За младите лекари и специализанти навсякъде тяхното начало е много трудно. Свързвано е със страшно много работа и страшно много натоварване, и да го кажем грубо, очукване от реалността в болницата или структурата, в която човекът е попаднал, има няколко много важни моменти, които са важни за всеки един млад специалист. Това каза пред bTV бившият здравен министър Мирослав Ненков.
Много е силна тук учителната методика. Много е важно специализантът при кой шеф ще попадне. Ако имат късмет да попаднат, примерно при професор Кацаров и на професор Владов, те ще им дават да работят, ще ги натискат да работят много и ще ги учат.
Ако попаднат някъде другаде, само ще ги ползват за прегазен добитък, да блъскат дежурство и да пишат документи. Дори специализанти не се пускат да ходят и на курсовете, които са в програмата за специализация. Ако иде на курс, два месеца няма кой да дава дежурства, продължи Ненков.
Очакванията са специализантът да получава огромна заплата, но е факт, че отношението към специализантите на доста места, е точно като към роби. Те са там да дават дежурства, те са там да се обучават, но кой колко ги обучава, не е ясно. Но те са там да блъскат дежурства и след разпределението на финансовия ресурс за тях остават трохите, добави той.
Всъщност за това подскачат, за това, че правят огромен обем извънреден труд, който не се заплаща. Това е и въпрос на култура, не само на пари. Полагат извънреден труд, много нощни дежурства, които се заплащат с някакви стотинки.
Те не искат да взимат заплати, колкото взимат лекарите със специалност или такива като мен, дърти доктори. Те искат да получават заплата, която да е поне по-високо от продавачката на касата в някой супермаркет, заяви още в „Лице в лице“ Мирослав Ненков.
Не съм най-добрият анестезиолог, но ме дават по телевизора и умея да говоря с хората. Общуването е велико умение, в западния свят има протоколи за това, каза още д-р Ненков.
