Иво Недялков-Фараона: Кюлев ме съсипа!

<em>Преди броени дни Недялков излежа присъдата си и прави уникална изповед пред народното издание. Цялата истина за живота му &ndash; единствено в &ldquo;ШОУ&rdquo;! </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Иво, какво се оказа - &ldquo;Ийст уест интернешънъл&rdquo; не било пирамида...?</strong><br /> - Всички съдебни инстанции, в това число и три състава на Върховния съд, признават категорично, че &ldquo;Ийст уест интернешънъл&rdquo; е бил законно регистриран и е емитирал законно акции, осъществявал е първоначално набиране на капитали! Също така е установено, че аз и ръководството на холдинга сме направили всичко необходимо да разясним на потенциалните инвеститори рисковете, които те поемат, какво представлява акцията като финансов продукт... Разяснявахме, че тази доходност, която е постигната през предходни периоди, не гарантира същия размер в следващ период и че съществува риск да бъде изгубена цялата инвестиция. Един пример: Евротунелът под Ламанша между Франция и Англия, например, продаваше една акция за 1000 евро, а сега тя не струва и пет цента! Не се оправдаха очакванията, че ще носи толкова много пари. Акционерите там загубиха също много. Все едно сега да ги осъдят всички, че акционерите ще загубят много пари?!... Така че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>няма никаква измама </strong></span><br /> <br /> и подвеждане на хората!<br /> <br /> Преди да направя холдинга, аз лично имах доста голям бизнес &ndash; имах финансова къща, обменни бюра в центъра, заведения, дискотека във Велико Търново, издателски бизнес, много успешен консултантски бизнес. Консултирал съм едни от най-големите компании, които после влязоха у нас, главно английски и израелски. В онези години 1990-1992-ра печелех 700 лири на час. <br /> Когато реших да направя холдинга с Румяна Каменова, впоследствие взех и едно момче от Школата в Симеоново за втори изпълнителен директор, аз прехвърлих целия си бизнес в &ldquo;Ийст уест&rdquo;. Целият капитал! Около 1,5 млн. долара по тогавашния курс и отделно около 1 млн. долара съм внесъл кеш, за да има как да се финансира дружеството...<br /> <br /> <strong>- Твърдиш, че някой е &ldquo;скроил шапка&rdquo; на &ldquo;Ийст уест&rdquo;... </strong><br /> - Към &ldquo;Ийст уест интернешънъл&rdquo; се появиха негативни нагласи, защото ние държахме 32 процента от капиталовия пазар в България. И новите дружества, които се появяваха и искаха да извършват първоначално предлагане на ценни книжа, трябваше да си разчистват мястото. Много от тези дружества започнаха да правят това дори и с недотам лоялни и коректни средства.<br /> <br /> <strong>- Кой конкретно започна кампания срещу теб?<br /> </strong>- Кампанията срещу нас беше инспирирана главно от кръга на Кюлев и &ldquo;Туристспорт банк&rdquo; и в. &ldquo;Капитал&rdquo;, където се появиха първите охулващи статии. От Г-13 започнаха да заплашват, че няма да позволят да се крия зад дуварите на офиса си на &ldquo;Шипка&rdquo; и да мисля, че ще мога да играя сам, необезпокояван от никого... Оттам тръгна това с пирамидите и фараонството! И една лъжа, повторена хиляди пъти, започва да става истина в очите на масовата публика. Наричат мен и до ден-днешен фараон, а дружеството - &ldquo;пирамида&rdquo;, въпреки че е установено от Върховния съд, че не е така! Тогава започнаха масирани публикации по медиите, че сме пирамида, че ще завлечем акционерите си. Те се паникьосаха и започнаха да обсаждат офисите ни. Изпълнителните ми директори пък се уплашиха и започнаха да плащат дивиденти, без да има адекватни приходи. Плащаха, плащаха, плащаха, докато парите свършиха - всичко разпродадоха! <br /> <br /> <strong>- Защо не реагира на ударите под кръста, а се остави?