Кападокия - в комините на феите

Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на собствения си сайт www.dromomania.bg.

От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате как да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.

Един час е полетът със самолет от София до Истанбул и още толкова ще ви отнеме да стигнете до Страната на хубавите коне, както се превежда името на Кападокия. Наричат каменните грамади Комините на феите, а най-хубавите хотели са вкопани в скалите. Към името си всеки от тях е добавил думата “пещерен”. Защото наистина си е така. Можете да докоснете грапавите каменни стени на стаите си, без да се лишавате от всички удобства на цивилизацията, вкл. безжичен интернет.
 
Кападокия е и мястото, където в Турция от векове гледат лозя и правят вино. Еликсирът обаче има далеч по-различен вкус, след като е отлежавал в подземна изба и се пие в ресторант, чиито дивани са изсечени от камък в канарата. Закуската пък е под открито небе в градината под пъстри тенти, докато околните скални къщи надничат в чиниите ви. 

Хапването, както навсякъде в Турция, е опасно вкусно, но то не е най-важното, което да ви задържи в Кападокия. Тук може да бродите с дни и да не видите две еднакви природни чудесии, да влезете в две еднакви раннохристиянски църкви, да видите две еднакви писани паници при грънчарите, които обикновено са такива поне пет поколения назад. 

Да не говорим за подземните градове и манастири, из чиито коридори може да бродите с часове и да се чудите как плъзгащи се камъни се превръщат в умели капани или неразбиваеми врати, как някогашните християни са се криели от враговете си, но са успявали да си изградят приличен бит с хамбари, изби, кладенци, отдушници и бани. 

Кападокия е историческа област в Мала Азия, разпростряна предимно в провинция Невшехир. Тя има уникално историческо и културно наследство. Приказните “комини” са се формирали преди 13 милиона години и сега са впечатляващи природни скални образувания, сякаш обитавани от призраци. В националния парк “Гьореме” можете да се насладите на изумителните манастири, църкви и къщи, издялани в меките скали преди стотици години. Има над 30 църкви и параклиси с фрески от IX и XI в.

Приличащи на японски вишни сакура дървета се оказват “овошки на желанията” - всеки връзва книжка или парцалче на клоните им и си намисля нещо, което със сигурност ще се сбъдне. Съседното дръвче пък синее неистово от стъклени сини очи против уроки. Даваш една лира и закачаш един “божествен поглед” от свое име. Магия има дори при обикновени неща като писаните глинени паници. Когато ги нагрееш на слънчева светлина и загасиш лампата, те светят с подобни на фосфоресциращи шарки. 

 Да отидеш до Кападокия и да не полетиш с балон е углавно престъпление. Възду-хоплавателните средства от надуваем тип в цялата околност са общо 150 и към пет часа сутринта трафикът в небето е доста по-оживен от този на земята

Цената на един полет е между 150 и 180 евро, но си струва всеки цент. Освен това трябва да станете най-късно в 4,30, защото посрещането на изгрева е част от атракцията.
 
Първите слънчеви лъчи близват причудливите скални образувания, известни по цял свят като “комините на феите”, разноцветните балони се реят над тях, а всеки кадър е като пощенска картичка. 

Имената на градчетата долу се търкалят в устата като турски сладкиш - Чавушин, Гьореме, Юргюп, Ортахисар, Учхисар, Аванос и Невшехир. Пилотите на балоните ту бръснат с дъното на коша скалистите зъбери, ту издигат леталото на 1000 метра височина. От там манастирите и църквите в скалите предизвикват още повече преклонение. Ранните християни са изповядвали вярата си, издълбавайки храмове в камъка. Подземните градове понякога са на осем етажа надолу. 

Романтиката гъделичка любопитството с пещерните хотели. Повечето от тях навремето са били къщи, днес предлагат всички удобства с типичен скален уют - докосваш стената, а тя е от грапав камък. Винената колекция на хотела отлежава под земята, а от прозорчето, изсечено в канарите, можеш да видиш лозовите масиви, където събира слънце гроздето.

Скалите са образувани от лава при изригването на вулкани преди милиони години, а ерозията ги е дооформила. Образувалите се кухини са се оказали идеални за жилища. А понеже скалите не са много твърди, хората лесно са успявали да ги разширят и издълбаят нови.
 
Един от хотелите, разположен в скалите на Кападокия, е “Юнак елвери кейв”. Името идва от махалата, в която е разположен. Съставен е от 30 пещерни стаи, датиращи от 5-и и 6-и век и една гръцка вила от 19-и век. Въпреки че е изграден от пещери и ниши, е наистина луксозен петзвезден хотел. От години намира място в различни издания и рубрики за туризъм и хотели. 

За Кападокия са характерни големите температурни амплитуди. През деня може да е направо жежко, но сутрин и вечер студът пощипва и в най-свирепото лято. Но тъкмо затова сме отишли там - на хлад и на почивка. 

Впрочем, ако толкова ви хареса - поради кризата една пещерна къща с всички удобства струва около 60 000 евро.

Магдалена ГИГОВА