Искра Радева на 70: Духът крепи човека млад и жизнен
Щастлива съм, защото цял живот се занимавам с мечтата си
След като в края на миналата година една от най-известните български актриси Искра Радева преболедува Ковид и се възстанови, миналия месец отбеляза 70-годишен юбилей.
Присъствието й е сред най-забележителните в българската култура. Тя печели с таланта си, с усмивката и позитивизма си многобройни почитатели в театъра, киното, телевизията и естрадата.
Звездата й изгрява на 19-годишна възраст с първата й роля в мегапродукцията “Оцеола”, където се снима с едни от най-известните актьори от Германия, Унгария, Румъния, сред които и легендата Гойко Митич. След дълги години работа в Младежкия театър, през 1997 г. актрисата създава свой частен театър “Искри и сезони”, който е на повече от 20 години.
- Госпожо Радева, нека ви върна към началото. Какво си спомняте за работата си с прочутия по онова време актьор Гойко Митич?
- От българска страна бяхме двете с Пепа Николова, лека й пръст, но с нея нямахме общи снимки. И аз се чувствах много самотна. Гойко Митич беше човекът, благодарение на когото се почувствах като в едно семейство с всички. Той беше изключително мил и много внимателен. Стана така, че по време на снимките в Германия се разболях тежко и искаха да ме вземат в болница в Берлин.
Отказах и останах да се лекувам в хотела. Гълтах много силни антибиотици, защото трябваше да се къпя през ноември в езерото и бях настинала страшно. Всяка сутрин Гойко Митич ми носеше кисело мляко в хотела, за антибиотика. Не мога да кажа откъде го вземаше в Берлин, нямам представа. Но за него тогава нямаше невъзможни неща в Германия! Той беше невероятна звезда! Ставахме сутрин в 4 часа за снимките, защото ни правеха грима по 2-3 часа, докато ни докарат като индианци.
В 4 сутринта пред неговия хотел го чакаха минимум 70-80 германки. Той слизаше, раздаваше автографи на абсолютно всички и тогава тръгвахме за снимки. Пак казвам, изключителен професионалист - след като приключваха снимките, с часове тренираше бокс, борба със специални инструктори. Лягаше си в 10 вечер и спазваше железен режим. Снимах още няколко филма в Германия, но за съжаление повече не се засякохме.
От този индиански филм ми остана любовта към конете
- Като повикахме спомените, нека ви попитам - кога за пръв път срещнахте любовта?
- В края на гимназията. Това бе първата взаимна любов, която се помни до края на живота. Но истинската си голяма любов срещнах доста по-късно. Беше покойният ми мъж Кирил Станулов. Вярно е, че той не ми беше първият съпруг, но човек за предишните си бракове или не си спомня нищо, или не говори за тях. Така или иначе си се разочаровал... Щастлива съм, защото съдбата ми даде шанс да срещна еша си в живота. Това можеше и да не ми се случи. И дъщеря ми Елена живя с един невероятен баща, израсна с такива грижи, че винаги казвам - биологичен баща да й беше, нямаше така да я обича и да я гледа.
- Двамата сте имали наистина щастливи години и затова болката ви от неговата загуба е така силна.
- Аз винаги съм се надявала, че той е на едно по-добро и по-хубаво място, което донякъде ме успокоява, но това съвсем не означава, че не ми липсва. Напротив! Не спирам да мисля за него... Понякога дори съм му се ядосвала, че така рано си отиде и ме остави. Може да звучи странно, но точно така се случва на моменти.
Изживях голямата любов в живота си и съм щастлива, че я срещнах, макар с Кирил да бяхме заедно само 17 години.
Понякога самотата страшно ми тежи, затиска ме, независимо че денят ми е запълнен с много работа, срещи, представления, пътувания. Приятелите винаги са до мен, но всички ние имаме нужда от едно рамо в живота, на което да се облегнем, да поплачем, да се смеем. За мен това беше съпругът ми. Ние имахме нужда един от друг и това не престана никога.
- Понякога страхувате ли се, че времето отлита твърде бързо?
- Не! Очаквам с радост всеки рожден ден. Плаша се само от мига, в който ще спра да работя. А иначе времето неминуемо тече и ако човек не е преглътнал този хап, какво очаква - да се подмладява ли? Не става! И затова мисля, че най-важно е да имаме дух. Той крепи човека по-дълго време млад и жизнен.
- Нека не споменаваме годините, но какво правите, за да изглеждате така прекрасно и възрастта да не ви личи?
- От много години играя моя серия упражнения по аеробика. Забелязала съм, че в дните, в които не ги пропускам, се чувствам много по-тонизирана, във форма, в по-добро физическо и психично състояние. По-усмихната съм и през целия ден ми върви. Затова ние, жените, които обикновено носим много дини под една мишница, трябва да отделяме време за себе си.
- А имате ли някакъв специален режим на хранене?
- Винаги съм казвала, че съм щастлива, защото съм се метнала на баща ми, а не на майка ми. Каквото и да хапнеше той, нищо не му се лепеше. Докато при майка ми беше точно обратното. Затова и никога не ми се е налагало да спазвам диети. Гледам обаче да не ям много тежки и мазни храни. Още повече че стомахът ми просто не ги понася. Това е и причината да не готвя мазно и пържено вкъщи. Старая се всичко, което правя, да е задушено.
- Какви други предпочитания в храненето имате?
- Еднакво обичам пиле, риба и свинско. Не мога да кажа кое е с приоритет в кухнята ми. Неприятно е обаче, че с дъщеря ми не ядем плодове и това е много лошо. Купувам, но те просто така си остават в хладилника. В това отношение и двете търпим критика. Затова пък ям мед - когато ме заболи гърло, се лекувам по този начин.
- Какво още ви помага да поддържате хубостта си? Имате ли свои женски удоволствия?
- На козметик ходя рядко - не повече от веднъж месечно. За лицето ползвам крем, който ми носят от Виена, той се изготвя специално и няма никаква химия в него.
Любимата ми прическа е да ходя вързана на опашка, защото ми е най-удобно Ходя на фризьор само когато имам изяви.
- А кое е най-типично ваше в гардероба ви?
- Шапките. Нося ги през лятото, защото не обичам лицето ми да почернява. Никога не съм робувала сляпо на модните тенденции, винаги обличам това, което мисля, че ми отива. Имам си любими магазини и любима българска дизайнерка - Жана Жекова. Пазарувам често и от чужбина, защото не обичам да виждам моята дреха на друга жена.
- И накрая, нека ви попитам как се разтоварвате от напрежението на сцената?
- Безкрайно много обичам професията си. Колкото и да съм натоварена, не е имало миг в живота ми, в който да се питам защо съм се захванала с това, а не с друго. Винаги съм казвала, че съм щастлива жена, защото цял живот се занимавам с това, което беше мечтата ми.
Валентина ИВАНОВА