</strong><br /> - Не тръгнах на война. Ако бях тръгнал да правя война с много хора, можеше и да не съм жив сега. Но аз реших в един момент, че вместо да се разправям и да водя постоянни сражения, по-добре да съм със семейството си. А на бизнеса, каквото било - <br /> <br /> <span style="color: #800000">майната му!</span><br /> <br /> <strong>- Ти още в началото на промените имаш контакти и с доста хора от ъндърграунда. С какво се занимаваше тогава?</strong><br /> - Взех първоначално под аренда три заведения на &ldquo;Парчевич&rdquo; &ndash; &ldquo;Медовина&rdquo; и още две. Направих после и игрална зала с покер автомати. Тогава Васил Илиев и другите бяха млади момчета, току-що завършили спортното училище, започваха някакъв бизнес и се събираха при мен, защото това беше на практика първото денонощно заведение в София. Консултирал съм ги дотолкова, доколкото да имат легална форма на бизнес. Да създадат първо охранителна фирма, след това и застрахователно дружество... Но не с договор, а на приятелска основа. Първо бяха ВИС 1, после ВИС 2... Винаги съм им говорел, че нарушаването на закона е скъпо удоволствие. Скъпо е и както пари, така и на други неща, с които човек плаща житейски &ndash; дали ще е затвор, дали ще е осакатяване или смърт &ndash; човек си плаща. Това съм го казвал и на Васил Илиев, и на всички от неговата бригада! Георги Илиев тогава беше в затвора в Бобов дол, но после сме се виждали.<br /> <br /> Тогава вече имахме лиценз за нашето застрахователно дружество &ldquo;Зодиак&rdquo;. Законът се промени и Васил Илиев не можеше толкова лесно да вземе лиценз за застрахователно дружество, а много искаше да направи. Трябваше да купи някаква готова компания или да извърви много дълъг административен път. Хвърли око на &ldquo;Зодиак&rdquo;! Аз, съответно, не бях съгласен. И Васил Илиев предал по шефа на моята охрана, че ако не му прехвърля акциите на застрахователното дружество &ldquo;Зодиак&rdquo;, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>щял да ме реже парче по парче!</strong></span><br /> <br /> Тогава точно борческите групировки с изнудване търсеха път към застрахователния бизнес. Положението в България ставаше нетърпимо. Аз имах законен бизнес в Швейцария и заминах. Но впоследствие това беше изтълкувано, че съм избягал от вложителите в &ldquo;пирамидата&rdquo; &ldquo;Ийст уест интернешънъл&rdquo;! Което беше пълна лъжа! Неизвестно е за широката публика, че аз през цялото време тогава живеех със семейството си първо в Швейцария, после във Великобритания и накрая във Франция, в Ница.<br /> Оттам ръководех холдинга, идвах и тук. Така че не съм бягал, това са измислици...<br /> <br /> <strong>- В чужбина какъв беше бизнесът ти?</strong><br /> - Като консултант получавах между 7 и 10 хиляди долара месечно. Жена ми беше бременна, после роди дъщеря ми, тя имаше здравословни проблеми.<br /> <br /> <strong>- Може би си изпуснал контрола на дружеството и оттам са дошли проблемите ти? </strong><br /> - Като шеф на надзорния съвет какво можех да правя , освен да искам сведения. А такива престанах да получавам от тях. Изпълнителните ми директори направиха сума ти бели, после свикаха общо събрание на акционерите и смениха и мен.<br /> <br /> <strong>- И в крайна сметка, Интерпол те намери в Ница...?</strong><br /> - Документите, които нашите бяха изпратили, не съдържаха никакви данни за престъпление по френското законодателство. Но главният прокурор Иван Татарчев беше написал едни... - съдружник съм бил с Лора Виденлиева и оттам съм имал връзки със &ldquo;Сивите вълци&rdquo;, с Бекир Челенк! Започнаха да ми идват на свиждане едни костюмирани френски момчета и да ме разпитат: &ldquo;Ти знаеш ли къде е Школата в Симеоново? Познаваш ли еди-кой си началник? Кога си учил в Москва?