Историята на дядо Васил Зеления, познавал Фердинанд и Вазов, и как се събра Зеленашният род 130 години по-късно

„Млад си, Василе... Зелен си...“. Именно с тези думи започва историята на един от най-големите родове в китното тетевенско село Рибарица – Зеленашкия род. Думи, произнесени преди близо 130 години и заради които на 13 юли над 60 души – наследници на този Васил, се събраха на родова среща.

Топлата юлска вечер бе осеяна с много усмивки, смях, песни, хорà, вкусна храна, люта ракия, но и сълзи в очите на отдавна забравили и не виждали се роднини, на наследници, които за пръв път се запознават или такива, които се срещат всеки ден, но пак има какво да си кажат.

Как започва всичко

Преди близо година Виктория Николова, една от най-младите потомки на Зеленашкия род, завършва родословното дърво на дедите си. Именно тогава се ражда и идеята да събере всички живи роднини на родова среща.

Задачата не е лека. Мнозина не живеят в Рибарица, а някои са се преселили и зад граница - Испания, Канада, Австралия. Имена, телефони, адреси - работата е много, но ентусиазмът - голям. 

Ето какво разказва и самата Вики:

- Как се роди идеята за родовата среща?

- Идеята за срещата се роди след като направих родословното дърво миналото лято. Първоначално мислех да събера само наследниците от клона на моя прадядо, но после погледнах по-мащабно на нещата и реших да събера целия род.

Винаги съм искала да сближа по някакъв начин тези хора, защото всеки един от тях е толкова специален и оригинален.

- Кое бе най-трудно в организацията и кое отне най-много време?

- Най-трудно бе пращането на поканите. Държах да бъдат на хартия, както е било преди, въпреки че много хора ми казваха да провеждам телефонни разговори или да пращам имейли.

Няколко пъти ходих при секретарката в кметството, с която вадихме адресите на хората, които живеят на други места. Пращахме ги по пощата.

Основателят на Зеленашкият род

Дядо Васил Зеления е родоначалник на рода. Той се жени за баба Гана и имат 8 деца - 3 момчета - Марин, Петко и Никола и 5 момичета - Гина, Йона, Ненка, Гена и Цана (Стана).

Васил Николов идва в Рибарица от Дивчовото. Заселването му в селото е необикновено, както и целият му живот.

Веднъж бил тръгнал за Троян. Решил да не минава по обичайния си път и в последния момент сменил маршрута си. Когато минава през Рибарица и уморен от дългия път, вижда дъскорезница и решава да се отбие там и да си почине.

Собственикът бил дядо Нешко. Точно в този ден били докарали трупи и старецът като видял здраво и право момче, помолил го да му помогне. Васил веднага се съгласил и свършили работата.

Харесал дядо Нешко момъка - хем работлив, хем красавец и му предложил да остане една седмица при него. Тамън дошло време Васил да си ходи, нова работа се отворила и дядо Нешко пак го помолил да остане. На няколко пъти дядо Нешко спирал Васил от пътя му, като накрая той останал в Рибарица и се оженил за дъщерята на дядото.

Васил бил много предприемчив човек. Единственият дарак в селото бил негов. Имал е няколко впряга волове, с които е прекарвал камъни за мостовете и трупи за фабриките в Тетевен. Имал е воденица и отглеждал доста животни. Първото радио в селото било негово.

Също е имал ракиджийница, а в по-късните години е ходел от къща в къща да вари ракия и издавал квитанции за произведеното.

При големи празници ходел в Тетевен и пазарил "музика", която идвала и свирела за негова сметка.

Притежавал е много земя. Една от любопитните истории е, че именно когато се женят с Гана (дъщерята на дядо Нешко - бел. а.) купуват имота с гердан от златни пендари, които са били част от зестрата ѝ.

Интересна е случката и с патриарха на българската литература - Иван Вазов. Когато гостувал на брат си в Рибарица, писателят и ген. Вазов решили да отидат до паметника на Георги Бенковски. Минали покрай кръчмата на дядо Васил и казали, че на връщане ще хапнат там пъстърва.

Дядо Васил ги обслужвал с бяла кърпа на ръката като келнерите. Именно тогава Вазов казва и емблематичната за района фраза "Ако не бях дошъл в тетевенския балкан, щях да остана чужденец на майка България".

