Латинка Петрова е истинска фурия не само на сцената, но и в живота. Тя се изявява еднакво успешно и като певица, а на 1 януари отпразнува подобаващо 80-ия си рожден ден.

- Латинке, в страхотна форма си, каква е тайната на твоята жизненост?

- Уважавам се и се грижа за здравето си, ям по една ябълка. Ставам рано, но и лягам рано, имам здрав сън, така ми отпочива тялото и душата. Всяка сутрин правя гимнастика, раздвижвам костите и ставите си и усещам, че тялото ми вече ме слуша. Слава Богу, лекарства почти не пия. Така че човек може да се чувства добре и на 80. Нека вашите читатели да не губят надежда, да не смятат, че всичко е непоправимо на тези години, това не е така.

- Хайде, хайде, кога започна да се грижиш за себе си?

- Ами след участието ми в “Денсинг Старс”, бях на 70. Тогава разбрах, че не мога да бъда в унисон с младите и е по-добре да си крепя егоистично своето здраве и психика. Физиката е важна, затова правя всичко, което зависи от мен. Защото всичко зависи от теб самия. 

И да изпаднеш в депресия, пак ти си виновен, затова трябва да внимаваме

Аз съм Козирог и това ме държи здраво стъпила на земята, а и матриархатът в нашата фамилия е отколе. Аз живея с това съзнание, че нещата зависят от мен. Ето, сега готвя постен грах, защото покрай празниците доста месо ядохме. 

- Как мина юбилейният празник, знам, че 1 януари е любимият ти ден от годината?

- Е, това се знае - троен празник. С любимия Красимир Джонгалов сме астрални близнаци, той е по-млад от мен, направи 78. Догодина ще празнуваме Златна сватба. 

- Как се съхранява такова съжителство половин век? 

- Лесно е - аз командвам! Обикновено в семействата скандалите са за пари или поради ревност. Започва се с “ти колко даваш, колко харчиш, къде даде...” При нас това не съществува, защото си имаме едно бурканче, в което си оставяме парите, и всеки взима от там.

Аз се съобразявам с харчовете. А колкото до ревността, при нас никога не е имало напрежения в тази посока. Той е художник и певец и разбира моята професия. Винаги е бил съпричастен с всички хвалби, тегоби и клюки, които изобилстват в нашите артистични среди. Ние винаги сме били тандем. 

Сега, вече като нямам такава ангажираност по отношение на работата, живеем по спомени. Те ни топлят дните, както и децата и любимата ми внучка Лея. Нямаме скандали, никога не сме разменяли обидни думи. Това е добре за нас, възрастните хора, да нямаш злобни мисли от миналото и да си го връщаш на старини, защото много хора го правят.

Запазихме се като приятели, и слава Богу. Как успяхме ли? Колко вярно е, не знам, но езотериката ме привлича отдавна и смятам, че това е хармонията - отстъпи, за да спечелиш. Философски и мъдро преминахме през годините. Най-вече с разбирателство и отстъпки. След толкова време заедно сме намерили точката, в която се събираме като единомишленици. Не може единият да е зъл и непрекъснато да търси улики по джобовете. 

- Как се чувства внучката ви в компанията на толкова артистични баба и дядо?

- Лея е на 5 и половина и е такова реактивно и сензитивно дете, че направо ме смайва. Възхищавам се на днешните деца и млади хора. Те са различни от нас, живеят различно, имат очи за света, свободни са да правят собствени избори. Това е страхотно! Идва съвсем различно човечество...

Светът е отворен, навлезе интернет, може да се пътува свободно.

 Радвам се, че това нашето, задръстено поколение си отива

На моето поколение актьори, сценаристи, режисьори, политици, писатели и т.н. им беше лесно, защото нямаше информация. Ние гледахме само една телевизия, и то черно-бяла, с програма, изработена да внушава определено мислене, но сега това може да бъде много трудно.

Състезанието в днешно време е много по-сериозно. Затова тези, дето са на мегдана, трябва да внимават какво говорят и какво предлагат на публиката. Не може просто да бъдеш елементарен в своята работа, няма как да минеш метър. Всяко нещо трябва да е изпипано, да е обмислено, за да стигне като послания до публиката или суверена, както някои обичат да наричат съгражданите си.

- Изкушавам се да те попитам какво ти е мнението за новогодишната телевизионна програма на националните ни телевизии?

