Интересно е да се наблюдава как ромските сватби се променят с времето. Преди всичко беше силно обредно, с много традиции, които на всяка цена трябваше да се спазват, иначе - лош късмет.
После започна смесването на традиции и модерност. Днес сватбите не са толкова дълги, както е било преди - с дни, стилни са и често персонализирани, с жива музика, модерни декорации, пищни тоалети и социални мрежи като част от празника.
Въпреки че някои обреди изглеждат екстравагантни за външния наблюдател, те показват уважение към традицията, семейството и общността. Това разказа Соня Александрова, представител на ромската общност и създател на бутик Sonya’s Wedding Creations.
Тя изработва онези малки неща, които на пръв поглед не са толкова важни или пък не изискват толкова голямо внимание, но всъщност тези детайли - букетът, чашите, шампанското, подносът за пръстени, подаръчетата за гости, кутията за пликове, кошничката, поканите - те са "черешката на тортата" и правят сватбата още по-красива и запомняща се.
“Вярно е, че работата с клиенти не е лесна, защото има и капризни, недоволни, несериозни, но има и много, които те вдъхновяват, мотивират, радват и разбират“, въодушевено обясни шефката на брачния бутик, цитирана от “Марица“.
Според нея наистина има какво удивително да се види на една ромска сватба. Интересен факт е, че общността им е доста разнообразна и има групи, които се различават по език, обичаи, начин на живот, религия и разбира се, сватби.
Няма как да не споменем за стотиците, дори хиляди, гости на сватбата - сред ромите не е просто събиране в тесен кръг, а на целия род, познати и приятели. Най-много сватби се правят през месеците юли и август, когато роднините и като цяло ромският квартал се прибират от чужбина.
Музиката е "сърцето" на тържествата
Музиката е следващото нещо, което е “сърцето” на ромската сватба. Хиляди левове се дават за оркестър от сватбарите и хиляди бакшиши от гостите за музикантите. Никога няма седнали по местата си хора. Всички играят и се забавляват.
“Не всички ромски групи са еднакви по танци и забавление. За много, както и за мен е неприемливо и смущаващо прекомерното напиване, качване по маси, столове, демонстративните и прекалено провокативните танци, които често засенчват самия празник“, отбелязва Соня.
Интересна е също традицията с булката да се играе на центъра на махалата преди отиването в ресторанта. Всички трябва да разберат и да я видят. Който иска, може да води и хорото с нея. Характерно при ромските сватби е и даряването на голяма парична сума от страна на роднините, а често родителите на булката подаряват килограми злато, ключ от апартамент или къща, чек с хиляди левове.
Без интимни отношения преди венчавката
Сред ромите много рядко срещана е християнската сватба. В нея най-важна е венчавката, тоест благословението от Бог, извършва се в църквата или на открито място - според желанието на младоженците.
Преди венчавката младоженците християни нямат интимни отношения. Важно е да се сключи граждански брак, след което има кратко слово от пастор от Свещената Библия на тема семейство. Когато то приключи, се произнася специална молитва за двамата младоженци и за семейния им живот. После следват поздравите от хората в църквата, снимки и много духовни песни. На тях не се играе, единственият танц е на младоженците.
“На някои хора християнската сватба им се струва скучна, но това е, защото не са присъствали. Трябва да дойдат и със сигурност ще усетят положителната разлика“, твърди Соня.
Соня: Аз ще имам две сватби
На младото момиче му предстои сватба догодина. “Интересното е, че аз ще имам две сватби. Традицията при нас е, че освен родителите на младоженеца, и родителите на булката правят сватба“, разказа тя. Тъй като с годеника си са от два различни града с разстояние 200 км, в нейния град също ще се състои сватбено тържество за тези, които нямат възможност да пътуват.
Единствената разлика ще бъде булчинската рокля - при родителите на булката е цветна, бяла е при младоженеца. За тях най-важна е венчавката, като тя ще се проведе и преди двете сватби. Един цял ден ще бъде духовната част.
