Къде да се скрием в България, ако Русия ни атакува с ядрено оръжие?

Преди броени дни "Файненшъл Таймс" публикува карта с мишени, които Русия би унищожила с ядрено оръжие в случай на война.

България участва с 3 потенциални цели. Планът е изготвен в периода между 2008 и 2014 г. и е предназначен за руския флот. Основната част от ядрената триада на Русия обаче е наземно базирана.

Financial Times бие тревога: Русия подготвя флота за ядрен удар в цяла Европа, включително и в България КАРТА

Важно е да отбележим, че списъкът включва множество страни, като Иран, Китай и други. Картата с целите показва как си представят адмиралите от руския флот потенциална война със Запада.

Изкуственият интелект ChatGPT дава информация за най-вероятните ядрени цели в България. Алгоритъмът дава доста изчерпателен отговор за "потенциално уязвими в случай на сериозен конфликт места в България, които да избягвате", пише dir.bg.

Освен това ChatGPT разкрива и 10 общини в България, които могат да бъдат сравнително безопасни при такъв сценарий.

Възможните мишени за ядрен удар в България

При избухването на Трета световна война, в която България е участник, мишените биха били разделени в няколко категории.

Най-първостепенен е рискът за големите военни бази, складове и съоръжения. В България според ChatGPT това са:

• Граф Игнатиево - основната военновъздушна база на България, близо до Пловдив.
• Авиобаза Безмер - важна база, използвана за съвместни операции с НАТО.
• Военни складове край Сливен, Карлово и Казанлък.
• Военни заводи, които са критични за снабдяването с оръжие и поддръжка на военните сили. Тук на първо място са ВМЗ-Сопот и Арсенал Казанлък.

Според ChatGPT веднага след тези военни обекти потенциална цел би била столицата София. Ето и причините според алгоритъма:

Като център на управлението и комуникациите, София би била вероятна цел. Там се намират важни правителствени институции, военни командни центрове и основни комуникационни хъбове.

След столицата потенциална мишена са големите градове с индустриални и транспортни хъбове:

• Пловдив - вторият по големина град в България с ключови индустриални и логистични центрове.
• Варна - голямо пристанище и важен транспортен и икономически център.
• Бургас - друг важен морски град с голямо пристанище и нефтена рафинерия.
• Русе - важен транспортен и логистичен център на река Дунав.
• Плевен - голям индустриален център със стратегическо значение.
• Енергийна инфраструктура също представлява изключително вероятна цел при мащабен ядрен конфликт. Тогава целите биха били:
• АЕЦ Козлодуй - основният източник на електроенергия в България, също така стратегически обект.
• ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове - критична инфраструктура за енергийното снабдяване на страната. Рискът е висок за ТЕЦ "Марица Изток 1", ТЕЦ "Марица Изток 2", ТЕЦ "Марица Изток 3",  ПАВЕЦ "Чаира" и други.
• ChatGPT обръща внимание на основните транспортни и логистични центрове в страната, като е възможно повторение с мишените от по-горе:
• Пристанища на Черно море (Варна, Бургас) - заради тяхната стратегическа роля в снабдяването и икономиката.
• Магистрали и железопътни възли - като ключови артерии за движение на войски и ресурси.

Изкуственият интелект допълва, че ударът по някои гранични пунктове би могъл съществено да откъсне страната ни от света и да

парализира логистиката в нея.

Тук евентуалните мишени са:

• КПП Капитан Андреево (на границата с Турция) - най-големият граничен пункт на България и един от най-натоварените в Европа.

• Той играе критична роля за транзита на хора и стоки между Европа и Близкия изток. В случай на военен конфликт, стратегически важни гранични пунктове като този биха могли да станат мишени с цел прекъсване на логистиката, снабдяването и движенията на войски.
• КПП Калотина (на границата със Сърбия) - също важен граничен пункт, тъй като той свързва България с Централна Европа.
• Други големи гранични пунктове - като КПП Дунав мост 1 (Русе - Гюргево) и Дунав мост 2 (Видин - Калафат), които са основни връзки с Румъния и транзитни коридори за Европа.

Ударите по граничните пунктове биха попречили на снабдяването и на преминаването на голяма военна група през България. Те биха имали и още един ефект. Ядрени удари по граничните КПП-та и транспортната инфраструктура сериозно ще нарушат вноса и доставките на храни.

Изкуственият интелект споделя, че са възможни и други потенциални мишени, за който той няма информация или удари по цели с по-ниско военно и икономическо значение. Един от факторите за това е свързан и със спецификата на участието ни във вероятен световен конфликт.

По-безопасните региони на България

При сценарий на ядрена война, безопасността на дадена община ще зависи от нейната отдалеченост от стратегически военни, индустриални и инфраструктурни цели, както и от наличието на природни или географски особености, които биха могли да предложат известна защита.

"Търсете места в планински и хълмисти райони, които са по-отдалечени от основни транспортни артерии и военни обекти. Предпочитайте по-малки селища", съветва изкуственият интелект.

