Пловдив отдавна не е град, в който гларусът е изненада, но през последните месеци присъствието на тези птици все по-често се превръща от любопитна гледка в ежедневен тормоз за хората. Крясъци още по тъмно, огромни изпражнения по автомобили, тераси и пейки, разкъсани торби с отпадъци и нахално приближаване до хора с храна - това вече е постоянна част от градската картина в някои райони под тепетата, пише trafficnews.bg.
Темата с гларусите в Пловдив става все по-актуална в социалните мрежи и в разговорите между пловдивчани. Сигнали постъпват и в редакцията на медията ни, като едни се оплакват, че не могат да оставят колите си чисти дори за ден, други разказват за птици, които обикалят около заведения, спирки и контейнери, чакайки удобен момент да стигнат до храна, а трети се будят всяка нощ от силните им крясъци по покривите и не могат да оставят прозорците си отворени.
На пръв поглед проблемът изглежда битов и дори леко комичен, но за хората, които живеят под постоянен шум, чистят автомобилите си през ден и се притесняват за децата си около места с много птици, това не е шега. Гларусите вече са част от градския пейзаж на Пловдив и се срещат в почти всички квартали.
Причината птиците да се задържат в града е проста - той им предлага храна и сигурни места за гнездене. Контейнери с лесен достъп, остатъци от храна около заведения, пазари и спирки, покриви на сгради, тераси и високи конструкции създават удобна среда. Гларусите са интелигентни и адаптивни птици и когато веднъж свържат даден район с лесна храна, те се връщат отново и отново.
Проблемът не е само пловдивски - във Варна и Бургас темата се обсъжда от години, но все по-често подобни сигнали идват и от вътрешността на страната, тоест птиците вече не следват само морето - те следват храната, а големите градове им я осигуряват ежедневно. Затова работещият подход за справяне с гларусите трябва да бъде градски, системен и превантивен.
Първата и най-важна мярка е контролът върху храната - колкото по-малко достъпни остатъци има, толкова по-малък стимул имат птиците да се задържат. Това означава по-често почистване около контейнерите, затворени съдове за отпадъци, контрол около заведенията, пазари и обекти за бързо хранене, както и санкции при системно оставяне на храна и боклуци на открито.
Втората ефективна мярка би трябвало да е ясна кампания към гражданите да не ги хранят. Дори когато изглежда безобидно, хвърлянето на хляб, баничка или остатъци от храна учи птиците, че хората са източник на лесна плячка. Така те стават по-смели, по-шумни и по-настойчиви. Това поведение после се връща като проблем към всички - включително към хората, които никога не са ги хранили.
Третата стъпка е обезопасяване на местата за гнездене там, където това е възможно и законно. Сгради, търговски обекти и жилищни кооперации могат да използват мрежи, шипове, визуални и звукови средства за отблъскване, но това трябва да се прави внимателно, преди активния размножителен период и без да се застрашават птиците. Особено важно е да не се запушват или разрушават гнезда с яйца или малки без компетентна намеса.
Четвъртата мярка е институционална. Община Пловдив може да започне с карта на зоните с най-много сигнали - около пазари, училища, заведения, големи контейнери, паркове и жилищни комплекси. Така вместо проблемът да се третира като отделни оплаквания от ядосани граждани, ще стане ясно къде са огнищата и какво ги поддържа.
Необходим е и ясен канал за реакция.
При замърсяване около контейнери и нерегламентирано изхвърляне на отпадъци сигналите трябва да стигат до звената по чистота. При случаи с ранени, бедстващи или мъртви птици - до компетентните екоинституции. А когато има системен проблем в конкретен район, общината трябва да проверява не само птиците, а и причината те да са там - боклук, храна, лошо обслужвани съдове за отпадъци или подходящи места за гнездене.
Но дори и всичко това да се случи, ясно е, че гларусите няма да изчезнат от Пловдив. И това не бива да бъде целта. Достатъчно е просто да не превземат ежедневието на хората. Градът може да съжителства с дивата природа, но само ако не я храни безконтролно, не оставя отпадъците си отворени и не чака проблемът да стане нетърпим, преди да реагира.
Защото птиците не идват случайно. Те просто показват къде градът е оставил храна, мръсотия и бездействие.
