Миналата седмица писателят Калин Терзийски изля във фейсбук статус, пълен с упрек и възмущение, провокиран от предложението да участва във „ВИП брадър”. Защо отказа крупна сума, която, както сам каза, „би изкарал за 3 години писане”, питаме самия него:
<strong>&nbsp;- Г-н Терзийски, миналата седмица направихте отказа си да участвате в риалитито &bdquo;ВИП брадър&rdquo; публично достояние &ndash; с признанието, че печелите толкова пари с писане за три години! Имаше ли контрареакция след това от продуцентите на формата?</strong><br /> - Не, но аз даже нямам нищо против шоу програмите, които така или иначе си вършат работата. Въпросът е, че има огромна диспропорция между едното и другото. Един разказ не може да се сравни с едно риалити, в същото време обаче на мен ми предлагат за този разказ&hellip; 25 лв.?! А ако някой излезе и каже &bdquo;ама парите не са важни&rdquo;, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>просто да хване и да се застреля! </strong></span><br /> <br /> Нашият труд &ndash; на пишещите хора, не се оценява високо. А това означава, че всичко, което се върши с ум, не се цени, а всичко, което се върши с дупе, се цени високо! И срещу това трябва да се борим всеки ден!<br /> <strong><br /> - Интересно ми е, когато ви отправиха поканата, с какво обяснение бе подкрепена тя?</strong><br /> - Потърсиха ме първо като писател, който се е появявал доста в медиите. Но най-вече като човек, който в миналото си е бил в психиатрия.<br /> <br /> Аз скандален никога не съм бил, но винаги съм провокирал, не съм бил от най-спокойните хора. Освен това те искат по някакъв начин да облагородяват, да чистят имиджа си &ndash; да въвличат в цялото това нещо и хора с по-висока репутация. Казах им: &bdquo;Вижте какво, аз съм човек с куп тежки неврози, брачен. В медиите изглеждам комуникативен, забавен може би, но всъщност съм един затворен човек. С много изострени нерви&rdquo;. Освен това в момента за един месец имам толкова работа, колкото обикновено хората вършат за по три години. Да я изоставя, защото ще взема някакви пари, е просто безобразие!<br /> <br /> <strong>- Като говорите за пари, в случая с &bdquo;ВИП брадър&rdquo;, човек си представя баснословна сума! Такава ли е в действителност?</strong><br /> - Аз вече им бях отказал, когато ми изпратиха да погледна договора. И установих, че парите съвсем не са такава сума, която да ме втрещи, да си кажа &bdquo;това е нещо невероятно!&rdquo;. Не бяха малко парите, но не бяха нещо, което може да ти реши живота за пет години напред примерно.<br /> <strong><br /> - А каква сума ви решава живота за такъв период от време?</strong><br /> - На мен при скромно живеене сумата от 150 000 лв. ми решава въпроса за пет, може би и десет години напред. И няма да има нужда да пиша като идиот неща, които ме затрудняват. Щях да се захвана единствено с най-важните си занимания. Обаче и това не е решение. Сега например се връщам от рисуване за една голяма благотворителност &ndash; стенопис за центъра за аутизъм в Горубляне, и съм почти готов с нея. Моето време и без това е изчерпано отдавна, но по-добре да го отдавам за това, отколкото за глупости.<br /> <br /> <strong>- Досега човек чист не е излязъл от формат като &bdquo;Биг брадър&rdquo;...</strong><br /> - Защото човек все пак не може да е съвършен, особено в мръсна среда на интриги, клюки, завист и т.н. Няма да излезе по-мръсен, но в устите и в главите на хората ще е нещо много неприятно за него.<br /> <strong><br /> - С други думи &ndash; живеем в държавата на клеймата и убийствения манталитет, от който спасение няма!</strong><br /> - Точно! Това има дълбоки корени наистина, обаче хората са много огорчени и затова търсят непрекъснато да обвинят някого за него. Все някой им е крив, самите те са криви... <br /> <br /> <strong>- Неотдавна от ваш статус във Фейсбук излезе, че едва ли не имате намерение да се самоубивате! Отрекохте го в предаването на Милен Цветков по Нова телевизия, но все пак остана съмнение имали ли сте миг на мисъл в тази посока?<br /> </strong>- В предаването даже казах, че се отказвам, но добавих нещо от сорта на: &bdquo;Е какво сега, да умра ли?!&rdquo;, щото е станало на въпрос?! <br /> Ще ви кажа за какво става въпрос &ndash; пишех за един вестник (&bdquo;Новинар&rdquo; - б.а.), който е собственост на прочут олигарх, много богат човек.<br /> <br /> Взимах 50 лв. за разказ. Предложиха ми, ако искам да продължа, да взимам по 25! Една много парираща обида &ndash; декларация за това какво ще бъде отношението към хората на мисълта, на творчеството и т.