Преходът подари на България най-голямото преселение в новата ѝ история – близо два милиона души напуснаха страната. Петър Увалиев ги нарече "никъдници" – определение, което и десетилетия по-късно звучи болезнено точно, пише "Труд".
Народ в движение – и без посока
В Лондон, откъдето Увалиев правеше своите прочути коментари, българската общност едва наскоро успя да събере средства за собствен храм.
По-жестоката миграция
Освен физическото изселване има и друга, по-опасна миграция – между Миналото и Настоящето. Българинът се лута в забрава, примирявайки се с лъжите на новите "европеиди". Липсват смели гласове, които да назоват последствията от това вътрешно преселение.
Миграция на лъжите
"Мигриращият" народ се оказва в плен на "мигриращите" лъжи. А страхът е толкова голям, че никой не пита какво се връща в страната вместо обезпаметените емигранти – и дали тези хора могат да се противопоставят на местните измамници.
Забравата като терор
Насилието, упражнявано чрез изтриване на паметта, е истинският тероризъм. Днес на мода са "хора-сенки", а обществото се хвали с абсурдни постижения – от "най-бързата кола в света" в Родопите до покани към Европа да види пътищата в Своге.
"Кристалните истини" в ефир
Миграция има и в телевизиите – водещи се прехвърлят между предавания, а публиката става свидетел на неочаквани признания.
Пример – бившият министър на екологията Юлиян Попов, който пред Мая Костадинова призна, че „сега се напояват около 3% от това, което е било през 1985 г.“. След това побърза да замаже казаното с общи приказки, но "кристалната истина" вече беше изречена.
Социални факти без упойка
Статистиката е безпощадна: една трета от българите живеят в риск от бедност, почивката е лукс за половината, бедните пенсионери се увеличават, а символични увеличения на заплати и помощи са представяни като успехи.
Междувременно чужди компании изнасят милиарди печалби от национални ресурси, връщайки едва "трохи".
Телевизионни "миграции" и доверие
В bTV също тече своеобразна миграция – водещите Виктория Петрова и Юксел Кадриев все по-често застават в "Лице в лице" и печелят доверието на зрителите, за разлика от титулярката Цв. Р., която често изпада в напрежение. Двойката е сработена и обмисля темите още преди да ги представи.
Народът и властта – без връзка
Телевизионните разговори между политици и народ стават все по-безцветни и скоро може изобщо да изчезнат. Народът не вярва на еврото, защото не вярва на властта – недоверието е трупано 18 години, откакто сме в ЕС, чрез поредица от провали.
Оскотяване с думи
Най-опасното е, че политиците си позволяват да одумват народа като безлична тълпа. Това е не само унижение, а и особена форма на оскотяване – чрез думи. Илюзията, че всичко това е отминало, е лъжа. Паметта остава. И никога няма да приключи.
