Зоо приключение: Да галиш пингвин, да яздиш делфин, да плуваш с кон

Адресите на преживяванията са Филипините, Мексико и Бахамите

Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на собствения си сайт www.dromomania.bg.

От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате как да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.

Общуването с всякаква живинка e балсам за душата на отявления зоофил. Но има срещи, които остават гравирани в сърцето. 

Филипините!

Винаги съм искала да усетя какви са на пипане антрацитните гръбчета на пингвините, когато смешно се щурат с походка на почерпени диригенти с фракове. Случи ми се. При това не сред ледената пустош на Антарктида, а в... лепкавата от жега Манила.

След като е поел максимална доза култура и история, къде да отиде човек, щом най-близките читави плажове са на 100 км от столицата на Филипините, а морето наоколо има химическия състав на ядрен отпадък? В “Оушън парк”, разбира се!

Претупах набързо “Тунела на смъртта” със стъклени стени, зад които многозъби акули те измерват с прецизния поглед на гурман, оглеждащ вечерята си. Препускането ми към пингвините за малко бе спряно от нирваната на медузите.

Не можех да си представя, че отблъскващото желе с жилеща репутация може да бъде толкова успокояващо, когато се носи плавно в аквариума, осветено в ярки цветове. Дори и без унасящата музика, по-чувствителните сякаш потъват в удобна утроба, която нежно ги залюлява. 

Призрачно носещите се, осветени в различни цветове древни същества замайват разсъдъка и почти не се сещам за шегата, че медузата е прякото доказателство как можеш 90 000 години чудесно да си живееш без мозък.

Разсъжденията мигом потъват в 100-процентовото усещане за чиста радост, което се стеле в съседство. Спретната редичка от мераклии да общуват с пингвините чака търпеливо да се качи в нещо като мостик на подводница - кръгъл отвор, който излиза направо сред ледената обител. 

Наоколо лъчезарните животинки стоят с разперени като за прегръдка крилца и очакват поредната порция риба, с която посетителите надлежно са се снабдили. 

Поемат я деликатно с човките си, но не се отдалечават, а дават възможност да им се порадвам, да ги погаля, че дори да ме клъвнат приятелски. Очаквах кожата им да е гладка, а тя е грапава като жакард от закърнелите пера - къси, широки и близко разположени, които ги изолират от водата и ниските температури. Пингвините имат повече пера в сравнение с повечето птици, около 100 на квадратен инч. Погалвам за последно любимците си, избутана от нетърпеливи филипинчета, които напират за първи път да видят и пингвини, и лед.

Мексико!

Другият реализиран наяве сън от детството ми е плуването с делфини. Който е израснал с анимационния филм “Ум белият делфин” ще ме разбере. В “Долфин дискавъри” на Ривиера Мая в Мексико осъзнах, че усмихнатите морски бозайници са само брънка от шеметната верига за забавления. Но се потопих във въртележката с нови усещания и гребях възторг с пълни шепи.

Тревогата как ще се увековеча, когато палувам с делфините, е излишна. Личната техника остава заключена в сейф. Чак когато се оказах заобиколена от “придворен” оператор и фотограф, ми стана ясно защо. Търсачите на авантюри по бански се разделят на отбори по 8, всеки получава спасителна жилетка, шнорхел и чисто нов мундщук. В басейна дресьорката Олимпия представя себе си и делфина Мадона. Приветливото животно минава като ласкав воал. Бременна е в 11-ия месец. Скоро ще ражда, морските бозайници носят 12 месеца. Олимпия разкрива защо награждава питомката си с калмари за добре изпълнен номер.

Много просто! Делфинката е на диета. Мекотелите съдържат 90% вода, а рибата бъка от протеини и бъдещата майка пълнее. Което хем разваля фигурата й, хем намалява ищаха за работа.

Следим през маските елегантните движения на Мадона за “запознаване” с нас под водата. Ясно е, че е научена да реагира на жестове, но подсъзнателно ни се иска да харесва лично нас, на нас да се усмихва с милата си делфинска уста. Иначе е просто. При две ръце напред Мадона идва “да ви цунка” и задържа, докато фотографът и операторът не направят хубав кадър. Едната ръка пред гърдите, другата опъната встрани - делфинката ляга по гръб, вие я хващате за перките и яхвате корема й, а тя ви разхожда като шейна из басейна.

“Дай малко назад, не крий лице, задръж така!”, виковете долитат от момчетата с камерата и фотоапарата. Трудно им е да ме заснемат през пръските вода, докато Мадона бута с нос сърфа, върху който съм легнала. Към компанията се присъединява и делфинката Луиза за “двойно теглене” из басейна. Хващам ги за перките и се понасям... към дебрите на невъобразимия кеф! 

Накрая двете, плувайки странично, ни махат за сбогом с перките си. Махаме и ние. Вече забравили, че е само дресура. За нас това е нова любов. Умните бозайници се отнасят към хората снизходително и дружелюбно както благ чичо към 5-годишния си племенник. 

Бахамите!

Не по-малко завладяващо е плуването с кон на Бахамите. Безкрайна пясъчна ивица от ситен като сол (и почти толкова бял) пясък, тюркоазени води, облаци - вълма захарен памук... Халф Муун Кей, един от 700-те Бахамски острова. Този обаче е собственост на круизна компания и е аранжиран специално за луксозните робинзоновци от корабите.

Ако нямате приключенски дух, задължително изгаряте под неумолимото карибско слънце. Ако имате - пак изгаряте, но след като сте плували в океана върху кон. Лъскав като къс кюмюр, черният жребец се врязва в тюркоазената вода.

Има нещо почти еротично в коктейла между вибриращ конски гръб (за плуването се язди без седло), искрящите талази и гъделичкащият таен страх. Разбира се, конете са толкова кротки, че дори и най-непросветеният ездач успява да се задържи върху гърбовете им. С непрекъснатия си нежен шепот в ухото на добичето се опитвам да компенсирам мижавите си умения.

Враният жребец на име Спекюлейшън се втурва в галоп и се забавлява дори повече от мен. На дълбокото ме хвърля и аз се кикотя с нотка на истерия, повлечена от юздите като на водни ски. Оказва се трик, предназначен за тръпка на по-куражлиите туристи. Брей! Конете били и психолози.

Магдалена ГИГОВА