Червения шаман Димитър Гронев: Разпивал съм с бащата на Азер Меликов!

София, България 01 Юли 2009, 19:09 4392 прочита 0 коментара

Димитър Гронев, известен още и като “Червения шаман”, е политически анализатор на БСП по време на най-силното политическо противостоене между “синьо” и “червено” в началото на 90-те години. С прозвището “Синия шаман” по това време е титулован пък политологът Евгений Дайнов. От началото на 70-те години се занимава с политическа психология. Преподавател в АОНСУ до 1990 година година, през това време работи и в Института за съвременни социални теории, т. нар. “институт на Лилов”, в отдел “Средства за масова информация”.

Зав. Катедра “Психология” в Славянския университет до закриването му. Главен експрет към Парламентарната група на БСП във Великото народно събрание. Участник и консултант в множество предизборни кампании на левицата. В момента преподава в т. нар. Датски колеж – София. Женен е за словачката Яна, от която има 3 дъщери и един син. Две седмици преди парламентарните избори любимецът на медиите се съгласи да осветли читатателите на в. “Шоу” кой кой е в българската политическа джунгла. - Господин Гронев, забелязвали са ви в прословутите вторници в ресторант “Монтерей”, когато там се събира ВИП-кръгът със същото име... Как ще коментирате това? - Генерал Любен Гоцев ме кани отвреме навреме там да обядваме заедно. Кръгът е интересен – говориш стойностни неща, общуваш със стойностни хора... Там един път се мъчихме да изясним с Вежди Рашидов защо толкова си приличаме. Така твърди и предишната му съпруга журналистката Таня Обретенова, която пък ми е била преводач от турски език в АОНСУ от “незапомнени времена”... Тезата на Вежди е, че май сме братя близнаци, но от различни бащи или от различни майки... /смях/ “Монтерей” не е някакъв кръг, в който се подреждат карти, дърпат се конци... Там се събират отлично информирани хора, част от които освен всичко друго притежават и великолепни аналитични способности... - Трудно ли допускат там? - На мен ми е казано, че всяко мое отиване там е чест и удоволствие за тях, на като правило съм там, когато ме поканят... - Любен Гоцев? - Любен Гоцев. Връзката ми с него е от 1990-а година, когато работех в предизборния щаб на БСП за Велико народно събрание, а Любен Гоцев беше негов шеф. Оттогава датира нашата дружба. Никога не съм се изживявал като негов изследавател. С него ме свързва добрият разговор, чаша или две водка, а там има хубава водка – от “Путинка” до “Русский разлив” или какво беше там, мога да направя добра реклама и на кухнята на “Монтерей”, атмосферата също е приятна. Водим си разговори, включително и за политика, но това са аналитични разговори, не се свързани с някаква конкретика... Това не е кръжок, не е семинар... Или както каза един път Виктор Вълков: “Тук всички сме агенти, следователно това е агенция “Монтерей”... Е, аз лично не съм... Или една друга негова шега по повод на всички приказки, че оттам те дърпат конците, която си е чиста проба виц: “Всичко това, което пишат за нас е вярно. Ние сме тези, които управляват държавата. Ето сега, Куйович - бяхме го завели това момче в кухнята, намерихме му работа и да вземе главният готвач да го изгони, че режел морковите на едро! И, гледай какво стана!” Великолепно чувство за хумор има Виктор Вълков! - Вие някъде в този квартал ли живеете? - Не, това е предишният ми квартал. Живял съм в него повече от 20 години. Около кино “Изток” има хубав въздух, може да има и енергиен център... Ето, продадох преди години апартамента на майка ми и баща ми на Даниел Вълчев и той стигна до вицепремиер.... Там наблизо се намира една пицария, където са ходели от СДС, ходил е и ген. Атанасов – “преди да го изгони жена му”, както казват от “Монтерей”. Катя Михайлова ходела там...