В края на миналата седмица дядо Григорий взе дейно участие в първия квалификационен семинар за журналисти „Църква, вяра, медии и общество“, организиран от Светия Синод в Троянската св. обител. На форума направи впечатление неговата откровеност по много въпроси, които вълнуват българското общество. Освен за посещението на папата у нас, за вероучението и разкола, Великотърновският митрополит с безпокойство сподели своите тегоби за случващото се в нашата страна и особено за опитите за подмяна на историята ни. Вижте какво заяви той пред "Труд": 

– Ваше Високопреосвещенство, при много от социологическите проучвания Църквата има един от най-високите рейтинги. Смятате ли, че българските граждани, а сред тях и журналистите, разбират добре Църквата? 
– Църквата не са само духовниците, Църквата сме всички. Последното преброяване показа, че около 82-85% от българските граждани са православни. Църквата винаги я е имало и тя винаги е търсила достъп до медиите. Имахме другарско време, в което присъстваше състезание по образцов атеизъм, имаше цели атеистични институти с техните професори и високи заплати, а работата им бе специално да се занимават с това как България да стане по-атеистична… Както сега, така и тогава, ние бяхме под нечие давление, мога да го кажа и васалство, но такава е съдбата на малките държави. След идването на така наречената демокрация, макар че ако това е демокрация – Господ да ни е на помощ, вместо ние като Църква и народ да имаме възможности да се развием и отпушим, се създаде разкола. И то неслучайно. А този разкол не беше църковен, той беше държавен. Чак сега започнахме да говорим за фалшивите новини…

– Какво имате предвид? 
– Лъжливите новини ги има още от 30 години, като най-голямата им сила беше в началото на 90-те. Чак сега осъзнаваме това. Който е бил силният, той е замислил всички тези работи. Имам предвид онези, които създават и разрушават държави, а техните лица не се виждат. Тези неща се планират.

– Казахте, че този разкол е бил държавен, а не църковен – защо мислите така? И ако разколът в Църквата все пак беше преодолян, то държавата ни е в това състояние на разделение вече 30 години.
– Държавният разкол бе умишлено създаден. А днес наистина българските граждани са разделени – на демократи, антидемократи и соросоиди. Соросоидите са дотогава, докато им плащат. Ако не го правят, те престават да са соросоиди. А които са на хранилката на олигарсите, трябва да си изработят това, за което им се плаща. Нашата мъка като църковници е всичко това да не бъде във вреда на българския народ. За нас е важно целостта и единението на нашия народ, който за съжаление намалява по численост. Намалява и качеството на образованието, една от причините е, че в голяма част кадърният му капацитет излиза навън и това никак не е добре за нас. Нашата грижа – на митрополити и свещеници, е през това време да не спим. Този, който е излязъл навън, не е излязъл от добро. Цялото ни общество трябва да прави нещо, а когато чедата български се върнат, да видят хубавото. Да си спомним нашия исторически опит. През 1912 година студенти зарязват комфорта си навън и идват да умрат в окопите. Ето, тази година ще честваме 100-годишнината на Ньойския договор, а не чувам много да се говори и пише за това. Живи късове са рязали от нас. Но Църквата и народът са били едно цяло.

– И Вие говорите за соросоиди… Каква е целта на тези, които плащат на соросоидите?
– Всеки си има своите цели, не можем да знаем техните капризи, защото те имат много пари и възможности. Жалко е, че се отразяват на гърба на народа. Аз, като калугер, се интересувам най-много от това какво става с младите, защото утрешният ден е техен. Може като калугер да нямам деца, но всички деца са мои духовни чеда, обичам ги и не искам те да имат нашия горчив опит. Трябва да имат повече възможности и за възпитание, и за самочувствие. Ние от нашето поколение още сме болната част от нацията. Дай Боже, младите да имат свобода и затова е нашата борба – да им внушим свобода на изказа, достойнство и да знаят историята ни.

– Покрай посещението на римокатолическия папа у нас по медиите и социалните мрежи се разгоряха страсти – доста гръмогласно се чуваха коментари, че БПЦ е закостеняла, а вижте колко е модерен папата… Какво мислите по тази тема?
– Ооо, соросоидната атака срещу църквата стигна дотам, че медии призоваха за закриване на БПЦ. И не ние, а папата беше закостенял. Ако видите с очите на един богослов как служи той, ще разберете защо говоря така. Бях добър приятел с покойния папа Йоан Павел II. Когато бе посещението му през 2002 г., макар че беше тежко болен, той заяви категорично, че ще дойде тук само ако официалната Църква го покани. Премиер тогава беше царят. А сега стана друго, Франциск дойде като държавен глава.

