Едва ли на втори юни миналата година е имало по-щастлив човек от олигарха и медиен монополист Иво Прокопиев. САЩ санкционираха най-големия му враг  - депутатът от ДПС Делян Пеевски, а два дни по-късно служебният кабинет (под давлението на хората на Прокопиев там – Кирил Петков и Асен Василев), състави мракобесния „черен списък“, в който освен Пеевски попаднаха и фирмите с негово участие, както и управителите и директорите в тях. Дълго подготвян подмолен удар, с който символът на задкулисието Прокопиев се надяваше да „занули“ окончателно  - и граждански и икономически, един от хората, които повече от 10 години не спря да разкрива чрез бившите си медии далаверите му в годините на Прехода. Подмолен, защото десетките доноси и фалшификати по адрес на Пеевски, с които хората от кръга „Капитал“ заливаха постоянно посолството на САЩ в София и Държавния департамент, със сигурност са изиграли основна роля при налагането на санкциите. И не случайно Пеевски веднага реагира, заявявайки, че ще обжалва санкцията, че вярва в американското правосъдие и че истината рано или късно ще излезе наяве. Както излезе истината и по шумно рекламираното дело „Рико“, което медиите -бухалки на Прокопиев години наред експлоатираха, но в крайна сметка американският съд прекрати поради пълна липса на юрисдикция. 

Всъщност тези мотиви изключително добре пасваха на всекидневните лъжливи мантри, заливащи общественото пространство от страниците на „Капитал“ и присъдружните му медии и дори за непредубедения беше ясно, че няма как да се отнасят към депутата от ДПС. Защото какво ли не се изписа за Пеевски през тези години, но за съжаление на Прокопиев и политическите му аватари, нищо от това не беше нито доказано, нито вярно. Пеевски се превърна в най-проверявания човек в държавата, а прокуратура, МВР, КПКОНПИ и НАП се надпреварваха да го разследват по доносите на щатните и нещатни прокопиеви жалбописци и сигналоподавачи  - като Христо Иванов, Иво Мирчев, Гошо „Боец“-а, Атанас Чобанов, Николай Стайков и прочие и прочие радетели на „истината“. А когато проверките завършваха безславно за тях, те и за това имаха готов отговор – нямало как да има обективна проверка, защото Пеевски видите ли контролирал всичко в държавата. Да се чудиш как, при положение, че ДПС отдавна не е във властта, а точно хората на Прокопиев дерибействаха като министри в кабинетите на ГЕРБ. Но двуличието и лицемерщината, така присъщи на този олигархичен кръг „Капитал“ очевидно много им помогнаха да нямат никакви скрупули, когато налагаха пред обществото и пред американската администрация образа на Пеевски като „универсалното зло“ в държавата.

От друга страна, Пеевски да се занимава с уреждането на „златни паспорти“ или пък да осигурява политическа подкрепа на политици в замяна на защита от наказателно преследване (каквито са основните мотиви в американските санкции), звучи твърде наивно дори и за непознаващите граници в измислиците хора от „Капитал“. Обяснимо е при това положение и защо ДПС веднага застана зад Пеевски и веднага разкри на обществото кой всъщност е инициаторът на тези санкции и кой е заблудил американската администрация – не друг, а именно Прокопиев.

Какво обаче се случи след втори юни миналата година? Вместо да се скрие (както се е надявал разградският олигарх), Пеевски се зае да изчисти името си. И не само, кандидатира се за народен представител, като в пряк сблъсък победи един от знаковите политически аватари на Прокопиев - Христо Иванов. Пред Върховния съд пък беше атакуван „черния списък“ и точно една година по-късно съдът окончателно се произнесе, че този списък не просто е незаконосъобразен, а е нищожен – едно правно нищо, с което не могат да бъдат ограничавани правата на българските граждани. Защото така пише в Конституцията и в европейските регламенти, които нито Прокопиев, нито неговите хора във властта искат да четат.

Друга от клеветите на кръга „Капитал“ – че Пеевски има нещо общо със „златните паспорти“, беше тотално опровергана от ДПС. Които не само внесоха законопроекта за тяхната забрана (под това законодателно предложение се подписа лично Пеевски), но и изрично посочиха в него, че абсолютно всички „златни паспорти“ трябва да бъдат проверени от ДАНС. Нима щяха да го искат и да се борят да бъде приет такъв законопроект, ако Пеевски беше виновен? Напротив, от ДПС разбраха, че само това е пътят за опровергаване на лъжите на Прокопиев – чрез истината. Нещо повече, оказа се, че именно човекът на Прокопиев в Българската агенция за инвестиции – Стамен Янев, е бил основната действаща фигура в процедурата по легализиране на фиктивните инвестиции от чужденци – предимно китайци и руснаци, така че беше напълно обяснимо, защото и този текст предложен от ДПС дълго беше обругаван от прокситата на Прокопиев.

Именно тези действия на Пеевски и колегите му от ДПС вбесяват вече цяла година хората от кръга „Капитал“. Поради което и същите не спират да тиражират нови и нови манипулации и лъжи – то не бяха „газови проекти“, „руски връзки“, „кредити от КТБ“, „удълбочавания на пристанища“ и всевъзможни още откровени глупости, които всеки ден се бълват от „медиите“ и грантовите НПО-та на олигархията. В безсилието си се отправят дори и заплахи – Кирил Петков щял да „оправя“ ДПС чрез висш американски служител, а работна група начело с Асен Василев стигна и по-далеч, като създаде откровено фашистки проект на закон – БГ „Магнитски“, по силата на който съвременните последователи на Мусолини и Гьобелс щяха да лишават граждани от права и от имущество само въз основа на доноси против тях или при санкции от трети държави. Но тъй като някой даде на медиите тази законопроект, всички вкупом се отрекоха от него, макар за всички да е ясно, че хората на Прокопиев неистово искат да се приеме точно в този си вид.

Видно е обаче, че една по една клеветите на кръга „Капитал“ по адрес на Пеевски и ДПС приключват безславно, а и вече отдавна никой не вярва в тях. А Прокопиев и хората му е време да се обърнат към Библията и най-накрая да разберат, че лъжите им не могат да продължават вечно и е крайно време да познаят истината.