Иво Прокопиев не може да преглътне хапката, че Пеевски се завърна в политиката

Не минава и ден, в който медиите на олигарха Иво Прокопиев да не се упражняват върху името на Пеевски - какво се цели със завръщането му в политиката, защо се кандидатира за депутат, след като е санкциониран по „Магнитски“, защо се среща с хората при предизборните обиколки и защо хората го харесват, защо го приемат и кметовете, и прочие още жални журналистически вопли.

Безспорно е, че завръщането на Пеевски в политиката присяда на Прокопиев и разградският олигарх не може да преглътне тази хапка. Как ще я преглътне, след като очакваше, че със санкционирането на Пеевски от страна на американската OFAC, бившият депутат от ДПС ще напусне страната и ще се покрие надалеч, с което нищо повече няма да стои на пътя на разградския олигарх за пълното овладяване на държавата.

Точно това очакваше самопровъзгласилият се за човека на Америка у нас медиен монополист и олигарх Иво Прокопиев. Но за негово съжаление се случи точно обратното. Делян Пеевски се завърна в редиците на ДПС и със завиден ентусиазъм се включи в предизборната надпревара. Започна да обикаля регионите, да се среща с хората и да изслушва проблемите им, като очевидци на срещите му споделят, че хората го възприемат изненадващо добре. И това не са само симпатизантите на ДПС, но и много случайни хора на площадите и кафенетата, където Пеевски провежда срещите си. Съвсем непринудено и без предварителна подготовка. Приемат го и кметовете на населените места и не само тези на ДПС, а и кметовете на другите партии. Защото знаят или поне са чували от други, че Пеевски не говори празни приказки, а когато обещае нещо, не се отмята.

Поради това и политическото прокси на Прокопиев Христо Иванов, явно притеснен от факта, че хората от Велико Търново приемат добре опонента му в същия избирателен район, излезе с призива „нито глас за Пеевски“. Какво друго можем да очакваме от „политик“, чиято кариера от години се гради единствено на анти-Пеевски или анти-ДПС риториката. Да сте чули нещо друго от Иванов или от сподвижниците му от „Да(й), България“ или „Демократична България“, нещо градивно, нещо за хората, за бъдещето на страната ни – нищо не сте чули. Няма и да чуете, защото Иванов и компанията му от псевдополитици са креатури на техния началник Прокопиев и обслужват само неговите интереси. Те не се интересуват от хората, от техните проблеми, защото считат себе си за прекалено възвишени и елитарни. Не ги търсете при хората (тях ги има само на билбордовете), все едно в древния Рим патрициите да се омешат на площада с плебса.

За Христо Иванов са важни само мантрите на Прокопиев и кръга „Капитал“ насочени срещу Пеевски, Ахмед Доган или срещу главния прокурор Гешев. Едни и същи внушения, твърдения без доказателства или медийни манипулации в стил „така се твърди“, „говори се“, „някой някъде бил казал така“ и прочие ..., повтаряни от години чак до втръсване. Толкова фрустриран човек като Христо Иванов трудно можете да намерите в българската политика, а фрустрацията е вид болестно състояние на неудовлетворената душа. Днес Иванов се отрече публично от Прокопиев, не му бил началник – а какъв му е тогава и защо е нужно да се оправдава, ако съвестта му е чиста. Каквото и да говори днес, едва ли никой би повярвал на думите му след толкова време на раболепно поведение пред кръга „Капитал“.

Всичко обаче щеше да си е на мястото в идеалния свят на Прокопиев, само Пеевски да не се бе връщал в политиката. Да си беше стоял далече, в Дубай например, или по- далече и да си кротуваше. Той е санкциониран по „Магнитски“ и според Прокопиев няма правото дори да диша, камо ли да участва в политиката. Нали затова именно човекът на Америка у нас и протежетата му от кръга „Капитал“ заливаха с години американското посолство с доноси и клевети, за да осигурят санкцията на Пеевски, а и да сплашат всички други свои икономически или политически противници – пазете тишина, защото ако не, идват санкциите. Как иначе ще си обясним, че бившият доносник на Държавна сигурност и човек на Прокопиев Илиян Василев знаеше за санкцията на Пеевски дни преди официалното й обявяване на 2 юни и се хвалеше с това в профила си във фейсбук. Не може да се отрече, че сценаристите от кръга „Капитал“ се възползват и много умело дирижират въздействието, което американските санкции имат върху родните ни бизнесмени и политици.

