Къде да видите съкровищата на Фердинанд - златно бюро, уникален "Мерцедес" и... ВИДЕО
Сред ценните вещи несъмнено е и големият часовник, дар на княз Фердинанд I от английската кралица Виктория в края на XIX век
Изключително ценни съкровища, притежавани от Фердинанд I Български, пази Регионалният исторически музей на София. Вещите на българския монарх постъпват поетапно в музея и са част от постоянната експозиция, съобщава БГНЕС.
Най-дълго управлявалият монарх в Третата българска държава – в продължение на 31 години, е високообразован, колекционер на изкуство, налага европейски порядки в българското общество, почитател е на новите технологии, а една от големите му страсти, наред с ботаниката, ентомологията и филателията, са автомобилите и локомотивите.
Неслучайно на първия етаж в музея е разположен един изключително ценен експонат – автомобилът с двигател „Мерцедес“ и купе, изработено в Париж от фирмите „Ротшилд и синове“ и „Р. Хеймс и Ошер“ през 1905 г. Колата е закупена от княз Фердинанд I за „нуждите на Двореца“ след участието ѝ в рали Берлин – Мюнхен, на което печели второ място.
Автомобилът е с черен кожен салон и освен това е и първата кола собственост на българската държава. Болидът е реставриран в оригиналния му вид през 2011 г. и е в перфектно състояние.
В друга зала на музея се съхраняват сабята на княз Фердинанд I и сувенирна купа, която му е подарена от Министерството на железниците през 1912 г. по случай 25-годишнината от възшествието му на трона.
Масивното златно бюро, изработено в мебелното ателие на А. Бембе в град Майнц в края на XVIII – началото на XIX век, също няма как да остане незабелязано. Бюрото е подарено на княз Фердинанд I от германския канцлер Ото фон Бисмарк. Двамата са водили кореспонденция, изпълнена с кодирани думи и псевдоними.
Сред ценните вещи несъмнено е и големият часовник, дар на княз Фердинанд I от английската кралица Виктория в края на XIX век. Часовникът е изработен от черно дърво с позлатени елементи и напомня за емблемата на Лондон – Биг Бен.
Залата с бюрото, часовника, сабята и сувенирната купа пресъздава дворцовия кабинет.
Интересен факт е, че бившият турски конак в София е превърнат в дворец, като преустройството започва по времето на княз Александър I и продължава при княз Фердинанд I. Дострояват се североизточното и западното крило, за да отговарят на новите функции на сградата. Дворецът е дом на монарха и семейството му и символ на монархическата институция.
Друга зала на същия етаж ни отвежда до величествената каляска в стил „Луи XVI“ от двореца Версай, Франция. Златната каляска, изработена за френската кралица Мария-Антоанета, е използвана за сватбата на княз Фердинанд I и княгиня Мария Луиза през 1893 г.
Каляската е сватбен подарък за младоженците от майката на Фердинанд I – княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на френския крал Луи Филип.
Княз Фердинанд I и княгиня Мария Луиза преминават с пищната каляска от града до двореца, бурно аплодирани от събралото се множество, невиждало дотогава подобно великолепие.
Сбруята, украсена с българския герб, е специално изработена във Виена. Грамадната колесница е теглена от шест коня с позлатени хамути, с високи щраусови пера.
Една от фотографиите на стената в залата е запечатала огромната арка, издигната в центъра на София за посрещането на княз Фердинанд I и княгиня Мария Луиза по повод сватбата им през 1893 г. Друга фотография показва младоженците, облечени в сватбени одежди.
На стената е окачено и текстилно пано с монограм на цар Фердинанд I.
Посетителите на музея могат да видят също и фотография от сватбата на цар Фердинанд I и царица Елеонора от 1908 г., както и негов портрет.
На втория етаж на музея се намира Първи том на Златната книга на София, отворена на първа страница, на която цар Фердинанд I се подписва с калиграфския си подпис.
„Мъдра София, разположена в полите на величава и благотворна Витоша, Ти, чието географско местоположение изтръгва възхищение у цела Европа, нека се надяваме, че твоите жители ще съумеят да направят от Теб столица, достойна за природните хубости, сред които Бог те е поставил“, пише царят на 12 април 1912 г.