Дядо Васил е пращал риба и на царя по гвардеец, родом от Васильово, когато военният е идвал отпуска.

Васил Николов - Зеления

А ето и какво знае Вики за историята:

- Откъде идва името на Зеленашкия род?

- Васил Николов е човекът, който получава прякора "Зеления". Тогава младият дядо Васил отваря кръчма на долния етаж на къщата си.

В кръчмата се стичали хора от цяла Рибарица и околията. Един ден в кръчмата дошъл заможен рибарченин, когато Васил трябвало да уважи и седнал на масата с него. Заприказвали се, разказвали си истории, споделяли намеренията си.

Васил му казал, че иска да купи цялата Свинарска лъка (махалата, в която се намирали). Всъщност това е една от най-големите махали в цяла Рибарица. Тя продължава от Бендерската среща чак до Костина. Заради голямата му и трудно изпълнима мечта, гостът му казал:

„- Млад си, Василе... Зелен си...“

- Има ли някоя интересна история от миналото и каква?

- Истории, свързани с нашия род, има много. Една от любимите ми е за това как Васил Зеления остава в Рибарица и се жени за жена си Гана.

Един ден младият Васил минал през махала „Заводна“ и се загледал в една бичкийница (съоръжение за бичене на талпи и дъски – бел. а.). Видял го собственикът - дядо Нешко. Загледал го, че бил млад, хубав и му рекъл:

- Момче, виждам, че ти е интересно. Остани в Рибарица, ще работиш в бичкийницата при мен.

Съгласил се Васил и започнал работа при дядо Нешко. Дошло време на Васил да му се плати.

„Добро момче си, Василе. Хем си честен, хем работлив“, започнал дядо Нешко. „Кажи ми ти с какво искаш да ти се разплатя.“

Помислил Васил, помислил и накрая казал:

„Искам да ми дадеш дъщеря ти! “

И така дядо Васил и баба Гана се женят и дават начало на рода Зеленашки.

Родовата среща

Точно в 17:30 часа пространството пред кметството в село Рибарица започна да се пълни с прииждащи млади и стари потомци на дядо Васил.

Първоначално всички бяха някак малко плахи, малко неуверени кой точно стои срещу тях и как ги е променило времето. Полека-лека обаче обстановката се разведри и като кошер пчели всички започнаха да си говорят. 

"Добре, че се роди Виктория, че да ни събере", се чуваше от време на време.

Масичките и пейките, подредени точно като едно време, постепенно се изпълниха с насядали роднини - едно голямо семейство. Всеки бързаше да поговори с другия, да разбере какви са новините около близките, които не са успели да дойдат, да си спомни за тези, които не са вече сред нас и да се похвали какви са плановете за бъдещето.

На трапезата пък не липсваше вкусна храна и тъй като мястото е Рибарица, традиционната рибена саламура задължително присъстваше.

Диджей се грижеше за доброто настроение на гостите.

Голямата изненада бе поздравът на организаторката, която шашна всички с гласа си. Виктория от дете се занимава с народно пеене. Тя запя, а всички роднини в един глас започнаха да викат "Браво"!

И тъй като част от роднини участват и в танцов състав "Сборенка", останалите наблюдаваха пъргавите нозе, които подскачаха в ритъма на народната песен.

Скоро и млади, и стари се хвана на хорото.

Веселбата продължи до малките часове на нощта. А мнозина попитаха и кога ще е следващата среща...

А на въпросът за нова сбирка Вики отговаря така:

- Обмислям следващата среща да е още догодина. На хората им харесва идеята и са готови да помогнат този път. Колкото по-често се събираме, толкова по-добре.

Виктория и пеенето

- Кое запали интереса ти към народното пеене и традиции?

- Любовта ми към българската народна песен беше запалена още в ранна детска възраст. Един ден мама ми каза, че са ме записали на пеене в НЧ „Развитие-1931“.

Помня с каква топлина ме посрещна ръководителката ни Станислава Стоянова... Тя беше човекът, който ми показа красотата и дълбочината на фолклора ни. Винаги е била и ще остане в сърцето ми.

От този ден до днес читалището е неизменна част от моя живот!

- От колко време се занимаваш с това?

- С пеене се занимавам от 6 годишна. Имам много награди от различни национални и международни конкурси.

Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ 

/потомка на Васил Николов - Зеления/