Едва ли някой вече се съмнява, че човекът на Америка у нас Иво Прокопиев може да осигури санкциониране на всеки благодарение на доносите си до „Козяк“. Няма по силен аргумент да подчиниш противниците си от техния страх. Така Прокопиев вече се изкачи до поста „капо ди тути капи“ на родното задкулисие и се превърна в главния кукловод, който мести фигурите на политическата шахматна дъска. Затова и точно сега, с връщането на Пеевски в политиката, е време истината за разградския олигарх да излезе на светло.

Силно притеснен от завръщането на Пеевски и от обществения интерес към него, Прокопиев извади всички свои марионетки – от политически проксита, като Христо Иванов и сподвижниците му от „Да(й), България“, до дежурните говорители, като Илиян Василев и Осман Октай и придворните му политици, общественици и журналисти, като Татяна Дончева, Иван Бедров или Паолина Паунова, които в един глас нападнаха Пеевски, а медиите на кръга „Капитал“ им осигуриха нужната трибуна. Вчера още една журналиска – някоя си Венелина Попова, се упражни върху Пеевски, като направи сравнение между решението на Конституционния съд относно канадското гражданство на новия „месия“ Кирил Петков и решението на Върховния административен съд от 2019г. относно „пребиваването“ на Пеевски в страната и участието му в изборите за Европарламент. Защото според нея Пеевски имал два паспорта и пребивавал от години трайно в Дубай. Дори сайтът „Биволь“ бил разкрил схемите, които Пеевски бил използвал за резервиране на самолетни билети с двата си паспорта, за да не го разкриели. Голям смях, та нали и двата му паспорта (единият според журналиската бил дипломатически) са с името на Пеевски. Така е, когато няма какво смислено да кажеш, остава единствено да съчиняваш и да се отдадеш на въображението си.

Само че Пеевски (за разлика от Кирил Петков) никога не е имал двойно гражданство, а само българско такова. И не е пребивавал от години трайно в Дубай. Това последното също бе поредната мантра на капиталци, използвана за да атакуват участието му в изборите през 2019г. Но ако си припомним прословутата схема на самолетните му резервации (която няма как да е автентична, защото няма авторитетна авиокомпания, каквато несъмнено е „Емирейтс“, която да я предостави на някакви си от „Биволь“) излизаше, че Пеевски е направил рекорд на Гинес по пътувания за и от Дубай – понякога даже е пътувал от две различни места в един и същи ден. Да се побърка човек. Но да оставим глупостите.

По опасното във въпросната статия е, че същата журналистическа персона се упражнява не само с Пеевски, но и е темата за етническата толерантност, без да разбира нищо от това и без да съзнава ролята на ДПС в този процес през изминалите години. Да се твърди, че ДПС води агресивна предизборна кампания, че има опасност да се клонира в откровено религиозна партия и че ни очаквал босненския вариант, че ДПС използвала наивните и доверчиви помаци като своеобразен боен отряд ... и още и още етнически брътвежи, е меко казано несериозно. Само да не пресолите манджата г-н Прокопиев, която се опитвате да забъркате. И не се притеснявайте за доверието на българските турци към тяхното политическо представителство, то не е намаляло и изборните резултати го показват всеки път. Вие си имате своя задкулисен политически инженеринг в лицето на „Да(й), България“ и „Демократична България“, а от скоро и „Продължаваме промяната“ на новите „месии“ Кирчо и Асен, за резултатите на които трябва да се притеснявате.

Не закъсня да се обади и говорителката на повикване Татяна Дончева. По известна от скоро като „мадам 500К“. Дончева пророкува, че връщането на Пеевски било „изхвърляне“, за което „ще ги накажат“ и че явно имало конфликт между Пеевски и предпазливия Доган, който не би си позволил този ход (с връщането на Пеевски). На какво точно пророкува Дончева не става ясно, боб ли хвърля или гледа на кафе или пък на карти таро. И кой кого ще накаже също само тя си знае. А отношенията между Пеевски и почетния лидер на ДПС Ахмед Доган са повече от добри и ако наистина Дончева имаше контакти в тази партия (както сама твърди в интервюто си) щеше да го знае.     

Ако се абстрахираме обаче от глупостите на марионетки на кръга „Капитал“, следното остава наистина важно. Днес Пеевски отново е в политическата игра, заедно със съпартийците си от ДПС, което постепенно се превръща в най- големия проблем за родното задкулисие, начело с Иво Прокопиев. Защото видно от поведението и изказванията им, Пеевски и ДПС са твърдо решени да разобличат този път задкулисието докрай. А псевдожурналисти и говорители на повикване, обслужващи интересите на Прокопиев, е имало и ще продължава да има. Но с тях или без тях разградският олигарх вече няма шанс да избегне насочената към него светлина на прожекторите.