&rdquo;... Викам: &ldquo;Бе, момчета, аз само съм минавал покрай Школата в Симеоново! Лора Виденлиева познавам съвсем бегло, не съм бил съдружник с нея, а когато Бекир Челенк е бил в България, преди да умре, съм бил в 8-9-и клас&rdquo;... Затова французите, които иначе бяха много либерални, ме изпратиха в предварителен арест за особено опасни престъпници. 10 месеца прекарах в него, преди да ме екстрадират. Там беше Бернар Тапи - президентът на &ldquo;Олимпик&rdquo;-Марсилия, за някаква измама; членове на терористичната организация ЕТА... Оттогава имам много приятели сред тях. За разлика от бизнесмените, те създават приятелства по симпатии. <em>/смях/<br /> </em><br /> <strong>- Говориш през смях за такова преживяване?!</strong><br /> - На разпит ме водеха с три-четири коли с буркани. А иначе беше като в хотел - идва сутрин началникът, носи вестниците, писмата, учтив: &ldquo;Пощата ви, господине!&rdquo;. Храната беше много хубава, като в самолет - всичко пакетирано - ордьовърчета, основно ястие. Всичко можеш да си поръчаш &ndash; &ldquo;Макдоналдс&rdquo;, &ldquo;КFC&rdquo;... Само дето няма метални прибори, разбира се, всичко е пластмаса. Можеш да поръчаш да ти изгладят костюма, ако те викат на разпит &ndash; като в хотел. Попълваш във фиша какво искаш и те ти го носят на другия ден. Това е предварителен арест - докато не си осъден, ти си третиран като всички хора навън. Па може да е ясно, че си най-големият терорист! Там, ако не искам лекарят на затвора да ме лекува, мога да си поръчам да дойде моят лекар и те са длъжни да го пуснат, или моят зъболекар &ndash; и те са длъжни да ме заведат. В ареста има стая, в която можеш 1-2 пъти месечно да си викнеш жената, да преспиш с нея. <br /> <br /> <strong>- И оттам те екстрадираха... </strong><br /> - Като дойде указът за екстрадирането, ме преместиха в парижкия затвор. Там дойде един човек от тяхното Министерство на правосъдието, качи ме на едно &ldquo;Пежо 206&rdquo;, най-обикновено, без белезници, без нищо. И с една папка с документи. Закара ме на летището и вика: &rdquo;Чакай малко, че съм забравил някакви документи!&rdquo;. И изчезна. Мисля си: &ldquo;Този ми прави провокация да избягам ли?&rdquo;. Но - не! Дойдоха двама от българите, качиха ме на самолета. Пристигаме в София и гледам &ndash; те все едно чакат Агджа! На летището - &ldquo;барети&rdquo;, маски, картечници, джипове, камери, журналисти! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Все едно Дарт Вейдър чакат! </strong></span><br /> <br /> И започнаха манипулациите: &ldquo;Кажи, признай!, Кажи, признай!&rdquo;... <br /> <br /> Закараха ме в следствието. 6 месеца в единична килия, без прозорец, без да виждаш човек. &ldquo;Къде са парите?!&rdquo;... &ldquo;Абе, какви пари, бе хора?!&rdquo;... И започна ходенето по мъките, почти 20 години...<br /> <br /> <strong>- Иво, в крайна сметка ти за какво лежа в затвора, след като &ldquo;Ийст уест&rdquo; не е пирамида според съда?