Илиян Йорданов: Смехът е лек за душата и тялото

Едно момче набира все по-голяма популярност с хумористичните си народни песни. За почитателите на българския фолклор той отдавна не е непознат. Затова го поканихме да гостува и на читателите на в. “Над 55”.

- Илияне, наред с дарбата, дадена ти от Бога, ти си имал късмета да се учиш от знакови личности в българския фолклор. Нека започнем с Павел Сираков, прочутия изпълнител на хумористични песни, като “Кацнал бръмбар на трънка”, “Дядото и бабата”, “Събрали се щурци” и др. Каква е връзката ви с него?

- Големият Павел Сираков е роднина на моята майка Лиляна, чийто род е от село Блатешница, Радомирско. Гордо мога да заявя, че аз съм негов потомък. От майка ми и от него идва моята любов към граовските, шопските песни. От малък знам песните му и ги пея, но майка ми ме запозна с него някъде на 10-11-годишна възраст. Заведе ме у тях, той живееше около софийския площад “Македония”.

Много бях притеснен дали ще му хареса моето изпълнение на неговите песни, но той ме чу и ме похвали. Каза на майка ми, че пея интонационно вярно, имам хубав тембър, талант и той с радост ще се заеме да ме научи майсторски да ги изпълнявам, че да предизвикам емоция у хората, които ме слушат. Така и стана, взе ме той под крилото си и дълги години ми беше не само учител, но и ментор,
напътстваше ме в живота, стана ми и много добър приятел и довереник. Дълбок поклон и светла му памет!

- А с другия прочут - Костадин Гугов, къде се пресякоха пътищата ви? 

- Именно Павел Сираков ме запозна с легендарния Костадин Гугов. За пръв път го срещнах на живо и той ме чу как пея на първата ми сценична изява в Централния военен клуб в София. След няколко дни заедно с Павел Сираков и бай Найден акордеониста отидохме в ресторант “Чевермето” на Централна гара, където Гугов пееше. Бях негов възпитаник 5 години, като той ми помагаше да усъвършенствам изпълнението си на македонски песни. Голям певец беше бай Коста, професионалист, но и голям майтапчия. Той се занимаваше не само с народно творчество, а и със стари грамофони, радиа, телевизори, часовници. Интересен, цветен, колоритен човек беше. Почина през 2004-та на 69 години.

- Как се стигна до прекрасния ви дует между поколенията с Янка Рупкина? 

- Още от малък съм пленен от нейния талант и глас и общите ни проекти са мой сбъднат блян, за който не вярвах, че ще стане реалност. Запознахме се през 2015 г. на културно събитие в София, на което и двамата бяхме поканени. Отличаваше се със стил и грация сред всички и след кратко колебание събрах смелост и отидох при нея, представих й се и така се запознахме. Янка Рупкина е уникална певица, която подава ръка на младите изпълнители, за което - респект! Не всички от нейната класа и поколение го правят. Тя ми сподели, че харесва моето автентично чисто пеене. Гласовете ни си паснаха идеално и вече имаме 2 съвместни видеоклипа, които се излъчват по Фен Фолк ТВ - “Пуйченца” и “Давай ме, мила мамо”. 

- Кое е най-важното, което си научил от голямата българска певица в житейски план? 

- В личен план се вслушвам в съвета й да не се доверявам много на хората извън най-близкото ми обкръжение. Винаги си имам едно наум, че човекът срещу мен може да е лицемерен, че може да ми завижда и да не ми желае доброто. Жалко е наистина да се подхожда с такова недоверие, но в такива времена живеем...

- Доколкото знам, “Пуйченца” много се харесва. Кой е следващият ви проект? 

