Новата мантра на „Капитал“, че връщането на Пеевски в политиката е размахване на пръст срещу Америка, показва безсилието на олигарха Прокопиев

След първоначалния шок, който протежетата на олигарха Иво Прокопиев изживяха от връщането на Делян Пеевски в политическия живот, медиите на олигархичната групировка вече сътвориха нова мантра. Видите ли, връщането на Пеевски било „размахване на пръст срещу Америка“. Иска му се на Прокопиев да е така, но и това твърдение е изначално несъстоятелно (подобно на всички предходни мантри за Пеевски) и е плод единствено на безсилието на олигархичния кръг.

Не е изненада, че за пореден път Прокопиев говори от името на Америка. Разградският олигарх вече години наред създава публичното впечатление, че е човекът на Америка у нас. Както и че той и неговите политически проксита формират мнението на „Козяк“ за ситуацията у страната. Разбира се, не с обективна информация, а с доноси и манипулации срещу своите бизнес или политически противници (какъвто несъмнено се явява и Делян Пеевски). Така в общественото съзнание се наложи схващането, не без дейното подстрекателство от страна на самия Прокопиев и неговите медии, че разградският олигарх може да осигури дори налагането на американски санкции срещу български граждани.

Така „американският човек“ Прокопиев придоби още по-голяма сила в родната политическа действителност. И страхът от човекът на „Козяк“ неимоверно се засили. Че това работи за Прокопиев е повече от ясно, но дали работи положително и за влиянието на нашите американски партньори, е доста съмнително.

Какво очакваше Прокопиев от санкцията срещу Пеевски, наложена с дейното доносничество на протежетата на кръга „Капитал“ и въвело в заблуждение администрацията зад океана. Очакваше да се е отървал окончателно от човека, който единствен през годините имаше смелостта да отваря темите за олигарха Прокопиев и за медийно-икономическия кръг „Капитал“, завладял задкулисно цялата държава. Очакваше Пеевски да се скрие, да напусне страната и никой повече да не чуе за него.

Несъмнено такива очаквания имаше, но те не се оправдаха. Напротив, Пеевски не само не се скри, но и се върна дейно в политическия живот, защото само така може да докаже, че не е виновен. Защото не се страхува от доносите и манипулациите на кръга „Капитал“, създали през годините медийния му образ на универсалното обществено зло, в което разбира се няма нищо вярно. Затова сега не е чудно, че за връщането си на политическата сцена, Пеевски получава само адмирации от непредубедените хора.

Нито Пеевски, нито който и да е от съпартийците му от ДПС, нямат и никога не са имали „война“ с Америка, защото ДПС е доказано много повече евроантлатически ориентирана партия, от която и да е друга в българския политически живот. Включително и от инженерните политически проекти на Прокопиев „Да, България“ и „Демократична България“, чиито лидери, както разбира се и самия Прокопиев, са наследници на комунистическата номенклатура. И проблемът не е в това, което се опитват да ни внушат сега медиите и журналистите на Прокопиев.

Проблемът е, че шепа самозванци, залепили си етикета „ние сме хората на Америка“, от години мародерстват над бизнеса и българското общество. Чрез контролирания от тях мейнстрийм и поставените в зависимост държавни институции и български съд. Това именно представлява олигархичния кръг „Капитал“ на Иво Прокопиев, който е завладял държавата. Симбиоза между задкулисно политическо влияние, контрол върху медиите и информацията и недосегаемост за правосъдието. А генезисът можем да търсим в годините на бандитската приватизация при управлението на Иван Костов, когато за един ден Прокопиев, от беден, но верен на Костов младеж от Разград, се превърна в мастит милионер. 

Точно така отговориха на Прокопиев и ДПС в разпространената вчера в медиите декларация - ние нямаме война с Америка, напротив, ние винаги сме били верни на евроатлатическите ни партньори от Европа и САЩ, защото за нас евроатлантизмът е ценност и е неотменим. И санкцията срещу Пеевски не е проблем за ДПС, защото ако е несправедливо наложена (както представители на партията неведнъж са заявявали), трябва да се отмени. Което, апропо, е гарантирано и от американския закон, позволяващ обжалване на санкцията и пред съда.

Поради това, колкото и разни протежета на Прокопиев, като Бедров или Полина Паунова, да се пънат от страниците на „Свободна Европа“ или „Дневник“, че видите ли Пеевски размахвал пръст срещу Америка, освен насмешка и съжаление, няма да доведат до нищо друго. И никого няма да заблудят. Защото единствения пръст, който Пеевски размахва сега, е срещу самия Прокопиев и олигархичния кръг „Капитал“. Срещу модела на завладяната държава, който именно депутатът от ДПС иска да разобличи и срещу който се ангажира да се бори в името на по-доброто бъдеще на страната ни.

А на отчаяните вопли на „прокопитата“ – как така Пеевски се кандидатира за народен представител, след като е санкциониран по „Магнитски“, защо се среща всеки ден с хората, защо го приемат и кметовете все едно нищо не се е случило ....., най-точно отговори разпространеното становище на американското посолство – защото само българският закон може да казва кой може или не може да се кандидатира за народен представител и единствено българските избиратели са най-квалифицирани да определят следващите лидери на България на предстоящите избори.