Мъката Прокопиева край няма!… Колко пъти „Капитал“ ще повтаря лъжата за „изчезналите“ 50 милиона от ДКК?

Когато трябва да се изпълни медийна поръчка, фабриката за фалшиви новини на кръга „Капитал“ няма никакви задръжки и е способна с месеци да повтаря като развален грамофон едни и същи лъжи, маскирани като дълбокомислени „мнения“ и „анализи“.

Покрай сегашните скандали с назначенията и уволненията в Държавната консолидационна компания, действията на Ваня Караганева и проверките от прокуратурата там Прокопиевци за пореден път видяха удобен повод да свършат някоя и друга медийна услуга на избягалия в Сърбия Цветан Василев и на прокситата му в България. Опитващи се да отмъкнат от години „Дунарит“, докато присъдружните им сайтове набеждават други в същото.  

Ако се преброят само за последния месец упражненията на „журналистите“ на Прокопиев по тази тема, със сигурност ще се окаже, че са платени хиляди левове хонорари, за да се лъже на килограм. То не бяха излияния по „Свободна Европа“, разсъждения на Миролюба Бенатова и Люба Кулезич, статии в „Медиапул“ и „Фрогнюз“, то не бе чудо.

И в петък пак от същата манипулация ни сервира флагманът на олигархията – сайтът „Капитал“. „По следите на липсващите 50 млн. лв.“, бодро тръби журналистът на Прокопиев и умно заключава, че видите ли, „Дунарит“ неколкократно поставяли този въпрос – какво ставало с платените от тях на ДКК 50 млн. лв., но отговор нямало нито от държавното дружество, нито от доскорошния служебен икономически министър Даниела Везиева. Която заявила, че „за съжаление като принципал на дружеството така и не е получила ясно обяснение“.

А обяснението е толкова ясно, че е направо кристално и не само от години се знае къде са тези пари, но и това толкова пъти е обявявано публично, че е направо учудващо желанието на Прокопиевци да се правят на ни чули, ни видели. Правят се, че не знаят къде са 50-те милиона, но мълчат като матросовци как стана така, че Цветан Василев и Емилиян Гебрев овладяха „Дунарит“, при положение че това дружество беше касичка на пирамидата КТБ и в него потънаха 90 млн. лева от вложителите в банката. Това Прокопиев не го интересува, темата му е неудобна и няма нито един ред за всичките тези години, в които да попита аджеба как става така, че при запор на държавата върху акциите на военното предприятие идва един добре облечен бизнесмен и се представя за собственик. Няма и да попита кръгът „Капитал“ за това, защото именно този кръг промотира тезите на банкера беглец.

Та на вниманието на Иво Прокопиев и „Капитал“ – 50-те милиона лева, платени от „Дунарит“ на ДКК, на свой ред ДКК е платило на КТБ. Тези пари са постъпили в масата на несъстоятелността и са послужили за удовлетворяване на същите тези излъгани от Цветан Василев депозанти във фалиралата банка. Това са фактите и каквито и фалшификати да се тиражират, те не могат да бъдат прикрити.

А защо Прокопиев продължава да лъже по тази тема и не му изнася да каже истината? Много просто, защото тази истина е неудобна за Цветан Василев и Емилиян Гебрев. Защото за тях това са грешно платени пари, на които е можело да сложат ръка, вместо да се налага да ги плащат на държавното дружество, а оттам да бъдат компенсирани и измамените вложители в КТБ. Именно затова толкова тъгуват по тях и няма да спрат с опитите да си ги върнат.
 Сега „Капитал“ трудно прикрива радостта, че оръжейният завод вероятно окончателно щял да бъде под контрола на Емилиян Гебрев, но спестява истината как се стигна до това положение и кой е големият печеливш. Историята е кратка и „БЛИЦ“ няма да се умори да я повтаря, защото истината за КТБ и кой разграбва активите й продължава да стои на дневен ред.

Първо, през 2015 г. Василев подари на руснака Константин Малофеев, чрез пионката му Пиер Луврие, накуп „Дунарит“, „Авионамс“, БТК, НУРТС, ГАРБ и Фърст диджитъл – тоест активи за над милиард евро, срещу 1 евро, а когато подлата им схема беше разкрита, активите се отправиха към друго подставено лице на Малофеев – Дмитрий Косарев.
След като обаче в медиите изтече скандален договор между Василев и Косарев, че целта е била всичко да бъде продадено, а печалбата - разделена между тях, през 2016г. на сцената излезе Гебрев, представян като „ново“ лице – инвеститор, на който да бъде харизан „Дунарит“. От тогава и до сега Гебрев твърди, че бил „собственик“, което правно по никакъв начин не може да се случи, тъй като акциите на дружеството са запорирани още през 2015-а от държавата в лицето на КПКОНПИ и НАП и няма как да му бъдат „продадени“.

