Снимка от Турция обиколи социалните мрежи, предизвиквайки заслужена вълна от реакции. На кадъра се вижда шкаф с пресен, топъл хляб, но по-важно е какво пише под него.
Пред пекарната има кратък надпис, гласящ: "Ако имаш нужда, вземи си безплатно."
От споделената информация става ясно, че собственикът на пекарната оставя всеки ден хляб за хора в затруднение. Без да поставя условия или да задава въпроси.
Заради едната доброта и човешко отношение.
Във времена на икономическо напрежение и социални неравенства подобен жест е повече от благотворителност и следва да ни накара да се замислим не само самите ние колко такива добри дела правим, но и като общество.
Защото подобен жест е знак за общност - и е модел на солидарност, при който не присъства елемент на унижение, както вероятно мнозина биха си помислили първоначално. Напротив. Направен по този начин, жестът запазва достойнството.
Любопитна подробност е, че подобни хубави инициативи вече се появяват и в България.
В различни градове доброволци и малки бизнеси поставят т.нар. "висящи храни" – по аналогия с "висящо кафе". А клиенти заплащат допълнителен хляб, сандвич или обяд, който остава за човек в нужда.
Българска хранителна банка също прави редовни инициативи в посока към активното събиране и разпределяне на храна към социално уязвими групи.
В някои квартали се появяват и обществени хладилници, в които хората оставят продукти за споделяне.
Важно е да направим разликата между еднократния жест и културата на споделяне - и тя е в постоянството. Турската пекарна създава традиция, която не е еднократна, а с тенденция към създаването на навик. И може би точно заради това е такъв добър пример.
Защото социалната чувствителност не изисква закон или грант, а работещо решение.
Да, вероятно ще кажете, че един шкаф с хляб не променя икономиката. Така е. Но променя усещането, че не си сам.
