Как “Весели в боя” стана церемониален марш

Нашето съвремие често заличава или омаловажава някои факти, събития и обстоятелства от миналото. То е поради две причини. Първата е голямото натрупване на такива факти и събития. А втората е обстоятелството, че някои хора мислят, че историята започва с тях и завършва с тях.

Но тъй като ние не сме от тях, ще си позволим да си спомним за един знаменит български капелмайстор (военен диригент) от първата половина на 20-ия век на име Камен Луков, който все пак остави нещо за идните поколения.
Камен Луков е роден на 26 ноември 1875 г. в с. Копиловци, Берковска околия.

Почина през 1949 г. Останал отрано сирак, той постъпва музикантски ученик в оркестъра на 5-и пехотен Дунавски полк в Русе, а след 4-годишната си ученическа служба там заминава за Одеса, където продължава обучението си в Одеската консерватория (едновременно работейки, за да си изкарва прехраната).

През 1905 г., завършил вече образованието си, Камен Луков се завръща и се явява на изпит за военен капелмайстор. Трябва да отбележим, че от множеството явили се на изпита, са одобрени само 6, като на първа позиция е класиран Камен Луков 

Така през 1905 г. той е назначен за капелмайстор на базирания в Ловеч 34-ти пехотен Троянски полк, с който свързва съдбата си завинаги, въпреки превратностите на времето и събитията.

Камен Луков участва в три войни: Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Тук ще поясним, че при атака по това време се подрежда целият полк в една редица. В средата са блокът със знаменната рота, която атакува, но и охранява знамето, и оркестърът, който свири, а същевременно войниците пеят например “Шуми Марица” или друг боен марш.

Да поясним също, че през Първата световна война се получава нареждане всеки полк да си създаде свой марш на полка. Маршът на 34-ти Троянски полк е написан от Камен Луков, по текст на Любомир Бобевски. А ето и два примера, свързани с атаките.

По време на една атака оркестърът на Камен Луков свирел, а войниците пеели марша на полка. След атаката се случва нещо необичайно: пристигат на територията на полка английски парламентьори, за да поискат... нотите на “тази хубава песен, която са пели войниците по време на атаката”

При друга атака Камен Луков забелязал, че участъкът около него се оголил откъм офицери - били избити. Тогава капелмайсторът вади сабята и започва да командва атаката. И забелязал един войник, в близост до себе си, който атакувал без страх, с весело изражение на лицето. 

След атаката Камен Луков написва марш за духов оркестър и го озаглавява “Весел и в боя”. Този марш слушаме и досега като церемониален марш на българската войска на всеки парад, вечерна заря и т. н. “Весели в боя” обезсмърти името на своя автор и го постави в историята 

През 1949 г. в органа на Съюза на българските композитори, списание “Музика”, е поместено обявление: “Канцеларията при Министерството на народната отбрана обявява конкурс между българските композитори и музикантските офицери за написване на церемониален марш за пехотата за пълен духов оркестър”. Идеята е да се замени “Весели в боя” с по-хубав. Но... ядец! “Великите” български композитори от нашето поколение не можаха да преборят Камен Луков.

А в чест на победата на българската конница през Първата световна война инспекторът на военните оркестри от 1936 до 1938 г. Константин Михайлов предлага на Военното министерство всяка година на 3 септември да се свири в цялата страна, включително и по радиото, музикалната картина “Триумф на българската конница в Добруджа” от Камен Луков.

Не ще да е бил лош и оркестърът на Камен Луков, след като на сватбата на царя са свирили два военни оркестъра: на 33-ти пехотен Свищовски полк с капелмайстор Тодор Иванов и на 34-ти Троянски полк с капелмайстор Камен Луков.

След Ньойския договор Камен Луков е изпратен (от 1922 до 1924 г.) за капелмайстор в Разград. През един свободен ден той взима ловната си пушка и отива в гората да ловува. 

Случайността го среща и в гората с царя

“Какво прави тук капелмайсторът на 34-ти полк?” - попитал Борис III. И като разбрал, че капелмайсторът няма при себе си ловно куче, му изпратил едно от своите. Камен Луков кръстил кучето Бакунин. Оттогава оркестърът свири, капелмайсторът дирижира, а Бакунин стои на пост до капелмайстора.

Но случило се и нещо необичайно. На 20 май 1927 г. се открива железопътната линия Левски - Ловеч. Оркестърът на полка свири, капелмайсторът дирижира, а Бакунин стои до капелмайстора. Пристига да реже лентата царят. Тогава Бакунин отива и се завира в краката на царя. А Негово величество го погледнал, усмихнал се и казал: “Позна стария си господар”.

Всичко това разказваме, уважаеми съвременници, за да подчертаем, че историята не започва с нас и няма да завърши с нас.

 

Справка “Над 55”: Маршът е посветен на героя капитан Коев