На 15 август честваме Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица.

Голяма Богородица - денят, в който се почита като ден на нашата покровителка на майчинството, жените и семейното огнище.

У нас денят на Божията майка е най-големият летен християнски празник.

Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица е един от 12-те християнски празници, чествани и от православни, и от католици.

Традиции и обреди

Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рожденият ден на Христовата майка. Никой нищо не работи. Правят се курбани, а болните нощуват на „свети места” за здраве.

На 15 август свършва Богородичният пост и се организира празнична семейна трапеза или общоселски събор. На празничната трапеза стопанките нареждали задължително ритуални погачи, мед и жито. Слагали още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле, различни плодове.

По традиция на този ден се раздават богородична пита и осветени в църквата плодове за здраве и късмет на цялото семейство. на трапезата се слагат задълцително плодове – грозде, диня, ябълки.

На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден.

Поверия

Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки.

Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове - домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата.

На този ден имен ден празнуват: Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава, Деспинa, Богдана и Богдан, Божан, Божидар.