Търговци предлагат за продажба златна българска монета от 2002 година, известна като „Златен български лев“, на цени, вариращи от 7158 до 25 000 евро. Монетата е с ограничен тираж от 2000 броя и символизира икономическата стабилност и историческото значение на българската валута. Един колекционер коментира, че би дал голяма сума за нея, тъй като вярва, че цената ѝ ще се увеличи с изчезването на лева.
Най-рядката българска монета, двулевка от 1916 г., се предлага на аукциони между 10 000 и 25 000 евро. Въпреки че е била сечена в голям тираж, повечето от тях са били иззети и претопени, като са оцелели едва около 15 броя. По-търсена от нея обаче е златната столевчанка от 1894 г. с тираж от 2500 екземпляра.
Тя е дело на Антон Шарф и в добро състояние струва около 15 000 лева. Монета от 2 стотинки от 1981 г., посветена на 1300-годишнината на българската държава, се предлага за около 15 000 лева, но колекционерите предупреждават за много фалшификати.
Златните монети с номинали от 10, 20 и 100 лева от управлението на цар Фердинанд също са изключително ценни за колекционерите.
С предстоящото въвеждане на еврото от януари 2026 г., цените на българските левове няма да се увеличат, твърди Калоян Борисов, член на Софийското нумизматично дружество.
Според него, колекционерите ще продължат да събират старите монети, а тяхната стойност зависи от запазеността им, а не от статута на валутата. Въпреки това някои търговци предлагат сегашното българско левче на цени от 10 до 30 лева. Борисов смята, че тези продавачи са начинаещи.
По повод годишнината от обявяването на Независимостта на България, търговци предлагат и други ценни предмети, свързани с празника.
Старинен бронзов орден за Независимостта от 1908 г., изключително рядък и ценен за ценителите, се предлага за 245 лева. Друг предмет, старинно бронзово кандило от 1912 г., се предлага за 350 лева и привлича колекционерите с патината си, която свидетелства за неговата възраст.