</strong><br /> - Бях осъден, както един висш магистрат ми обясни на четири очи, защото това не можело да продължи толкова години и накрая да завърши без нищо! Т. е. трябвало да има осъдителна присъда. <br /> <br /> Присъдата ми е за превишаване на командировъчните в чужбина и за това, че съм разпоредил прехвърляне на средства от фирмата-майка към дъщерните дружества, което е абсурд! Всеки мениджър има правомощия да захранва сметките на дъщерните дружества при необходимост. Те искат да внушат, че като съм прехвърлял средства към дъщерните дружества, фактически съм ги присвоявал. Което също е абсурд! А общият размер на инкриминираните суми е около 1 на сто от капитала на дружеството! Дори да се приеме, че аз съм злоупотребил с 1 процент от капитала, това не е в състояние да декапитализира дружеството като цяло и да го превърне в пирамида! Сумата, за която съм осъден, е 30 000 лв., при 1 млрд. и 100 млн. капитал на &ldquo;Ийст уест&rdquo;! А пак казвам - дори такива средства не съм присвоявал, те се преведени по предназначение. <br /> <br /> Затова толкова години не можеха да намерят съдия, който да постанови осъдителна присъда. Многократно беше постановявана оправдателна!<br /> <br /> <strong>- Колко години беше присъдата ти? </strong><br /> - 5. А аз имам предварителен арест от над 2 години и половина. При това положение, всеки човек, който е осъден за първи път и няма други престъпления, има право да излежи половината от присъдата и да бъде освободен условно предсрочно. Това с мен не се случи, защото съм медийно известна личност! <br /> <br /> <strong>- Беше в Казичене, нали? </strong><br /> - В Казичене бях, работех на служебното барче. Това не е кой знае каква работа &ndash; проблемът е, че си ангажиран от сутрин до късно вечер. На мен не ми беше трудно, защото съм имал заведения, познавам работата и се постарах да дам всичко, че и работата да върви и да ми тече присъдата - 2 дни на работа ти се водят три &ldquo;лежане&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Има ли привилегии за ВИП затворниците, какъвто си бил и ти?</strong><br /> - ВИП затворниците са по-скоро дискриминирани, отколкото толерирани! Когато си публично известен, не ти се разрешава да излезеш да работиш на външен обект като останалите. За да не се дразнят медиите. От групата на Златко Баретата имаше няколко момчета. С Валтер Папазки, който дойде след мен, бяхме в едва стая.<br /> <br /> <strong>- Докато беше в затвора, как се издържаше семейството ти?</strong><br /> - Трудно. Добре че имам добри приятели и колеги. Сега връщам заеми, които съм вземал, докато съм бил &ldquo;вътре&rdquo;. Имам и банкови кредити, около 40 000 лева съм задлъжнял. <br /> <br /> <strong>- Иво, сега да те върна към друга тема. Каква е истината за тази среща, на която Луканов казал на теб и други избраници: &ldquo;Другари, назначаваме ви за милионери!&rdquo;. Ти го каза в интервю и сега се съмняваш, че това изявление има нещо общо с ефективната ти присъда...?!</strong><br /> - Става дума за среща на стопанския актив в края на 1989 година, преди 10 ноември. ЦК и Министерският съвет събраха всички значими дейци на икономиката. Там, освен Луканов, имаше и други хора от ЦК и правителството. Луканов каза: &ldquo;Другари, назначаваме ви за милионери!&rdquo; в хумористичен стил. В смисъл, че добиваме достъп до ресурс за милиони, който да управляваме. А не че ще ни дадат милиони за лично ползване! Просто имаше промяна в нормативната база за кредитиране. Но хората тълкуват това, което изтича в медиите, така, както искат! След това интервю започнаха заплахи срещу мен, едни хора от средите на БСП започнаха да се оправдават по медиите, че не било така, че било иначе... Вероятно са гузни за това, което са правили... Искам да кажа чрез вашия вестник на проф. Драгомир Драганов, че не съм откраднал парите на ТНТМ-то /Техническо и научно творчество за младежта &ndash; б. а./ Никога не съм работил там! <br /> <br /> Дори мисля, че една от причините да се стигне до ефективното ми осъждане, е именно това интервю! Намекнаха ми това на четири очи.<br /> <br /> <strong>- Ти какво работеше по време на тази среща на стопанския актив?