В сарая на г-н Доган спокойно се влизаше с оръжие, твърди президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев. В интервю за "Труд" той разказва, че последно е бил при него за учителската стачка миналата година. "Бях си въоръжен с пистолет, както принципно си ходя. Никой не ме е проверявал. В централата на ДПС - също", казва Тренчев.
На въпрос как от гледна точка на професионалната си квалификация като патоанатом преценява действията на разследващите по смъртта на Ахмед Емин, Тренчев отговаря, че с огромна изнената чува експерти на високо ниво да се обвиняват един друг, че това не е направено, онова не е иззето. В съдебната медицина има железни правила, които са от десетки гадини и трябва да се спазват, те са като "Отче наш", сочи Тренчев. При убийство, самоубийство, изобщо при намерен труп, задължително се прави обиск. Търси се писмо на всички възможни места, където той е бил или където може да го е оставил.
"Недоумявам как може високопоставен служител на полицията веднъж да каже, че няма писмо, а след два дни - че има? Какво да си помислят обикновените хора? Че някой го е написал. Ако не знаеш какво да кажеш, казваш "Текат следствени действия и резултатите ще бъдат оповестени по-късно". Защо трябва да се ангажираш с позиция и след това да се отказваш от нея? Това естествено буди съмнение", коментира лидерът на "Подкрепа".
Според Тренчев покойният шеф на кабинета на Доган сигурно е имал позиции в партията, щом като на погребението му  дойде цялото ръководство на ДПС. Смъртта му се превърна обаче в капсул-детонатор, който отключи коментари, позиции, обвинения и опасно заиграване с темата за етническото противопоставяне. В спомените си за размирното лято на 1989 г. Тренчев дава подробности за първите изгонени от тогавашната власт турски семейства, за началото на протестите и гладните стачки, в които са участвали и българи. Политици, спрете да разделяте хората, е посланието на синдикалния лидер, който бе един от най-известните дисиденти преди 10 ноември 1989 г. Според него много хора днес се опитват да пренапишат историята.
Българският етнически модел не е дело нито на ДПС, нито на която и да е българска партия. Той е дело на самите хора, на тяхната толерантна психология. Станалото през 1989 г. е съвместно дело на българи и турци, които искаха човешки права, подчертава Константин Тренчев. /БЛИЦ