н. Просто ти си боклук и не ставаш! Няма да ти се дават пари, защото не заслужаваш! С още по-наглия довод: няма пари! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Е, как няма пари, след като ти, боклук такъв, пушиш пури за по 200 долара </strong></span><br /> <br /> примерно и&hellip; няма пари?! Това е игра на ценности! И засега все още ние губим сражение.<br /> <br /> <strong>- Малко след това се писа, че сте изпаднали в много тежка депресия. Има ли нещо вярно?</strong><br /> - В тежка депресия &ndash; не, но наистина човек да си помисли да се откаже от всичко, защото е прекалено вече. И съвсем ясно си личи, че това се прави тенденциозно не просто защото такива са обстоятелствата - и наистина няма накъде. Това са едни злонамерени и тенденциозни ходове!<br /> <br /> <strong>- Тенденциозно само спрямо вас ли?</strong><br /> - Не само спрямо мен, а и за всички пишещи.<br /> <br /> <strong>- Каква е целта според вас?</strong><br /> - Аз не съм любител на конспиративни теории, обаче човек може да си каже така &ndash; наистина има нужда от по-прост и по-лесно управляем народ! Тук трябва да има население &ndash; стадо, което просто трябва да пълни държавата. Нали говорим, че в момента циганите са в това положение, но и българите също. Те са нещо като детето в ръцете на просякинята, която спи. Ето това е народът &ndash; да има с какво да се проси! България е едно приспано дете, заради което европейците дават пари &ndash; за да не умре това дете!<br /> <br /> <strong>- Перото никой не може да ви го вземе, но не ви ли е минавала никога мисълта да творите някъде извън родината си?</strong><br /> - Няма смисъл&hellip; Българският ум се цени в България! Творците на езика могат да намират място само в родината си. Че Гевара се е опитал да се мести от място на място, но много ужасно е завършил това местене...<br /> <br /> <strong>- Стигнахме ли вече дотам да говорим, че достойнството може да има цена?!...</strong><br /> - То винаги е имало цена&hellip; но цената най-често е животът. Истинското достойнство се плаща с живота, със здравето и т.н. Истината е, че на мен никога не ми е минавала мисълта да се самоубивам. Аз, ако искам да загивам, изобщо няма да казвам на никого. Това беше обвинение, постоянното обвинение, което казва всеки път: &bdquo;О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин&hellip;&rdquo; и т.н. Моето беше перифраза. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА</strong><br /> <hr /> <br /> <strong>30-40 дни сеир. За вас. За раята</strong><br /> <br /> <br /> &bdquo;Мили приятели. Днес ми предложиха да участвам във &bdquo;ВИП брадър&rdquo;. Предложиха ми сума, която с писане печеля за три години. За три години. Печеля толкова с писане. С честно и упорито, съвестно, смазващо от умора писане. За три години. Аз съм първият за България носител на Европейската награда за литература. Но... Така е. Тези, които живеят в България, така ме оценяват. Тези, които ми плащат за писането - за толкова ме оценяват. Сега чуйте: българите за толкова оценяват моето писане. В същото време &bdquo;ВИП брадър&rdquo; оценява моето лежане и търкаляне по леглата (там, ако отида, ще ми е напълно невъзможно да пиша, защото дори и химикалките са забранени!) ...та &bdquo;ВИП брадър&rdquo; оценява моето неписане за четиридесет дни - колкото струва моето писане за три години! Да, знам - вие ще се подсмихвате и ще кажете - ами какво ни се жалва тоя! Да отива там и да взима парите! Пък ние ще го мразим и ще го псуваме. А ако не отиде - ще му се подиграваме и пак ще го псуваме. Винаги, каквото и да направя, ще съм сгрешил. Но ще ви кажа така - за да се ценят у нас културата и творците именно по тоя начин... явно нещо не е наред. Кой определя кое е ценно и кое не? Не сме ли ние? Не сте ли вие? Не оценихте ли именно вие моето писане за три години за толкова, колкото и моето лежане във &bdquo;ВИП брадър&rdquo; за четиридесет дни? Тия, които ми плащат - и вие, които им позволявате. Между другото - аз няма да отида. Не защото ме е срам от вас. Вас трябва да ви е срам - от мен. Аз просто съм уморен. Сетете се &ndash; на така прелюбимите ви пари стоят лицата на Алеко Константинов, Пенчо Славейков и Захари Стоянов. На мен за три години писане ми плащат с тия пари, колкото за 30-40 дни сеир. За вас. За раята&rdquo;, написа Терзийски във Фейсбук.<br /> <br />