</strong><br /> - Бях директор на едно външнотърговско дружество. Изнасял съм и азотни торове и доматено пюре. Лично аз мога да кажа, че получих 17 млн. лева кредит от &ldquo;Балканбанк&rdquo;. Тогава доларът беше 3 лв. И ги върнах до стотинка! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Има хора, които не ги върнаха </strong></span><br /> <br /> <strong>- Тези кредитни милионери, които предстои да разберем, надявам се, свързани ли са с ДС и там ли бяха - в тази зала? </strong><br /> - Голяма част от тях - да! И това е нормално, тъй като Държавна сигурност ръководеше целокупния живот в страната. Нямаше сфера в стопанския, политическия, културния живот, в която ДС да не присъства и да не направлява процесите &ndash; това беше бойният авангард на партията. Във всяко предприятие, навсякъде, си имаше един или двама служители, &ldquo;Оперативно обслужване&rdquo; се казваше, по линия на ДС, които наблюдаваха каква става. Те си имаха и своя агентурен апарат на съответното място.<br /> Така че, след като казвам, че стопанският актив е присъствал на срещата тогава, няма как те да не са били съпричастни по един или друг начин с ДС! Те просто няма да са там! Няма да са на ръководна длъжност!<br /> <strong><br /> - И ти нямаше да получиш кредит без да си бил човек на Държавна сигурност...</strong><br /> - Нямаше, това е вярно.<br /> <br /> <strong>- Ти как се вля в редиците на агентите? </strong><br /> - През 1985 г. бях средношколски активист. По времето на Тодор Живков имаше такава традиция &ndash; на всички конгреси и пленуми присъстваха един пионер и един комсомолец. Бях това комсомолче, което все го слагаха в президиумите на всички партийни и профсъюзни мероприятия. На конгреса на българските учители в зала &ldquo;Универсиада&rdquo; през 1985 г. при мен дойде един човек, на български говореше, представи се за дипломат в американското посолство, вицеконсул на САЩ. И той в деловия президиум като мен. В почивката ми казва: &ldquo;Искам да говоря с теб. Хайде да направим съюз, алтернативен на Комсомола! Аз ще ти помогна&rdquo;. Обяснявам му, че това е опасно. А той: &ldquo;Ще те вземем в Америка да учиш, ще изтеглим и вашите!&rdquo;. И аз мислих, мислих - и право в приемната на МВР на &ldquo;6-ти септември&rdquo;. Ученик на 17 години, какво да правя?! Там един възрастен човек ме прие, изслуша ме, записа си. Казва: &ldquo;Момче, не се притеснявай, ние знаем&rdquo;. После дойде вкъщи един, Стоян Стоянов се казваше, офицер от Второ главно управление на МВР, и ми вика: &quot;Виж какво - или тръгваш по нашата пътека, или директно те изпращаме в затвора!&quot;. Защото съм говорил с американеца! Така директно ми го каза! И аз какво &ndash; казах: &ldquo;Добре!&rdquo;. И те ме поставиха под контрол и вече каквото правех, го правех под техен контрол... Минах по тяхната процедура, имах си оперативен работник. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Първо бях към Първо, после към Шесто главно...</strong></span><br /> <br /> <strong>- Какво стана с американския вицеконсул?</strong><br /> - Започнах да се срещам с него в посолството и около посолството. Имах оперативна задача. Създаваме го това алтернативно младежко дружество и уличаваме вицеконсула, че се занимава с нерегламентирана дейност. Създадохме го - &ldquo;Сциентикс&rdquo; се казваше. Регистрирах го в Районния съд във фирмено отделение...<br /> <br /> <strong>- Искаш да кажеш - регистрираха ти го от службите...</strong><br /> - Ами, няма нищо по-лесно да изпълниш шпионска мисия, ако държавата знае... <em>/смях/.</em><br /> <br /> <strong>- Кои членуваха в дружеството?