Има приказки за малки деца и за възрастни. Те препращат към мита, съхранен в колективното несъзнавано на човечеството. Но митът не само като притча, като устно предание, а като архесимвол, такъв, какъвто той съществува в несъзнаваното на всеки човек, и следователно – като част от колективното съзнание.
И понеже това прасъзнание е безсмъртно, те също стават непреходни, колкото скептично или нихилистично да е настроен нашият съвременник.
В приказките е заложена дълбока символика. Да се разтълкува тази символика е вълнуващо преживяване. Неочаквано добре познатите ни и не толкова познати приказки добиват съвършено друг смисъл.
Научаваме за устройството на човека от психологическа гледна точка, за неговото развитие и за „посвещенията“ до които го води животът.
Още в най-крехка възраст започва да отдава предпочитание на някаква определена история и очаква от родителите си да му я разказват безброй пъти. Повечето от приказките разказваме вечер и детето, пренесло се в приказния свят, заспива с ролята, която му харесва или го заплашва. Именно любимата приказка става определяща при формирането на неговия жизнен сценарий.
Ролите на герои, които избира детето са възможност впоследствие да се обясни логиката на детските постъпки. Много от символите и образите в приказките осмислят представите на децата за етични норми: добро, зло, щастие, нещастие.
Тези анализи са сходни с идеите на Бърн и Адлер, според които жизненият път и сценариите на ролите в живота се формират в детството под въздействие на героите от фолклорни и художествени произведения.
Искаме или не, в действителност ние се раждаме и претворяваме в живота си сценарий, заимстван от някоя приказка. Съобразно с това знаем за приказките с щастлив край и се надяваме да ни се случат, така както в „Спящата красавица“, в „Червената шапчица“, в „Пепеляшка“.
Чрез приказките детето успява да преживее по-лесно неща, които по-късно в реалния живот не могат да му бъдат спестени – развод, раздяла, смърт.
Следвайки пътя на героя от приказката и стигайки до щастливия и край, детето получава надежда, че ще оцелее в труден момент.
Приказката внася ред в хаоса, внася ред в чувствата на детето. Чрез нея малкият човек се научава на един от най-важните уроци: да отлага удоволствието.
Приказките помагат на Аза да подсили своите принципи и да се структурира несъзнаваното. В детска възраст Аза все още е много слаб и тепърва му предстои да утвърди своята „сила на присъствие“, защото в различните ситуации все още му е трудно да устои на удоволствието.
Отлагайки удоволствието по-късно детето ще получи по-голямо удоволствие и то с бонус.
При най-малките деца, приказката помага за справяне с раздялата.
Приказният материал е увличащ, пространството е безопасно, детето намира път или т.нар. „преходно пространство“ чрез което преодолява раздялата с любимите хора. Например: „Маша и мечокът“, „Вълкът и седемте козлета“.
Приказката е начин детето да се справи със силни афекти, като гняв, вина, страх. Гневът при детето е много силен, когато му се отнеме нещо. В приказката то се изправя срещу някой, който го лишава от нещо, което то силно желае.
Вълшебният дар, е наградата, за която си струва детето да положи усилия и да се справи с трудностите, които живота му поставя.
В реалният живот ние сме приели различни роли от една и съща приказка (легенда, мит, история, роман...) и рано или късно, както в приказките, част от сценария се разиграва.
В животът на красавицата винаги присъства едно чудовище, ужасно грозно на външен вид, но добро по душа. Присъства също така и слабият баща, заради когото красавицата трябва да се пожертва и да се омъжи за чудовището (или жабока).
Алчните сестри, мащехата са навсякъде около нас като символ на гордостта и завистта. Във всяка жена, която е позволила в детството си на живототворящия огън да загасне, посипан от пепелта на мъките и от липсата на майчина ласка, и е забравила за душевността си през годините се е родила по една Пепеляшка.
По любимите приказки можем да определим кои ще бъдат нашите житейски проблеми, кои ще бъдат нашите спътници в живота, но също така и какви стратегии и тактики за решаването на житейските си проблеми да изберем.
Полина Василева, създател на "Психологически кът Полет"