Та когато чужди служби решат да пратят разузнавачи в района, можели с един куршум да убият два заека, шеговито коментрат отново от този кръг. - Тече предизборна кампания, господин Гронев, каква “стока” ни се предлага на политическия тезгях? - Политиците се делят на два основни типа. Едните са “кръстоносци”, другите са прагматици. Кръстоносците имат кауза, имат ясно виждане и подчиняват всяко свое действие на нея. Прагматиците прекарват всяко свое действие през филтъра на ситуацията. Луканов беше прагматик. На “кръстоносци” се правят всички без изключение от ДСБ. “Долу БСП!” “Долу БСП и ДПС!” Те се върнаха към риториката от началото на 90-те години. Чак се почувствах подмладен с 10 години като ги чувам какви ги приказват! - А новият шеф на СДС Мартин Димитров какъв е? - В линията на ДСБ. - Ахмед Доган на другия полюс ли е? - Това, което представя като свой образ за масова консумация е на завършен прагматик. При него всичко е разчертано, има сигурно някакви кутийки, квадратчета, които много старателно се пълнят... Той говори непрекъснато за “парадигми”, като че ли неговият електорат само с парадигми се занимава... Но по този начин Доган поставя себе си на пиедестал пред този електорат... А те харесват това. Но има една друга класификация, в която политиците се делят на четири типа. Сега ще прибегна към нея. Първият тип е – “гайдарчето от Хамелин”. Да припомня притчата: Един град бил нападнат от плъхове. Няма спасение! Минава едно момче, което свири на гайда и им предлага да ги избави от плъховете. Градската управа била много доволна, уговорили се и за някакъв хонорар. Момчето засвирило с гайдата си, плъховете до един след него – издавил ги в една река. Това е харизматичният тип политик. Той има цели, вярваш му, няма защо да го питаш как стават нещата – той ще свърши работа. Вторият тип политик е агентът на групата, марионетката, “аз съм един от вас”. Третият тип е търговецът – каквото се търси, това се предлага: “Насам, народе, какво искаш ти, бе? О-о-о, имам нещо специално за теб! Ето го на сергията” Четвъртият тип е т. нар. огнеборец – това е политикът, който като се появи проблем го решава или поне прави усилия да впечатли обществото. - Кой от българските политици е “гайдарчето от Хамелин”? - Бойко Борисов се вмества великолепно. Но такъв тип политическо поведение издържа някъде 3 години и половина. При Бойко има съчетание между “гайдарчето” и “огнебореца” – човек на конкретното действие. Симеон Сакскобургготски преди него беше в ролята на “гайдарчето”... - Според тази класификация Иван Костов къде е? - В определени моменти той беше “човекът на групата”, скачаше с една синя лента и викаше: “Кой не скача е червен!” Имаше и харизматични черти в определени моменти. - А Яне Янев как го преценявате? - Има претенции да бъде гайдарчето от Хамелин, от друга страна е търговецът, който предлага това, което се търси – трябва ли ви някой, който да пребори корупцията и да въведе ред в държавата?!... Има претенции и за “огнеборец”... - Стигаме до премиера Станишев? - На първо място той демонстрира – “аз съм един от вас” – агентът на групата. От кои вас? От дейците на БСП, но от висшето ниво. Баща му беше в ЦК на БКП, след това го махнаха, отиде в АОНСУ като преподавател. Значи казва: “Корените ми са в тази партия.” Както по едно време беше много модно до се говори в левите среди: “Аз съм еди кое си поколение комунист – социалист!” И затова подобно поведение като на Станишев много върви... Освен това той е от тези, които от мънички са готвени да управляват... В БСП има и такава особеност – този, който е на върха се смята за добър, той е най-знаещият, щом е там – браво! Това се приема от червения електорат като даденост. - Има ли Станишев харизма? - Никаква. Той просто се развива през годините. - А президентът Първанов? - При него много добре работеше мотивът: “Аз съм един от вас.” И много глупава атака получи от опонентите си: “Кой е този, бе? Едно момче от село Сирищник, и тоалетната му на двора!” Ау, че глупост! Така великолепно се връзваше момчето от село с 99% от живеещите в София. На много голям процент от