Ето 10 общини в България, които според ChatGPT могат да бъдат сравнително безопасни при такъв сценарий:

• Трън (област Перник). Отдалечена и малка община в Западна България, близо до границата със Сърбия, но далеч от основни стратегически цели. Планинският терен на района осигурява допълнителна защита. В общината има минерален извор.
• Белоградчик (област Видин). Разположен в Северозападна България, далеч от големи индустриални и военни обекти. Белоградчишките скали предлагат естествена защита и правят района по-малко вероятна цел. Друг плюс е по-мекия климат и наличието на естествено укритие, като пещера "Магурата".
• Чипровци (област Монтана). Малка планинска община, разположена в Стара планина, далеч от основни транспортни и индустриални коридори, което я прави по-малко уязвима. Историческата и културната значимост на района добавя допълнителни плюсове, включително и заради наличната туристическа инфраструктура.
• Борино (област Смолян).Разположен в сърцето на Родопите, Борино е малка и отдалечена община. Районът е далеч от основни стратегически обекти и инфраструктура, което го прави относително безопасно място при мащабен конфликт.
• Баните (област Смолян). Тази община е малка и отдалечена, разположена в планински район, което намалява вероятността да бъде цел при военни действия. Наличието на минерална вода е друг плюс на общината.
• Годеч (област София). Годеч е малка община в Западна България, разположена близо до границата със Сърбия и КПП Калотина. Въпреки това в нейното землище има села, които са доста отдалечени от всякакви мишени и могат да осигурят защита. Граничните с община Годеч села в община Своге също са добра опция.
• Девин (област Смолян). Планинският терен на община Девин, заедно с наличието на природни ресурси като минерални води, я прави подходящо място за евентуално убежище при криза.
• Чепеларе (област Смолян). Община Чепеларе предлага редица предимства, като планинския терен и отдалечеността от големи стратегически обекти. Това я направи сравнително безопасна в контекста на хипотетичен конфликт или ядрена война.
• Троян (област Ловеч). Малък град в Стара планина, който е извън основните стратегически зони. Планинският район предлага естествена защита. Троян може да предложи по-добри възможности за дългосрочно оцеляване поради развитата си инфраструктура, но и по-висок риск поради по-централното си разположение.
• Мадан (област Смолян). Разположен дълбоко в Родопите, далеч от военни и индустриални зони. Планинският терен на общината осигурява известна степен на защита.

Запитан за областния град с най-висок шанс да не бъде засегнат от горещата фаза на една ядрена война, алгоритъмът сочи Смолян.

ChatGPT допълва, че този списък не е изчерпателен.

"При ядрена война няма гаранции за безопасност, а оцеляването може да зависи от много фактори", заключва изкуственият интелект.

Според него мнозинството от населените места, които се намират в българските планини, далеч са от всякакви стратегически, военни, енергийни и логистични обекти са добър вариант.

За да отговорят на това определение, населените места трябва да са на около 50 километра от потенциална мишена. Географският терен, свързан с по-пресечена местност и по-ниска мощност на ядрения заряд могат да намалят разстоянието и до 20 км. Равнините, низините и по-голямата мощност могат да увеличат безопасното разстояние на над 50 км.

"Отдалечеността от стратегически обекти и осигуряването на запаси от вода, храни и ресурси са ключови фактори за оцеляване при сценарии на ядрен конфликт. Избраните райони в планинските и отдалечени части на България предлагат по-добри условия за дългосрочно оцеляване при такива екстремни условия.

Общини с по-топло и слънчево време могат да бъдат по-малко засегнати от краткосрочните ефекти на ядрената зима, като понижените температури и намалената слънчева светлина. Въпреки това, ефектите от ядрена зима могат да бъдат глобални и да засегнат всички региони до известна степен", заключва ChatGPT.

В този случай алгоритъмът препоръчва отдалечени от гранични пунктове, ВЕЦ-ове и други важни обекти места в Източните Родопи. Те са по-безопасни от други по-топли места, като южното поречие на Струма около Сандански и Петрич или района около Гоце Делчев.

ChatGPT препоръчва отдалеченост от големи реки и гранични зони, поради допълнителният риск, който носят.

Изкуственият интелект завършва с някои успокоителни доводи, защо страната ни няма да е най-тежко засегнатата от възможна ядрена война.

България има ограничено стратегическо значение в сравнение с големи държави като САЩ, Великобритания, Франция или Германия. Това означава, че страната вероятно няма да бъде основна цел на ядрените удари.

България е малка по площ и има сравнително малко население в сравнение с други страни. Това намалява вероятността от голям брой ядрени удари.

Въпреки че България е член на НАТО и на нейна територия има военни бази и стратегически обекти, те са сравнително малко в сравнение с други страни от НАТО. Това означава, че броят на потенциалните цели би бил ограничен.

България може да очаква сравнително малък брой ядрени удари в сравнение с други страни от ЕС и НАТО, но те ще бъдат насочени към най-важните военни и инфраструктурни обекти. В зависимост от мащаба на конфликта и стратегическите решения на противника, броят на ударите би могъл да варира, но вероятно би бил в рамките на няколко до около десетина удара.

Изкуственият интелект теоретизира, че ако неназован противник има общо около 6000 ядрени заряда, то в световна война България би понесла между 5 и 15 удара при сегашното си положение.