</strong><br /> - Младежи от елитните гимназии с прозападна ориентация. Аз извърших организаторската работа, събрах хората. И един ден прочетох в &ldquo;Работническо дело&rdquo; с дребни букви, че дипломатът от посолството на САЩ еди-кой си е обявен за персона нонграта и изгонен от България. Бяха го хванали. Естествено, не съм присъствал.<br /> <br /> <strong>- С ДС продължи и като студент, предполагам?</strong><br /> - Да, исках право да уча, но не успях. Влязох славянска филология, задочно. През това време си работех на различни места &ldquo;на прикритие&rdquo;. Не можех да занеса документ в университета, че работя в Държавна сигурност! /смях/ После се прехвърлих &ldquo;право&rdquo;, завърших го за две години и половина по индивидуален план.<br /> <br /> <strong>- Какви мисии изпълняваше после?</strong><br /> - Изпратиха ме във фирмата на един турчин - Фарук Бикрич. Офисите бяха в грандхотел &ldquo;София&rdquo; <em>/сега &ndash; &ldquo;Радисън&rdquo;/.</em> Бях негов търговски представител. Такава беше схемата при т.нар. скрит транзит, който осъществяваше държавата. Нашите се бяха скарали с китайците и официално не можехме да изнасяме азотен тор за Китай. Нашият тор се товареше на едно българско пристанище, а после в открито море се сменяха документите с румънски все едно е товарено в Констанца. И така заминава за Китай. Аз го правех това. Няма нищо по-лесно от това да минеш &ldquo;нелегално&rdquo; държавната граница, ако ти вдигнат бариерата. Имаше много такива фирми, принципалът беше &ldquo;Кинтекс&rdquo;. А офшорните фирми, които подпомагаха тази дейност, не са измислени след 10 ноември - те съществуваха и преди това, само че не са били известни на публиката! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Имаше хора, които притежаваха фирми от името на българската държава - </strong></span><br /> <br /> както чужденци, така и българи, свързани с ДС. Много хора после &ldquo;забравиха&rdquo;, че трябва да се отчетат на държавата и си останаха собственици на тези фирми.<br /> <br /> <strong>- При &ldquo;скрития транзит&rdquo;, който определено не е бил само на азотен тор, е имало борба за надмощие между Второ и Шесто главно управление на ДС. В какво се състоеше тя?<br /> </strong>- Кой да контролира канала. Второ, или контраразузнаването, държеше ГКПП-тата. Аз, който съм от Шесто, като тръгнех, моят началник трябваше да се обади на началника от Второ да му каже какво ще правя, та да може тези на граничния пункт да знаят да махнат митничарите, да вдигнат бариерите. И съответно техен човек, който е доверено лице, да осигури моята мисия. Всеки искаше да лапа повече! И съответно искаше да е сам на канала, да не го контролират! <br /> <br /> <strong>- Ти имаш тежка двустранна коксартроза. Как се чувстваш?</strong><br /> - Ставата на левия ми крак се е изяла почти напълно. Сега съм в процес на лечение. Предстои ми до няколко месеца да си сложа изкуствена тазобедрена става на левия крак. Досега от заседание до заседание, после в затвора, нямаше как да се погрижа за здравето си. Никога досега не съм се възползвал от това, че ходя с бастун и страдам от такова заболяване за отлагане на съдебно заседание или при изтърпяване на наказанието.<br /> <br /> Но се оказва, че първо трябва да си оправя здравните осигуровки, защото затворът, въпреки че е задължен да ги плаща, не го е правил! Близо година имам неплатени вноски!<br /> <br /> <strong>- Кога се разболя?</strong><br /> - Във Франция, по време на предварителния арест във френския затвор, се обездвижих. Преди това заболяването го имах, но в лека форма, там се обостри. Първо ходех с патерица, после с бастун...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br />