Краят на май месец. Време, в което всичко е зелено и се е събудило за нов живот, а лятото няма търпение да настъпи. Време на вълнение и радостни мигове за абитуриентите и техните близки. Време за празненства и веселие.

Казват, че по традиция именно около баловете винаги вали, за да върви „по вода“ на младите хора.

Но точно това време е белязано и от едно мрачно събитие. Трагедия, която всяка година „оживява“, за да я помним и да се поклоним пред нея. Убийството на Георги Бенковски!

Питам се дали дъждът в края на май не е и за да оплаче тази загуба. Сякаш и природата скърби за един от най-големите ни революционери.

Историята

Георги Бенковски, роден с името Гаврил Груев Хлътев, е основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание през 1876 г. в 4-ти Революционен окръг.

Георги Бенковски е роден в Копривщица на 21 септември 1843 година. В продължение на десет години живее на различни места в Ориента - Измир - Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща.

Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика - български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски.

Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в предприетите от българската революционна емиграция действия по организирането на неуспялото Старозагорско въстание (1875 г.) с подпалване на Цариград и саможертвеното Априлско въстание, което единствено в ръководения от него IV революционен окръг избухва истински, а жестокото му потушаване довежда до обявяване на Руско-Турската Освободителна война.

Когато Априлското въстание избухва Бенковски е в Панагюрище. Щом разбира, че в Копривщица вече се бият, той също вдига другарите си на бой. Бързо сформира група от около 50 въстаници, която ще остане в историята като "Хвърковатата чета". 

Бенковски и другарите му обхождат целия регион и повдигат духа и мобилизират много хора. Така "Хвърковатата чета" се превръща в най-голямата конна бойна сила по време на Априлското въстание. Тя наброява около 200 души.

След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, Бенковски със 70 души тръгва към Тетевенския балкан. По пътя им непрекъснато се водят сражения с турците и четата се стопява, а накрая е и окончателно разпусната от воеводата.

Тогава Бенковски, заедно с 3 души - Захари Стоянов, отец Кирил и Стефан Далматинеца - последният им байрактар, поема на север – към Първи революционен окръг.

Предателството

Дни наред те ходят из планината и накрая стигат кошарата на дядо Вълю–Стоилов Мечката в Тетевенския балкан. Той ги отвежда в една дупка в пещера, където остават няколко дни.

Обещава им да им помогне. Предлага им да ги отведе в кошарата на зет си, а той да ги изпроводи до Троянския балкан.

Въстаниците се доверяват на дядо Вълю, без да знаят, че той ги е издал.

Сутринта, преди да потеглят, Бенковски разказва на другарите си:

„Тая нощ аз видях твърде лошав сън… при всичко, че… малко вярвам на бабини деветини. Сънувах, че при нас дойде разкошно облечена млада жена, която се поздрави с всинца ви наред, а на мене подаде ръка и ме целуна по челото…“

Въпреки всичко, предвождани от дядо Вълю, въстаниците тръгват из гората. Стигат до р. Костина, където има чисто ново мостче, по което не е стъпвал човешки крак.

Дядо Вълю се спира и показва посоката, където се "намира" кошарата на зет му. Захари Стоянов, който е последен, се обръща към другарите си и казва, че мостът е нов и това е подозрително.

Ти трябва да знаеш, че не се намираме на пловдивския мост върху Марица, но в Тетевенския балкан на река Костиня, отговаря Бенковски. Това са и последните му думи.

Вървящият първи Вълю запълзява и се скрива зад едно дърво, а отсреща загърмяват над 20 пушки. Войводата пада на земята, пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага.

Главата му е отрязана и измита в близкото кладенче, което остава в историята като "Кървавото кладенче".

 

Главата на войводата е забита на дълга върлина и дадена на дядо Вълю да я носи. На друга върлина закачат дрехите, револвера и компаса. Трупът на Бенковски е завлечен и захвърлен в шумака.

Отец Кирил е ранен, Стефан Далматинеца бяга, но след два дни е заловен, а Захари Стоянов пада в реката и водите го завличат по течението.

След няколкодневно скитане из Стара планина е заловен край с. Терзийското, Троянско. През разпитващите го заптии той отрича, че е въстаник и се придържа към версията, че е циганин, който е набеден от властта за бунтовник. 

Според историята, десет години по-късно след убийството на Бенковски, дядо Вълю, сам изработва дървен кръст, с който обозначава лобното място на революционера.

На буково дърво до това място Захарий Стоянов, издълбава кръст с инициалите „Г. Б.” Този бук е отсечен през 1950 година при преустройването на паметника на Бенковски.

Именно Захари Стоянов описва и събитията около гибелта на Бенковски в творбата си „Записки по българските въстания“.

„Жива картина“

В наши дни в близост до „Кървавото кладенче“ има изграден парк с беседки за пикник и много хора се възползват от тях.

Всяка година на 25 май в местността „Костина” се провеждат възпоменания в памет на загиналите, а актьори самодейци пресъздават събитията, разиграли се непосредствено преди смъртта на Георги Бенковски.

По инициатива на Нейко Азманов се слага началото на честването на годишнините от смъртта на Георги Бенковски в Рибарица, Тетевенско. 

По традиция на 25 май в местността "Костина" се състои "жива картина" на последните минути на Бенковски и се поднасят венци и цветя пред паметника на войводата. 

В културния календар на община Тетевен е отбелязано, че и тази година възстановката ще бъде организирана от Национално дружество "Традиция".

Любопитни факти

  • Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей. А Русия – нека заповяда! – думи на Бенковски, изречени непосредствено след потушаването на въстанието в IV революционен окръг.“
  • В цяла България има многобройни села, улици, училища и други, които носят името на Георги Бенковски. 
  • Паметникът на Бенковски в Рибарица е със статут на историческа недвижима културна ценност от национално значение.

Строителството му е започнало през 1906 г., след като предходната година по инициатива на Ученолюбиво дружество „Съгласие“ е създаден благотворителен комитет „Георги Бенковски“, който е имал за задача да набира средства. 

Избран е и образецът, по който е определена височината – 3,75 метра от пиедестала до върха.

Моделът е взет от каталог на Слави Славов от Казанлък, а каменоделци са Грозьо Ралчов от с. Петревене и Петър Тодоров. На 25 май 1908 г. паметникът е тържествено открит и осветен.

  • В края на септември 1952 година експедиция с ръководител Павел Делирадев тръгва да проследи и уточни пътя на Хвърковатата чета от Оборище до Костина за маркиране на маршрут за туристически походи.

Маршрутът се определя от "Записките", спомени на въстаници и съвременници. Ползвани са и записките на пирдопския учител и краевед Методи Стоянов, който пръв преминава маршрута през 1902 година, а след това и многократно.

През юли-август 1954 г. се организира и първият туристически поход. В следващите години се провежда на юбилейни години или инцидентно.    

От 1985 г. е положено началото на ежегодните походи. Инициатори и участници са туристическите дружества в Панагюрище, Пирдоп, Етрополе и Тетевен, с помощта на БТС. Дружествата всяка година се редуват в организацията и ръководството на похода. Тази година ръководители са пирдопчани. От 1991 г. походът става и национален.

  • В „Епопеята на забравените“ Иван Вазов отделя стихотворение, посветено на Бенковски. Впоследствие рок групата „Епизод“ го преработва на песен. 

Бенковски често се отъждествява, с думите от стихотворението на Вазов: „Вървете! Да мрем! Ставайте, робове! Аз не ща ярем!“. Те са изписани и на паметника му в Копривщица в съкратен вид: „Ставайте робове, аз не ща ярем“.

Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