- Следващият ми музикален проект е песента “Станко ле”, която е авторска, по мои текст и музика. Вече има заснет видеоклип под режисурата на моя продуцент Ненчо Касъмов, на когото благодаря. Той е летен, свеж и скоро ще направи премиера в ефира на Фен Фолк ТВ. Песента не е хумористична, а любовна - за историята на млад момък, който се влюбва в момата Станка. Ще ви разкажа и как се роди тази песен. Беше съботен ден и се събудих в прекрасно настроение. Бях се замислил за една девойка Станка - Станислава. Тя е една млада и красива, живее в Радомир, но корените са й от село Егълница.

Спомням си мой познат, бай Васо, ни запозна първо с нейния вуйчо, после с нейната баба и накрая с нея - много чаровна. И затова реших да посветя песен на нея. Два дни след това отидох на гости при леля Янка. Беше направила хубав кекс и пухкава баница с помощта на Величка Стамболова, която също като нея е и добър кулинар, освен талантлива и харизматична певица. И така седнахме тримата на масата и аз им затананиках мелодията. Разказах им и за Станка. И Янка Рупкина с нейния омаен глас започна да пее и да съставя текста, аз покрай нея и така се роди тази наша нова авторска песен.

- Имаш слабост към хумористичните песни. А в живота обичаш ли да се шегуваш? 

- Не само обичам да се шегувам, но за мен смехът е лек за душата и тялото. Шегите допринасят за дълголетието и подобряване на човешкото здраве. Когато си тъжен и не в настроение и срещу теб застане един благ човек и успее да те разсмее, той те лекува от депресия и стрес! Моята препоръка е: шегувайте се, радвайте се на живота, който не е лек, но ни е даден от Бога. 

- А в кои случаи губиш чувството си за хумор? 

- Ако загубим чувството си за хумор, нещата отиват на зле. Та затова гледайте и се опитвайте да не го “изпускате”, заобикаляйте незначителните проблеми, гледайте по-повърхностно и не се задълбочавайте върху възникнали дребни и ежедневни обстоятелства и ситуации. Събирайте се често с близки, говорете си, споделяйте си, доверявайте си. Защото когато споделиш и от отсрещната страна получиш подкрепа, нещата преминават по-леко и грижите се преодоляват по-лесно. Да не забравяме, че хуморът е съществена черта от българската народопсихология. А на въпроса ти - не губя моето чувство за хумор почти никога. (Смее се.)

- Сред публиката ти има хора от 5 до над 55 години. Разкажи за някоя интересна среща с почитатели с посребрени коси? 

- Почитателите ми от средната генерация и най-вече по-възрастните винаги са ме учудвали със заложеното в гена им творческо възприятие на българските песни и танци, традиции, обичаи. Те просто си ги носят в себе си! Прекрасно е, когато виждаш със собствените си очи възрастни хора, когато танцуват и се смеят.
Не минава моя изява, без да съм прегърнат и нацелуван 
от хора с чисти намерения поне 30 пъти - и от малки, и от големи. Най-голямата радост в моя живот са децата! Бог да пази българските деца!

- Имаш малка дъщеричка. Наследила ли е твоята дарба? 

- Когато пея и особено когато репетирам нова песен, Алин винаги е много любопитна и заинтригувана какво правя и защо. Аз й разказвам за българската народна песен, откъде идва, как е възникнала, за какво се пее в нея. Много съм щастлив, че е така любознателна и попива всичко в малката си главичка. И после с усмивка и желание започва да повтаря песента, дори и да не знае всички думички. Музикална е определено. Тя е много жизнерадостно, слънчево и умно дете. Обича да пее, да танцува, да играе с децата. Знае и мои песни, разбира се, като любима й е за щуреца (смее се). Възпитавам я в изконните български традиции и обичаи. 

- И накрая, моля те да пожелаеш нещо на читателите на “Над 55”! 

- Бих искал да пожелая на всички мили хора с посребрените коси: да сте ми живи и здрави, дълги години да сте сред нас и да ни подкрепяте със своите знания, морал, мъдрост, да продължавате да насърчавате духовно своите дечица и внучета! Бог да е с вас!

Валентина ИВАНОВА