На определената дата за сватбата ще започне тържеството от дома на булката, където се събират всички роднини, и след това се насочват към избрания ресторант. Влюбените планират да бъдат на открито зелено място, с красива украса като цвета на роклята, маси с кетъринг сладкиши и специални украшения за младоженците.
В града на младоженеца сватбата ще протече по същия начин, но в зала. Двамата влюбени много държат на това да има ред и организация, което рядко се случва в средите им.
“Искаме всичко да бъде добре организирано, интересно и забавно. Подготвяме също игри за младоженци. Като цяло се стремим колкото може към по-различна, извън ромските стандарти и традиционния начин на протичане сватба. Избираме подаръчетата за гости, поканите и всички тези детайли, които сами ще си изработим“, открехна завесата Соня.
Всички сме роднини
Друга горда ромска представителка - Есперанса Найденова, разказа, че винаги се вълнува, когато е на сватба на своя етнос. Задава си въпросите: кой ще дойде; как ще се облече; с кое момиче/момче ще дойде; на кое място в махалата ще е шатрата?
Този етнос е винаги много наблюдателен. Въпреки че законът позволява шумни тържества до 22:00 часа, ромското ухо ще търси дали някой от организаторите на празника има връзка с някой полицай, което обикновено се счита за "голяма работа". Обикновено и техните младежки "тръпки" се появяват именно по тези сватби, защото, ако си във връзка от разстояние, твоят любим също идва на сватбата. Все по някаква връзка е роднина с някого от младоженците.
Есперанса обяснява за сватбите с евангелски характер, че в тях присъства християнска музика, която слушат в църквите си - хваления. На такова бракосъчетание винаги има две разделения: място за приятелите от света - невярващите, и за братята и сестрите от църквата. Разликата между тези две маси е отсъствието на алкохол на едната.
Доброто семейство се определя по прихода на мъжа
Въпреки че по стара традиция задължително булката трябва да има повече от 4 рокли за деня, все повече те предпочитат само една класическа булчинска рокля. Колкото по-шарена рокля, толкова по-богат младоженец и съответно - добро семейство. “За жалост, при нас доброто семейство се определя по прихода на мъжа. В малко семейства не е така“, разкрива Есперанса.
“Колкото по-скъпо, толкова по-добре! Ние теглим по няколко кредита само за оркестъра!“, казва тя. Задължително оркестърът е известен, особено внимание ще се обърне от роднините, ако има и някое друго голямо име - Софи Маринова, Тони Стораро, Азис и т.н. Ако в една ромска махала се разчуе, че някой иска такова име на сватбата си, останалите помагат с парите, за да може и те да видят известния изпълнител на живо.
Свидетелство за любов, а не пищно тържество
Есперанса желае християнска сватба. “Мечтая за такава, защото съм дълбоко привързана към вярата си и за мен най-важното е Бог да бъде в центъра на този ден“, казва тя. Представя си празник, който да не е само външно красив, а и духовно наситен. Категорична е, че музиката ще бъде християнска, както са свикнали да я чуват в богослуженията, а именно - радостна, жива, но и дълбока. За роклята - би искала да бъде елегантна, но семпла и стилна. “Не търся блясък, а красота, която изразява чистота и смирение“, посочва момичето.
Една от нейните мечти е на сватбения ѝ ден да пее Йоана Сашова - известна изпълнителка от ромски произход, започнала като хвалителка в евангелска църква.
“Като цяло не искам сватбата ми да бъде просто поредното тържество, искам да бъде свидетелство. Свидетелство, че любовта между двама души е дар от Бога и че истинският успех в брака идва не от парите или външния разкош, а от силата на вярата, разбирателството и духовното единство“, обяснява тя.
Български сватби с ромски навици
Есперанса никога не е присъствала на българска сватба, но твърди, че забелязва - от онлайн източници - много от ромските навици и в техните празници. За нея основна промяна в ромските сватби с годините е, че стават все по-малки като времетраене, също като българските, а и роклята също е една. “Когато бях дете, сватбата траеше 3-4 дни. Но сега, уви... Едва се издържа една вечер. Заради закона и - за щастие - промяната в манталитета ни“, изтъква тя.