След като се разбра, че номерът им със „собствеността“ няма да мине, през 2016 г. беше направен опит да бъде увеличен капиталът на „Дунарит“, от 8 на 68 милиона лева, с цел да бъде заобиколен запорът на държавата върху акциите и така фирмата „Емко“ необезпокоявано да получи тези акции чисти от всякакви запори. Това увеличение обаче беше направено под условие – само ако сделката бъде разрешена от Комисията за защита на конкуренцията. Такова разрешение не само че не беше дадено, но и КЗК, а след това и съдът, изрично забраниха „Емко“ да припарва до „Дунарит“, защото така би се нарушила ефективната конкуренция.

Истината е следната: „Дунарит“ беше използвано преди 2014-та от Цветан Василев като „гара разпределителна“ – фирма бушон за кредити от КТБ, като при фалита на банката общият им размер беше над 90 млн. лв. Отделно, крайният собственик на „Дунарит“ през верига от фирми като „Кемира“, „Хедж инвестмънт“ и EFV е укриващият се в Сърбия ексбанкер Цветан Василев, като военното дружество вероятно бе използвано от Василев като касичка, финансираща многобройните му подривни дейности в България.
След като стана ясно, че „Дунарит“ е под прицела на Василев, въпреки наложените от КПКОНПИ и НАП запори върху акциите на завода, а лицензът на предприятието е застрашен (с което и работните места на хилядите работници в него), държавата се намеси и през 2017 г. започна процедура по изкупуване на вземанията към „Дунарит“.

За тези вземания Държавната консолидационна компания заплати ефективно 47 млн. лева, които директно постъпиха в масата на несъстоятелността на КТБ. Същевременно нейното вземане към „Дунарит“ на същата стойност беше погасено от Гебрев (виждайки, че иначе ще загуби контрола си върху завода), но не с негови пари, а с оборотни средства на самото предприятие. Тоест държавата не беше ощетена по никакъв начин, напротив, като краен резултат от всички тези действия кредиторите на КТБ получиха правото да си разпределят 47 млн. лв., които иначе нито „Дунарит“, нито Цветан Василев никога нямаше да платят доброволно на банката.

Видно е обаче, че хората на Прокопиев неистово се опитват да попречат и в момента държавата да доведе докрай битката си със задкулисието, поне що се отнася до „Дунарит“.
Но нито поредните им мантри, в които отново намесват без никакво основание депутата от ДПС Делян Пеевски (разбира се, с типичния им манипулаторски похват – че бил „свързван“ с тази или онази фирма), нито лъжите им по темата могат да скрият простата истина. Че работят заедно с хората, поставили си за цел „Дунарит“ да бъде окончателно присвоен. Въпреки че придобиването на завода от страна на държавата в лицето на ДКК подобно на казуса с „Авионамс“ и към момента би било най – правилното решение.  

Така че изобщо не става дума за „откраднатите“, „изчезналите“ или „липсващите“ 50 милиона лева от ДКК“, както манипулират за пореден път рупорите на Прокопиев. А за „спасените“ 50 милиона лева в интерес на държавата и на вложителите в КТБ. Като единствено от ДКК и от управлението й зависи в момента какви действия ще бъдат предприети, за да бъде докрай гарантиран интересът на държавата по този казус.

За съжаление, очевидно никакви. Което ще обслужи докрай интересите на Цветан Василев, според когото не той е съсипал банката, тя не била пирамида, а процъфтяваща финансова институция. В която кредити за стотици милиони са се раздавали необезпечени на фирми на шофьорите, секретарките и охранителите му и това било напълно допустимо, защото така работели големите банки – с SPV-та. Работят, но сигурно в някоя паралелна Вселена. Но нищо чудно и това да прочетем скоро в „Капитал“ – че Василев е света вода ненапита, въпреки че навремето именно този „вестник“ пръв разкри, че банката е пирамида.

Мъката Прокопиева наистина край няма…