Сагата около отнемането на автомобила на хванатия да шофира пиян Ивайло Цветков-Нойзи окончателно приключи, при това със сериозен урок за районния съдия Мирослав Петров, който на първа инстанция се постави над закона.

Точката бе сложена от Софийски градски съд, който отмени определението на съдия Петров и в крайна сметка постанови отнемане на колата на Нойзи, както повелява действащата разпоредба на Наказателния кодекс. Нещо повече, дори Ивайло Цветков сам поиска да се раздели с превозното си средство, което показва, че е осъзнал прегрешението си.

Решението на СГС и мотивите към него идват да покажат пълната несъстоятелност на оплакването на съдия Мирослав Петров за това, че бе обект на предварителна прокурорска проверка след сигнал на сдружение „Ангели на пътя“, които възмутени от съдийското високомерие и нарушаване на действащ закон, напълно естествено, поискаха прокуратурата да извърши анализ на действията и дали същите не представляват престъпление.

В решението си съдиите от горната инстанция дават добър урок на районния съдия, който занимаваше юридическата общност със собствените си страхове цял месец. В решението на СГС се обяснява като на студент първа година, че съдията няма право да откаже да прилага закона, който ясно и непротиворечиво предвижда отнемането на автомобила на водач, осъден за шофиране в нетрезво състояние.

Напомня се, че съдията от районно ниво, не е този, който ще определя действащ закон за противоконституционен, като СГС пояснява, че съдиите не могат да прилагат избирателно наказателните разпоредби, водени от единствено от „вътрешното им убеждение“.

Така че истината в крайна сметка все пак победи. И този път, макар да остава един натрапчив и неприятен вкус от цялостното поведение на съдия Мирослав Петров, който използва собственото си високомерие, за да се опита да влезе в ролята на мъченик.

Е, не му се получи, въпреки публичните жалвания пред удобни медии и журналисти, въпреки пропагандната кампания срещу прокуратурата, която си позволила да провери съдията по искане на измъчени от мъката си майки и бащи на убити по пътищата млади момичета и момчета, убити от дрогирани и пияни шофьори.

Във вторник от Съдийска колегия на ВСС, след арогантен натиск, дори бяха принудени да излязат с декларация в защита на съдията Петров. Декларация, приета с пълно единодушие и без никакъв дебат, защото мнозинството от членовете на Висшия съдебен съвет, ясно си дават сметка за злоупотребата, която бе извършена спрямо една рутинна прокурорска проверка, още повече приключила с отказ от разследване на съдията Петров.

Кадровиците с досада подкрепиха декларацията, колкото да задоволят арогантността на върхушката от политбюро на грантовия Съюз на съдиите в България, които активираха своя член Мирослав Петров, за поредната хибридна атака срещу съдебната власт и в частност срещу колегите им от прокуратурата.

Но в крайна сметка цялото активно мероприятие се оказа буря в чаша вода. Все пак от ситуацията имаше и три ползи, която авторите на кампанията изглежда не бяха предвидили.

Първата - най-после майките от „Ангели на пътя“, които от години се борят за промени в системата на наказанията срещу провинили се шофьори, бяха чути, при това не от отделни съдии, а от цялото съдийско съсловие, начело със Съдийската колегия на ВСС.

Родителите присъстваха на заседание на колегията преди 15 дни и в очите на кадровиците казаха, че няма да търпят повече своеволията на съдии, които са загрижени повече за правата на виновните, отколкото за правата на жертвите и на техните близки, останали със спомените и мъката за изгубените животи на своите деца.

Втората - видя се и още нещо, че активистите на ССБ, в лицето на Мирослав Петров, нямат никаква емпатия. След като похленчи пред Съдийска колегия, Петров побърза да си изключи компютъра, за да не чуе представителите от „Ангели на пътя“.

Толкова за морала на тази вредна и опасна за справедливостта и върховенството на закона организация, събрала шепа разглезени от грантовете на „Америка за България“ зависими от задкулисието магистрати.

Третата - след решението на СГС, с което актът на съдията Петров се отменя, всеки действащ съдия, който гледа подобни дела срещу употребили алкохол и опиати шофьори, ще си даде сметка дали иска да бъде на страната на виновния или да защити правдата и в крайна сметка да въздаде правосъдие, както по силата на закона, така и по събраните доказателства, а и воден от убеждението си, че жертвите и техните близки, следва да получат справедливост.

В съдебната система няма място за магистрати, чиито морален интегритет противоречи на общочовешкото разбиране за престъпление и наказание. Само преди три дни в центъра на София станахме свидетели на истински ад, когато шофьор без книжка, но с над 2 промила алкохол, самокатастрофира. Цяло чудо е, че този път жертви нямаше. А ако утре има, то те ще тежат на гузната съвест на самозабравилия се районен съдия, който се постави в услуга на пропагандната кампания на върхушката на ССБ.

Със сигурност има какво да се промени в действащата разпоредба. Няма спор, че бързото й приемане, не е най-добрата мярка, но е факт, че откакто действа, има намаляване на заловени шофьори, които са зад волана след употреба на алкохол или наркотици.

Показва го статистиката на пътната полиция, която установява, че мярката все пак има превантивен ефект. И това е същественото. Остава народните представители да намерят още по-добри текстове, за да затвърдят практиката, за да няма повече подобни съдии, които да си мислят, че може да са над законотвореца, над конституционните съдии или дори над законите в една правова държава.