Видях една черно-бяла снимка на младата, да не кажа малката Камелия Тодорова. Невероятна! Имах много нейни снимки от този период, защото бях “момичето” на автора. От всеки ъгъл на дома ни ме гледаха невероятните й очи. Когато се е случвало да се засечем на купон, винаги се изумявах от умението й да остава незабележима, притихнала и заслушана в музиката, на която другите танцуваха.
Всъщност незабележимата бях аз. Всички знаеха, че Кеми е страхотна певица и е само въпрос на време да излезе на голямата сцена и да я покори. И това се случи само след година...
Камелия Тодорова е родена на 21 януари 1954 г. в София. Майка й е певица в хоровата капела “Светослав Обретенов”, а баща й - преводач, влюбен в джаза. В семейството се говори на френски, а по-късно Камелия сама пожелава и учи английски език. Като повечето малки момиченца по онова време, бъдещата звезда се занимава с балет и художествена гимнастика.
От майка си наследява любовта към класическата музика, пластиката и спорта, а от татко си - към чуждите езици, джаза и киното. Един от най-трудните моменти в живота на Камелия, от емоционална гледна точка, вероятно е бил моментът, в който разбира, че е осиновена - в деня, в който се ражда брат й. Но твърди, че нейният баща е този, който е бил до нея през детството й. Колкото и да е странно, като малка Камелия Тодорова искала да бъде момче
Много обичала да играе футбол с братовчедите си, обикновено била вратар. От този период е и първото поражение на красивото й лице - при самоотвержен плонж не улучила топката, а бордюра и счупила носа си. Независимо от “мъжкото си “аз”, Камелия често заставала пред огледалото и си представяла, че е актриса.
Няма информация бъдещата звезда да е имала проблеми в училище - нито с поведението си, нито с оценките. Завършила Техникум по вътрешна архитектура и дървообработване. И тогава идват първите й изяви на сцена като актриса - в експерименталното театрално студио “4+4” на режисьора Николай Георгиев. Там се разкрива певческият потенциал на Камелия и тя започва да посещава уроци по пеене при вокалния педагог Катя Спиридонова.
Две големи разочарования предопределят пътя й в изкуството
Първо закриват театралното студио, а след това Камелия претърпява неуспех на приемните изпити във ВИТИЗ. Както казва след години певицата, не приели не само нея. Една от изпитващите преподавателки “режела” всички красиви кандидатки. Може и да не е вярно, но е добре измислено, както се казва. Разочарованието й било краткотрайно, защото била приета от раз в музикалната академия. И така Камелия Тодорова поема по пътя на музикалното изкуство - постъпва в Естрадния отдел на Националната музикална академия при Ирина Чмихова, а по-късно се насочва към джаза. И успехите не закъсняват.
Не закъсняват и поканите за участие в редица филми
Ще споменем само “Търновската царица”, в който играе заедно с любимеца на публиката Стефан Данаилов. След години споделя, че според нея той е най-добре целуващият се роден артист. По нейна преценка Данаилов неслучайно е най-харесваният и желан. Освен с визия, той се оказва добър и внимателен и в целувките.
Това е изключително важно, защото да пресъздадеш нежност, романтика и близост на екрана, които да бъдат реалистични и да предизвикаш емоциите на аудиторията, си е доста сложна задача и това показва майсторството на един артист. Това е едно от нещата, които е трудно да бъдат изиграни - любов и страст на кино. Въпреки филмите, в които се е снимала, Камелия Тодорова е позната у нас и по света най-вече заради музиката си. Нейният глас и джаз изявите й я правят звезда от голяма величина.
През 1978 г. дебютира на Втория преглед на българските джазови оркестри в зала “Универсиада” с квинтета на Людмил Георгиев, а година по-късно печели Втора награда на фестивала за млади джаз артисти в Люблин, Полша, както и специалната награда на името на Дюк Елингтън.
Когато се чу, че ще участва на фестивал в Бомбай, тръгнаха шегички от сорта “Да не стане Бомбай - байбай”. Май всички предчувстваха, че българската сцена е тясна за кадифения глас и талант на Камелия
И никой не се изненада, когато тя предприе рискованата стъпка да остане на Запад. В интервютата си тя казва, че е избягала може би не от соца, а от любов. “Намирах се в страшна бъркотия и в личен, и в професионален план - разказва Тодорова. - Имах проблем с получаването на артистична категория по чл. 9, както и на солистична. Исках да запиша албум с ФСБ, но ми го отказаха и много се огорчих. Това ме потискаше, въпреки изявите ми в Полша, Чехия, Португалия, Германия...
