България влиза в нов етап от развитието на отбранителните си способности, след като правителството потвърди ангажимента си към значително увеличаване на военните разходи в НАТО през следващото десетилетие.
Това стана ясно по време на срещата на министрите на отбраната на страните членки на НАТО в Брюксел, където министърът на отбраната Димитър Стоянов представи одобрения Национален план за повишаване на разходите за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт до 2035 година.
България препотвърди ангажиментите си към Алианса
„Новото правителство на България ще продължи да изпълнява ангажиментите си към НАТО чрез активен, реалистичен и конструктивен подход по всички дейности и направления на работа“, заяви Стоянов пред своите колеги в Брюксел.
По думите му на фона на бързо променящата се среда за сигурност Алиансът остава основният гарант за защитата на страните членки.
Министърът подчерта, че България ще следва решенията, взети на срещата на върха в Хага, а новият национален план гарантира стабилно нарастване на инвестициите в отбраната и придобиването на модерни високотехнологични способности.
Фокус върху дронове, изкуствен интелект и иновации
Стоянов обяви, че страната ще ускори внедряването на иновации и нововъзникващи технологии в отбранителното планиране.
„България ще се стреми към ускорено интегриране на иновациите и нововъзникващите технологии в националното отбранително планиране, с фокус върху модернизацията, оперативната готовност и бойните способности“, посочи той.
Министърът обърна специално внимание и на развитието на българската отбранителна индустрия.
Според него страната ще разчита както на утвърдени компании от сектора, така и на иновативни стартъп предприятия.
„На наскоро проведеното Международно изложение за отбранителни продукти и услуги „Хемус 2026“ бе демонстриран нашият потенциал в областта на безпилотните средства, способностите за противодействие на дронове, електроника, изкуствен интелект, малки и наносателити“, отбеляза министърът.
Военната мобилност става ключов приоритет
Сред основните акценти в българската позиция беше и необходимостта от развитие на логистиката и инфраструктурата.
„Ще продължим да развиваме ефективна поддръжка от страната домакин, включително коридори за военна мобилност за бързо разполагане на сили и способности. Модерната отбрана и готовността на силите зависят от логистиката, инфраструктурата и най-вече от навременната доставка на горива“, подчерта Стоянов.
Черно море и Балканите остават във фокуса
По време на форума министърът акцентира и върху значението на сигурността в Черноморския регион и Западните Балкани.
„Тези региони са изправени пред същите рискове и заплахи за сигурността като други стратегически региони на Алианса и ние винаги сме подкрепяли запазването на фокуса на НАТО върху тях“, заяви той.
Работната сесия в Брюксел беше посветена именно на укрепването на възпиращия и отбранителен потенциал на Алианса в навечерието на предстоящата среща на върха в Анкара.
На дневен ред остава и темата за американските самолети
Изявленията на министъра идват на фона на продължаващите обществени дебати около американските военни самолети, разположени на летище „Васил Левски“ в София.
Преди дни Стоянов съобщи, че има решение машините да останат в България до края на юни.
„Дали ще последва следващо искане с нова нота от американска страна, няма как да знам“, коментира тогава министърът.
Освен увеличаването на разходите за отбрана, министрите на страните от НАТО обсъдиха и по-голямата роля на Европа в гарантирането на собствената ѝ сигурност, както и въпросите, свързани с ядреното възпиране.
Алиансът потвърди намерението си да поддържа сигурен, ефективен и надежден ядрен потенциал с цел запазване на мира, предотвратяване на враждебни действия и възпиране на потенциална агресия.