– Много се изговори по темата за единението. Случи ли се това единение, успя ли да го покаже общата молитва за мир?
– Той говори за единение, но съм категоричен, че нямаше никакъв акт на единение. Папата си каза Символ веруюто с филиоквето (това е причина за вековните разправии между православни и католици). А какво ще кажем за индулгенцията, за инквизицията, за педофилията – те са фактори от историята. Смятам, че не може той да поучава целия български народ какво да бъде отношението му към мигрантите. Да, те също са хора, много от тях чудесни, но между тях се пробутват и опасни. Видяхме какво се случи в Кьолн и къде ли не в Европа. Отвъд нашата граница чакат милиони, за да влязат – Господ да ни пази. Франциск като иска мигранти, да си прибере поне 500 от тях. Не става с господарско отношение – моля, моля! А ние имаме и много натоварена история в тези отношения, защото сме били под робство, благодарение на много хора от тези среди.

– Споменахте думата робство. В последно време тенденцията е робството да бъде заменено с присъствие. Една от тезите е, че сме си живели спокойно, а някои едва ли не по рахатски с големи къщи. Църквата какво мисли по въпроса – имало ли е робство?
– А геноцидът откъде се е появил? А това подтисничество? Ние сме били империя на просветата и на културата преди турското робство. Аз съм от Велико Търново. Нямате си представа на каква висота е била България в културата! Тя е била важният фактор на Европа. И всичко това е унищожено. Пет века османлиите са имали правото да унищожават и унищоженото да унищожат. Какво му казваме на това? Тактиката на турската империя е била и хитра – с благоволението или тарикатлъка на някой си паша или валия да направи за момента нещичко добро за някого. Когато пристигат нашите освободители и войските им, те идват не за да ни освобождават, а за да ни върнат жеста, както самите те казват: „Вие ни просветихте, ние пък сега ще ви помогнем“. Но Главнокомандването иска да разговаря с представители на българския народ и се хващат за главата – един плюе срещу Каравелов, друг срещу Левски… И казват: „Кого дойдохме да освободим?“ Турците не са спали – те са империя, искат да запазят своето имперско, онова, което трябва да използват и изсмукват от останалия без кръв български народ. Не случайно сме от последните освободени.

– Как гледате на опитите за пренаписване и подменяне на историята днес?
– Именно това е така нареченото соросоидно нещо, да се подмени истината изкуствено. Някой иска реалността да стане друга. Бялото да стане черно или черното – каквото е при нас, да го направят уж бяло. Но така ни водят на заколение. Това обаче няма да стане.

– БПЦ много твърдо застана срещу Истанбулската конвенция, а сега изрази своите опасения и от Стратегията за детето. Повечето от хората възприеха положително това.
– А какво да направим? Аз съм калугер, моята невяста е българският народ. Мен ме интересува здравата морална страна на нашия народ. Трябва да имаме здрав разум и без това сме малко и намаляваме още. Ако изгубим и здравия си разум… Поне като ще мрем на барикадата, то нека да е със здрава съвест и с чисти виждания. А не да ни сочат: „Те умряха, защото са луди и не стават.“ Ние ставаме, няма сектор в науката, в който да не сме направили нещо голямо и то навън. Как така в чужбина правим, а тук да не може? Не може, защото някой ни държи за гушата. Но нещата с Истанбулската конвенция не са приключили. И никога няма да спрат! Ще продължават. Те само ще сменят цвета си, хамелеонщината си, но целта е ясна – ние сме удобна малка жертва. И хиената търси колкото се може по-малка жертва, за да се нахрани. А причината е, защото хубава територия имаме, Господ ни я е дал. И е много удобна за някои неща. Не им трябват хората, а територията. И православието им пречи. Всяко нещо, което създава проблеми на някого да осъществи своите пъклени замисли – за него те са си чудесни, но за нас са пъклени – им пречи.

– Въвеждането на вероучение в страната предизвиква по-скоро негативни, отколкото позитивни реакции. Като че ли причината за това е страх. Наистина ли българските родители не искат децата им да изучават вероучение, както сочат някои изследвания?
– Не е точно така. Това са хора от моето поколение от времето, когато имаше Комсомол, задължително атеистично образование и институти, но вече минаха 30 години. Сега гледаме в бъдещето. Вероучението не е само „Отче, наш“ и някаква молитвичка. Вероучението е урок по България. Ние сме проповедниците на културата на голяма част от Европа. Ще откажете ли, че в Казахстан, в Монголия се пише с нашите букви, че в Румъния до началото на миналия век пишеха с нашите букви. Това е предмет на вероучението. Децата трябва да израстват с достойнство, а не някой дошъл от Анадола да ни диктува с камата и с простотията си, жалък като интелект да нарежда какво да правят нашите деца.