По това време срещнах и “мъжа на мечтите си” - Майкъл, режисьор от Западна Германия. Така започна любовният ни роман...” Но всичко се оказва лъжа. По думите на Камелия, съпругът й, който е германец, се държал като мюсюлманин, на когото трябва да се подчинява. И всичко е наред, когато изпълнява това, което той иска - а той иска всичко. Опитва се да промени стила й на пеене, поведението й на сцената. Настоява, че трябва да бъде рок певица, нещо, което й е чуждо. И Камелия започва битка за отстояване на себе си
“Разбира се, избягах и защото се влюбих. Млада, загубена и наивна! А и се надявах да изградя кариерата си там, в хубавия Запад”, разказва още Тодорова. Тя си спомня как, след като става част от компанията “Върджин Рекърдс”, новите й продуценти коментират, че на външен вид прилича на Мадона, сценичното й поведение напомня Принс, а гласът - Тина Търнър. “Съвсем не се обидих от това сравнение”, шегува се Камелия.
От престоя в Германия й остават записите за “Върджин Рекърдс”, запознанството с Фреди Меркюри и хубавите думи, които чува за себе си от Фил Колинс, който я представя като обещаваща музикална надежда. “Тя изглежда като Мадона, но пее по-добре от нея”, казва музикантът. А големият Фреди Меркюри казва на Камелия:
“Не съм виждал очи като твоите. Бъди себе си!”
Тодорова е единствената българска гражданка, запечатана на снимка с легендарния певец.
Прекрасната певица винаги е мечтаела да срещне голямата любов. “Досега това не ми се случи. Прекалено много вярвам на хората. Никога не съм предполагала, че мога да бъда излъгана. И двамата ми съпрузи ме предадоха. Всичко се оказа лъжа. Моята голяма любов е музиката.
Животът ме научи на търпение
Когато нещата вървят, всичко е лесно. Когато обаче се закучат, тогава се връщаш отначало. Аз съм открит човек, но се научих да пазя и дистанция от хората. Убедена съм, че дори много от тези, които са близко до мен, не ме познават”, споделя певицата пред Нова тв.
Да, любовта не е била добра към изпълнителката. През целия си живот примата на българския джаз е била заобиколена едновременно от обожание и любовни разочарования. В музикалния спектакъл “Моят глас” примата на родния джаз не само пее, но и разкрива живота си в най-големи, на моменти шокиращи подробности. “Нещата в личния ми живот не вървяха. Винаги имаше тъга”, не крие тя. И признава, че е имало моменти, в които това разочарование я е тласкало към алкохола. “Понякога се напивах. Не съм била пияна сред хора. Винаги ми се е случвало, когато съм била сама. И това е най-голямото нещастие, защото после се презирах”, споделя тя.
Сигурна съм, че много хора помнят участието на Камелия Тодорова, пардон - Кеми Тодоров, при покойния Сашо Авджиев. И споменът нагарча. Защото на екрана беше някаква непозната примадона, трудно намираща българските думи, говореща с ужасен акцент. Беше тъжно и смешно.
Феновете на Камелия определено страдаха - бяха я чакали толкова дълго, толкова вярно
И се почувстваха предадени. Сега, от дистанцията на времето, нещата изглеждат по-ясни.
“Като погледна назад - начинът, по който Майкъл реши да дойдем в България, начинът, по който подготвяше моето идване в България... Всичко това се правеше по доста странен начин. Изискванията, които имаше към мене - да се държа като суперзвезда и да съм недостъпна - това беше ролята, която трябваше да изпълнявам”, споделя в интервюта певицата. След което осъзнава, че е станала жертва на невероятен манипулатор.
След всички изпитания, които й предлага животът, Камелия Тодорова е успяла да запази най-важните неща - прекрасните си дъщери, кадифения си глас, вярната си публика. И способността да погледне без гняв назад и да обобщи: “Много е спорно кога е било по-лесно да се прави музика - преди или сега. Това, което липсва в момента в България, е екипната работа. В социализма я имаше: всички действаха в затворен кръг: агентури, продуциране, турнета и продажби. Това подпомагаше музикантите по време на изпълнения. Сега е изключително трудно да постигнеш всичко това сам”.
Подготви Мариана ДОБРЕВА
