Мариана Ангелова, една от многобройното общество на над 55-годишните, направи фурор с дебютна книга. Медик, танцуваща жена и пътешественик са трите важни неща, които могат да се кажат за Мариана Ангелова от Хасково.
Днес трябва да добавим още едно - и поет. Преди няколко дни тя представи пред многобройна публика дебютната си книга “Танц върху жаравата”. И сама се изненада от успеха, който я споходи. Първа книга, първи съмнения и първи надежди. Така и тръгна нашият разговор...

- Защо толкова късно те докосна мерената реч?
- Никога не е късно да изразиш себе си чрез поезия. Това е един етап на съзряване, осмисляне на живота и мястото, което заема личността в него. От ранни години съм била докосвана от стиховете на силни поети, чела съм, събирала, преписвала в една тетрадка, пазя я досега. Но животът е разнообразен, динамичен, пълен с предизвикателства и в последните няколко години направих първите си опити да опиша мои преживявания в рими. Срещах се с различни хора и съдби, различни нрави и обичаи, откривах ценностите на няколко етноса. Пътувам много по света и добрите преживявания ги запечатвам в стихове. Така всеки, който ги чете, може да открие себе си и своите емоции и преживявания по местата, където съм била. Невъзможно беше да не напиша “Стоя край Сена и... обичам”, защото чувствата, които бушуваха в мен, докато стоях край Сена, буквално движеха ръката ми...

- Как се реши да издадеш книга? Все пак човек трябва да е напълно уверен, че пише добре, че поезията му ще предизвика интерес.
- Дълго време нямах намерение да споделям стиховете с никого, но времето промени това мое решение. Започнах да ги чета на приятели, които ги харесваха и ми вдъхваха куража, че се получава, че наистина мога да пиша. Споделях и литературни сайтове с непознати, които също ги харесваха, дори ги добавяха в “любими”. Срещнах учителката си по литература и й разказах за римуваните си преживявания. Тя ги прочете и ми даде съветите си, както и подкрепата да продължа. И така колебанието ми да събера стихотворенията в стихосбирка започна да изчезва. Получавах все повече подкрепа и желание на приятелите ми да видят всичките стихове, събрани в книжка. 

- Кой ти даде надеждата, че написаното от тебе е добро?
- Реших да проверя какво съм сътворила, като покажа творбите на изявени в поезията творци. Случайно срещнах Лидия Налбантова, поетеса с 12 стихосбирки, която познавах от далечното минало. Дадох й да прочете моите стихотворения, които тя хареса и ми показа пътя за издаването на стихосбирка. Свърза ме с редакторката на книгата и заедно започнахме работа по издаването.

- А иначе, имаш ли любима работа?
- Работя като медицински представител във фармацевтична фирма. Работата ми е свързана с много пътувания, но тя ми дава и относителна самостоятелност и възможности за изява, прилагане на креативни техники в общуването и постигане на добри резултати, които тушират напрежението от ежедневието. Пътуванията ми по света са застъпени в един раздел от книгата, където съм запечатала емоцията от величието на местата, по които съм била. 

- Пътуваш непрекъснато - тези твои пътувания ли те зареждат и вдъхновяват, или по принцип си емоционален човек?
- Зареждам се още от музиката и от латинотанците, които танцувам от няколко години. Те ме пренасят в една друга емоционална плоскост. Танцът е вдъхновение, един различен начин на изразяване на личността, на разтоварване от напрежението, на създаване на настроение и приятели. Чрез танците създадохме латинообщество от клубове в близките градове, посещаваме заедно множество фестивали, радваме се на културен обмен на танцьори от различни държави, където езикът на тялото е един, а музиката е любимата. По принцип съм много емоционален човек, имам отношение към красивото в света, добронамерена съм към хората и се отнасям с уважение към себе си. Отгледана съм с много любов и я получавам ежедневно и сега. Имам подкрепата на семейството си и съм благодарна на съдбата за всичко, което се случва.

- Правиш ли връзка между медицина и поезия?
- Тези различни понятия са една философска същност. Медицината лекува тялото, а поезията - душата!

Тодорка НИКОЛОВА 
/вестник "Над 55"/