същите хора и до ден днешен тоалетната им е на двора, а на останалите поне им е била, когато са били малки... И какво казват нападайки го: “Ето, той е един от всички вас!” Това беше огромна услуга от опонентите за Първанов, нещо като кралски подарък за него! При него обаче също няма харизматичност... - А сега една синя дама - Надежда Михайлова? - Тя е една много мила дама, с хубаво личностно излъчване, затова беше и “хубавото Наде”. И не е от тези хубави жени, които първо говоят, а после мислят... Имаше и има и мисъл в това, което казва... При нея има харизматичност... - И червена дама, макар вече извън политиката - Татяна Дончева? - Отношенията ни с нея винаги са били хладни. Като се срещаме се разминаваме - всеки се прави, че е видял нещо интересно настрана... Не може сутрин като се събудиш в лошо настроение да отидеш и да наговориш едно, после – друго, политиката не е адвокатска пледоария... - Можем ли Тодор Живков да го причислим към един от тези видове политици? - През 1994 година бях поканен от Тодор Живков в неговата вила на “Секвоя”. Отидох, като си представях, че това ще бъде един протоколен разговор, ха-ха-ха, тропане с ръка по облегалката на креслото и т. н. Това, което ми се случи беше огромна изненада. Пред мен в продължение на два часа седеше уж същият човек, който сме го виждали по манифестации, лекции в АОНСУ, но в същото време - това беше абсолютно различен човек. Пред мен говореше и разсъждаваше дипломат от кариерата. Едни дълги изречения, безупречни. Според мен Тодор Живков през цялото си управление много успешно е играл ролята на човек от народа. - Посочете нещо, което смятате за свой професионален успех като съветник на БСП? - Бях главен съветник към парламентарната грура на БСП във Великото Народно събрание. И до ден днешен си спомням едно много “нежно” решение, в което участвах. Това беше казусът “Стоян Ганев”. Не се знаеше дали е легитимно избран за депутат или не е, имаше проблем. Тогава създадохме една комисия за да се изясни депутатският му статут, но идеята ни беше тя никога да не излезе с решение и Стоян Ганев през цялото време да “виси”. Казваш му: “Ти си много добър юрист, сигурно можеш да оглавиш и някоя комисия в Народното събрание, но чакай първо да видим депутат ли си или не си...” И така – до края. Стоян Ганев дори беше споделял тогава, че като видел Гронев на балкона в парламента, той правел опити да го зомбира и получавал страхотно главоболие! - Как ще коментирате професионално черния пи ар на сайта: Boykostov, който е подписан от “Нова зора” и стана скандал, че е регистриран от Азер Меликов, съветникът на Станишев? - Познавам бащата на Азер Меликов, беше ми преводач в АОНСУ, когото дълги години работех и с групи от Афганистан. Много симпатичен, много умен, много сърдечен човек – Мелик Меликов. Разпивал съм с него. Но толкова. Той почина отдавна. Когото бях член на ВС на БСП членувах в един обществен съвет по евроинтеграция, Азер беше прикрепен там като чиновник от “Позитано”20. Много съвестно момче е Азер. Този клип е доста ефективен. “Избираш Бойко, получаваш Костов.” Е, не е особено оригинален. Адресиран е към част от електората на БСП, които по набор от причини биха избрали варианта Бойко Борисов като приемлив за себе си – бивши хора от службите, които изхвърчаха от системата и търсят активност, защото са малко обидени и други такива, които виждат в Бойко дейния човек, по-добрия вариант: “Бойко е наш човек! Ти го остави какво приказва!” Клипът обаче изважда Костов и им казва: “Къде отиваш ти, бе, за Костов ли си?” Така че клипът в този смисъл е ефективен. Този клип е насочен и към електората на “Атака”, отишъл там по линията на Политически кръг “Нова зора”. Но това не е черен пи ар. Черният пи ар е много сложно нещо, от който малко хора разбират. Този клип си е “сива” пропаганда – ти съобщаваш по принцип верни факти като ги забъркваш в коктейл и постигаш искания ефект. Едно интервю на Валерия Калчева