Въпреки промените в нормативни актове и твърденията, че колекторският бранш днес няма нищо общо с лихварството, все още хиляди българи се оплакват от тормоз и злоупотреба заради задължения - даже и такива, които вече са погасени по давност.

Това става ясно от данните на Асоциацията за защита на потребителите.

Пазарът на лоши кредити

  • През последните две години банките са продали над 3 млрд. лв. лоши кредити на колекторски фирми през последните две години
  • Просрочените кредити у нас са над 8% при средни нива в ЕС от 3,1%.
  • Необслужваните заеми в България са над 6,5 млрд. лв.

Често сметките се запорират преди празнични или почивни дни, с цел да поставят потребителите в неудобна ситуация и да изкарат трудно празниците или да не могат да преживеят събота и неделя.

Защо потребителите се оплакват от колекторите?

  • Търсене на дългове погасени по давност
  • Злоупотреба с лични данни
  • Телефонен тормоз, заплахи
  • Посещения на място

Според последните правила, при неплатените сметки за ток, вода и парно, давността е 3 години.

Какви са тактиките на колекторските фирми?

  • Колекторските фирми съдят хората за просрочия без дори да разберат, посочват от Асоциацията за защита на потребителите. След това дългът нараства заради натрупаните съдебни разноски.
  • Колекторите притискат потребителите и с дългове, изтекли по давност.

Какви са давностните срокове?

  • При банковите задължения, като потребителски или ипотечни кредити, например, дългът се погасява след петата година.

Хората не знаят точно кога започва давността и някои с по-малки сметки решават да ги платят, за да нямат проблеми със съдебната система.

От Асоциацията за защита на потребителите очакват, че пазарът на потребителското кредитиране ще продължи да расте и през 2020 г. В резултат на това, вероятно и тормозът от колекторските фирми ще продължи да расте. Затова настояват за Закон за регулиране на дейността на агенциите за вземания, тъй като в тях се концентрира огромен финансов и имотен ресурс