– Родителите може би се притесняват, че вероучението едва ли не ще замъгли съзнанието на децата им, ще се върнат години назад…
– Родителите трябва да са спокойни, че това няма да се случи. При Бога се отива с отворени ръчички и по собствено желание, с любов. Ако отиваш насила, Бог няма да те приеме. Бях на 18 години, когато през 1968 г. влязох в манастир. Тогава беше силен атеизъм, а някой спря ли ме? Ние като търсим Бога, ще го намерим. Вероучението е образование, интелект. То е въздигане, надграждане. Господ е творец на цялата Вселена. Ако всеки човек всяка сутрин прочете поне по една глава от Евангелието – това са 4-5 минутки, постепенно той ще види, че ще израсне интелектуално, ще му бъде от голяма полза. Но много хора искат да пречат на това. Ако искаш да владееш един народ, то той трябва да бъде безпросветен, да бъде като някаква каша, която да бъде мачкана и оформена, както някои искат. И оттам нататък естествено борбата винаги е за териториални претенции.

– Предстои преброяване на населението. Какви очаквания имате?
– Най-важното е да не оставим преброяването в ръцете на някакви соросоиди. Миналото преброяване беше пародия и разбира се то бе платено. Нашата неподготвеност тогава беше много добре използвана и се пуснаха какви ли не емисари. Самото преброяване беше проформа, само и само да няма много православни, да се намали процента им. Ние обичаме всички християни. В Белене повечето са католици – прекрасни хора. Те ни идват на литургиите, обичаме се, служим си заедно и нямаме никакви проблеми.

– Държавата също започна да Ви помага, но някои високопоставени политици се опитват да Ви поучават, ще припомня името на Румяна Бъчварова, която дори Ви се скара, заради това, че не се присъединихте към общо богослужение с папата.
– Това дори не искам да го коментирам. Та нали тази държава ние всички я издържаме. На много министри съм казвал – ако не е Църквата и нашите 85%, нашите данъци, с които ви издържаме, вие с какво ще си купите колите, зад чиито тъмни стъкла се криете? Как ще си правите круизите и разходките – нали с нашите пари правите това? Ние – Църквата ви издържаме. Т.е. народът. Затова помислете и вие за този народ.

– Доста пари ще бъдат дадени за въоръжение, следите ли тези новини?
– Това е поредното средство за обезкървяване на нацията ни. И следващата стъпка ще бъде еврото, помнете ми думите. Тогава съвсем ще бъдем сринати. Аз не съм съгласен тези пари за самолети да се дават на другаря Тръмп. Ако се ядоса, ще вземе да ни бомбардира като Белград. Онези оттатък не си играят и ще вземат да ни подплашат по някакъв начин. И първото нещо е, че управляващите ще бъдат свалени от пиедестала… За сега има многопартийност, което все пак е добре. Но общо взето ние сме си васали.

– Толкова чакахме и искахме демокрацията, много свободи има, но мнозина не са доволни. Защо?
– Не, това не е демокрация, а демонокрация. Всичко е форма, под която да бъдем отново и отново използвани, обезкървявани… Ние сме една от богатите държави на злато, а къде е то? Защо имаме топлинни централи, които други фирми ги държат, а ние плащаме скъпо и прескъпо ток? Ние по пари ходим, а живеем бедно, децата ни са нещастни и мият чиниите и вилиците на другите държави. Защо мълчим? Ето сега някой като прочете Вашето интервю с мен може да каже: дядо Григорий ще го накажем. Ами да ме наказват. Но истината трябва да се казва. Затова съм станал калугер, затова нямам семейство – за да си пазя народа. За мен след Бога е родината – България над всичко! Не ме е страх, бит съм… да става каквото ще, но истината трябва да се знае. Да си пазим достойнството. Разбира се, че властта трябва да се пази, каквото и да е, тя все пак е българска власт, не е турска или някаква друга. Както е казал и Петко Каравелов някога, излизайки от Черната джамия: „В България никога не бият“. А той е бил скъсан от бой. Та и ние това ще казваме. В добрите неща трябва да окуражаваме правителството, но само в това, където е добро. Ако има лошо, трябва да си казваме истината, но и да им помагаме. Имаме и знаци в последно време, където се стараят да вземат мерки. Може да е напудрено, но поне се виждат неща, които някога бяха мечта. Силата на българския народ е в това, че винаги намираме изход. И точно тази сила гледат да я задушат и унищожат. За да може да няма живеца, който да даде пламък и да се разгори стабилността на тази малка, но будна държава.

– Какво е важно за българския народ, за да успее?
– Преди всичко да бъде буден, да има вяра, защото тя е енергоподател. И сутрин да прочита поне една глава от Евангелието – пак ще кажа: това са само 4-5 минути. Вярата му и погледът към Бога ще му дадат сили дори да не е вярващ. Вярата в Бога ще предизвика Божията благодат да го укрепи, за да върви напред. И да му свети по пътя, за да не се набоде на ръждивия пирон на греха, да не се пореже на калното стъкло от нечия счупена бутилка на съблазънта, която се поставя пред този или онзи по всякакви начини. Оттам нататък да гледаме здравето, трябва да има край на ГМО-то в храната ни, да има край на опустошението на селското ни стопанство. Ние държим злато, а го разливаме за нищо.