- Разочарована съм! Тази “Щръклица” е конгломерат от елементарни селски вечеринки. Плоски, тъпи шеги, а изпълнението - също много самодейно. Освен това пък и Лепа Брена цъфна, и въобще, защо не показахме много по-съвременни неща и да ангажираме телевизионната програма с млада публика, която да си каже - ей, какво готино нещо са направили, и да се възхищават на актьори, режисьори, певци. Да извадиш брилянтното! Нямаше такова нещо! 

Медиите носталгично обслужват една селска маса, на която каквото й дадеш - лапа

Това е лошо и обидно! Не можеш ти да унифицираш интелигенцията с хората, които не са излизали от собствените си села. Трябва и тях да ги дърпаш нанякъде, да им покажеш красивото, истинското.

- Знам, че едно време беше граждански ангажирана. Как ти се струват днешните политици? 

- Посредствени са. Претенциите им големи, но само като им чуеш изказа... направо ме отвращават. И какъв български език се говори! Има много случайно попаднали във властта и те си проличават веднага, а има и много наследници! За да бъдеш добър политик, трябва да си родолюбец, честен и щедър. Да милееш за бъдещето на нацията, да носиш харизмата на политик, да можеш наистина да си водач. 

Нашите политици са някакви шушумиги, които си мислят, че като сложат скъпи костюмчета, са всевишни.

Взимат по 5-10 хиляди заплата, самочувствието им скача до небето, а всъщност са толкова прозрачни и жалки. 

- Е, да, но ние си ги избираме, нали?

- Не съм доволна от избора на българския народ за народните представители. Кого представляват сегашните депутати? Като ги слушам и като ги гледам, ми е ясно, че са много посредствена маса. Това е просто неморално - за времето, в което сме! Всички виждат това и затова не отиват до урните. Малцината, които гласуват масово, пускат бюлетината за посочени хора. 

Властимащите присъстват неморално и по отношение на личните си интереси, но това е прозрачно и нагло. 

- Смяташ ли, че това е предопределено за България?

- Да, предопределено е, защото у нас се разчита на масите, а не на интелигенцията, която дърпа прогреса напред. Що за наглост е това, що за наглост...? Ако си вършат работата, добре, а те са на такова квартално ниво...

Гледам програмите ни, постоянно шестват фолк певици, станали известни само защото са ги показали по телевизията, без заслуги и защото някой е платил ефирното време. Не виждам да се дава думата на интелигенцията - напр. Дими Стоянович, когото гледам с удоволствие. В България има много интелигенти и умни хора - учени, писатели, икономисти, режисьори, във всяка сфера от живота. Хора, които могат да бъдат вдъхновение за просперитет. 

Ноо... не, нашите медии гледат да обслужат една прослойка хора, която въобще не се интересува какво става със страната ни, с бъдещето на България. 

- Как се справяш финансово при тази скъпотия?

- Работя и децата ми помагат, с тези 530 лв. пенсия си плащам телефона и си поддържам колата. Синът ми и дъщерята ми помагат съвсем дискретно, радвам се, че щадят достойнството ни. Сега по празниците споменавам и всички приятели, които си отидоха. Правя връзка с отвъдното от време на време - с тихата надежда, че мога със спомена да им дам някаква енергия, защото окултното битува между хората. 

- Какво си пожела навръх Нова година?

- Моля се да съм здрава и да имам работа. Хората най-много аплодират импровизациите ми. Моля се, ако Бог с времето отнема едно по едно нещата, последно да ми отнеме чувството за хумор, защото без него ще съм кръгъл сирак. Моля се да оцелеем по-дълго, за да можем да коригираме нещата и да оцелее планетата. Благодарна съм на Вселената за своя живот, но и аз внимавам много и живея в хармония.

Искам да апелирам към читателите на ”Над 55” - живейте в равновесие, защото всеки дисбаланс носи болести. Хубаво е, когато на доброто отвръщаш с добро, а ако можеш, дори и на злото, но трябва да си малко философ. Не се раздавайте щедро и не давайте състрадание на всеки.

Да, може да бъдете съпричастни, но не плачете със сълзите на другите. 

Запазете себе си, за да сте полезни, а не в тежест. Егото, в най-благородния смисъл, трябва да е до нас винаги, до хората, които са призвани да помагат. Трябва и да се съхраним. И знайте, никога не е късно да бъдете себе си! Погрижете се за тялото и душите си!

Паулина БОЯНОВА

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук