Смята се, че първият военен фотограф в света е румънецът Карол Поп от Сатмари. Роден е през 1812 г. Рисувал добре и постъпва в Академията за изящни изкуства във Виена. След две години се отказва. Предпочита да пътува до различни държави в Европа и да се учи от съвременни художници.

Когато модерната фотография се “ражда” през 1839 г. във Франция, Карол се ориентира в бизнеса. Открива през 1843 г. в Букурещ първото си фотостудио - едно от най-модерните за тогава на Стария континент. Става първият военен фотограф в света. Снима боевете през първата година на Кримската война. Снима военни, висши офицери, обикновени войници, пейзажи по бреговете на река Дунав и други места, укрепления и бойни полета, различни войски - както турски, така и руски, тяхното въоръжение и командващите офицери. 



На световното изложение в Париж през 1855 г. е сензация с албума си от 200 фотографии. Отличават го за заслугите му кралица Виктория, Франц Йозеф I и император Наполеон III. Интересът към него е голям. Въпреки военната цензура е успял да предаде патриотизма на войниците във войните.

Три от фотографиите на Сатмари са включени в колекцията на Международния музей на фотографията в Ню Йорк: “Лагерът на руския изстрелвач в Крайова”, “Бомбардировката на Силистра” и портретът на генерал-лейтенант Соимонов, командир на 104-та руска дивизия, убит в битката при Инкерман.

Има и една красива легенда за този художник. Много години се скитал той по Европа, за да се усъвършенства като художник, но носил мъката в сърцето си от несподелена любов

Младежът се влюбил в богато момиче от родния му град Клуж - Марица. Тя имала свои мечти за богатство и охолен живот и... успяла. Станала принцеса - Марица Бибеску. Той я рисувал три пъти, като миниатюрният и портрет в национална носия е един от най-хубавите й.



Това беше дълго въведение към една друга негова дейност - рисуването.

Карол Сатмари отначало рисувал влашките богаташи. От 1863 г. станал официален художник на румънския крал Карол I. Има много негови картини на хора от народа, мъже, жени, градски пазари, знатни люде, красавици, манастири и духовници, харем и др. Рисувал и български моми и невести от южната страна на река Дунав, от Никополския край, Русе, Силистра. Картините му и така са наименувани: “Селяни от юг на река Дунав - Маршовица, Никополско” от 1880 г., акварел. 

Тя точно показва каква е народната носия по нашия край с така характерното забраждане на омъжената жена и косичника на девойката. На гърба на произведението е написано - “1881 г. - собственически данни за SA от принц Александър I (Александър де Батенберг)”. Втората картина е на две девойки с носии, и двете с чохени контошчета. Третата картина се казва “Добри приятелки” - алегория на влашко-българските отношения. Нарисувано е българско момиче в шопска носия и девойка в румънска носия.

Преди 20 години няколко човека идваха в Никопол и питаха за картини на румънски художници от края на 19 и началото на 20 век. Не бях чувала, пък и други хора не знаеха. По-късно в плевенски вестници в продължение на много месеци стоеше обява за изкупуване на творби от стари румънски художници. Хората си обичат художниците и събират творчеството им, разпиляно по света. 

За тях се сетих, като видях за първи път в интернет рисунки на моми от Никополския край и разбрах защо има още патриоти.
 

Снимал е и Левски