Новото строителство в Карлово вече сериозно променя облика на региона, като двата съседни града - Карлово и Сопот - на практика се сляха по протежение на Подбалканския път и във вилните зони в местността Ясъ тепе. През последните десет години по първа линия на шосето София - Бургас бяха реализирани редица търговски обекти, издигнати предимно върху реституирани земеделски земи.
Въпреки засиления инвестиционен интерес, вилните зони над Карлово остават извън урбанизираната територия и там важи ограничение за застрояване на обекти до 35 кв.м, като самите собственици не проявяват голям интерес за влизане в регулация.
Местната власт в Карлово следва изключително консервативна политика по отношение на градската среда и строителството върху общински терени, пише "Марица".
Кметът на общината д-р Емил Кабаиванов поясни, че преди около 8 години са променени местните наредби, като е въведена забрана за сгради, по-високи от 3.5 етажа, тъй като високото строителство е нехарактерно за района и нарушава общия облик.
Поради тази причина новите проекти се разгръщат основно върху празни бивки производствени терени, приватизирани през 90-те години — като ритейл парка на мястото на предприятието „БАМЕКС“, както и новото жилищно строителство върху имотите на стария хлебозавод и бившата автогара.
Изключително предпазливо се подхожда и към разширяването на града в подножието на Стара планина, тъй като това е зона за отдих и рекреация.
В тази връзка общината запазва изцяло собствеността си върху местността „Бешбунар“ (с площ около 120 дка) и горския пояс „Апостоловата гора“, като за тях не се разрешават продажби или отдаване под наем.
Предстои и актуализация на Общия устройствен план от 2014-2015 г., която се очаква да бъде приета през 2027 г..
Относно масовата практика за смяна на предназначението на земеделските земи, кметът разясни икономическата логика, че за общината е много по-изгодно първо сама да промени статута на даден терен и след това да го продаде на неколкократно по-висока цена.
Ако земята се продаде като земеделска, новият собственик пак внася искане за промяна на предназначението до Общинския съвет, но тогава дължимите такси постъпват в държавния бюджет на Министерството на земеделието и горите, а не в местната хазна.
Паралелно с това, строг мораториум пази град Баня от презастрояване и разпродажба на общински земи.
Мярката, предложена от д-р Кабаиванов в предишен негов мандат преди осем години, е предприета с цел да се предпази градът от презастрояване, каквото вече се е случило в Банско и други български курорти.
Последната сделка с общински имот в урбанизираната зона на центъра (терено от 17.5 декара, предвиден в миналото за поликлиника и тенис корт) е извършена именно тогава.
Сред ключовите забележителности на националния курорт е и царската резиденция, която наскоро бе продадена от Симеон Сакскобургготски и сестра му на бизнесмена Георги Самуилов.
В момента в Баня се осъществяват два-три големи проекта за СПА хотели, но те се изграждат изцяло върху терени на съществували в миналото обекти.
Местната власт е категорична, че основната ѝ цел е да запази зелената екосистема на града, тъй като наличните ресурси от минерална вода няма да бъдат достатъчни за захранването на допълнителни мащабни комплекси.
Освен това, трихилядното население на Баня не може да подсигури необходимата работна ръка за обслужването на още няколко големи хотелски бази.
