Мол за соколи в Доха
Летището в катарската столица е единственото в света, където не обявяват полетите по високоговорител
Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на собствения си сайт www.dromomania.bg.
От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате как да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.
Във времена на пандемия, в които можем само да мечтаем за самолетни полети, реших да ви разходя из Hamad International Airport - летището на Доха. И да ви водя на мол за соколи.
Като имате предвид, че брутният вътрешен продукт на Катар е 200 млрд. долара, няма да се учудите от факта, че аерогарата е сред десетте най-модерни в света.
Нарочният гид от Qatar Airways (младеж в цвят мляко с какао от Шри Ланка) ни разказва, че аерогарата е открита на 30 април 2014 г., а постройката с формата на самолет се е ширнала върху 22 квадратни километра! На пръв поглед напълно завършеното летище продължава да се достроява. На покрива са инсталирани фотоволтаични панели, които захранват електрическата мрежа. През Доха преминават по 22 млн. пътници годишно, но амбицията е те да станат 50 милиона. И като нищо ще го постигнат.
В Катар алкохолът е забранен, но тук е територия, на която зажаднял за висок градус чужденец може да си поръча питие.
Бутилките обаче нарочно не са изложени, за да не въвеждат мюсюлманите в изкушение
Архитектурната тема на цялото съоръжение е посветена на най-ценното нещо в Катар - водата. Таванът на летището е във формата на вълни, по стените се стича живителната течност... Нещо дращи ухото ми.Липсва ми някакъв типичен звук. Гидът пояснява, че тук се пази тишина. Няма викане за полети, те са заместени от достатъчно на брой екрани. Единствените съобщения са за извънредни промени в гейтовете. Ако се издирва закъснял пътник, за това се грижат наземни стюарди.
Радиомълчанието е наложено с идеята на Hamad Airport пасажерите да се чувстват като у дома си. По същата причина в централната зала, която е нещо като гара разпределителна за всички посоки на света, се извисява огромно жълто мече. Смятах, че е временна украса, но вече няколко години грозноватата детска играчка продължава да стои с клюмналата си глава. Оказва се прескъпо произведение на изкуството от швейцарския скулптор Урс Фишер. Сестрата на емира на Катар го купила на търг в “Кристис” за... 6,8 млн. долара и го подарила на летището, та пътниците да почувстват уют чрез любимото меченце от детството си. То обаче е високо 7 метра и тежи близо 20 тона.
Дизайнерски детски катерушки определено могат да бъдат сбъркани с модернистични инсталации, в които разпознаваш ту фигура на петел, ту чайник, ту въртележка.
Футуристично влакче, карано от компютър вместо шофьор, спестява на пасажерите 15 минути трамбоване до новия терминал.
В новата част на летището може би вече е отворен музей на Qatar Airways, посветен на 20-годишнината от създаването на компанията. Той ще е там 3 месеца. После ще го настанят в една от по-старите сгради.
Ще добавя, че в името на туристопотока катарските власти са заменили трудните за вадене визи с 90-часови безплатни разрешения за престой, което прави “мръдването” до столицата на Катар с безплатните турове от летището или самостоятелно с автобус, или с такси на собствен ход, доста по-безболезнено.
Страната определено не е място, закъдето да заминеш с туристическа цел. Затова хората се опитват да си напълнят хотелите, като предлагат съответстващ на репутацията на държавата лукс.
Местните музеи на леката промишленост - моловете, предлагат какви ли не архитектурни чудеса, но аз се впечатлявам повече от пазари и само отбелязвам ледената пързалка в огромния Сити Доха мол на път за тържището за арабски жребци, камили и ловни соколи. Дай ми на мен досег с животинка и ми гледай сеира. Бая късно е вече и чифтокопитните са прибрани в оборите си.
Компенсира ме старият Сук Уакиф (сук е пазар, а Уакиф е английският прочит на познатото ни от турското робство вакъф - недвижим имот за религиозни или благотворителни цели).
Там попадам в нещо като мол за соколи! В запълнен с пясък басейн насред магазина стоят забити стойки, за които със синджири са завързани соколи. Десетки видове! Някои с наклюнници (вероятно това е птичата дума за намордник), други с капишони на очите. Не е възпитано да ги дразниш със звуци, но те реагират на присъствието ни с разклащане на глави или тръскане на пера. По стените висят незнайни аксесоари за лов с тези царствени птици, чиято цена може да достигне и милион долара.
Традицията за лова с тях е донесена от бедуините преди 5000 години
Те им били безценни помощници при преследването на дребни птици. Трудното било да ги отучат от инстинкта да изядат плячката. Опитомяването и обучението на соколите е дълго. Хватката е да запазят бързината на полета си и макар да разчитат на постоянна храна от стопаните си, да не се измързеливят при преследването на улов. Те също така са и домашни любимци. Много често из Доха се разхождат горди мъже, а понякога и малки момченца с кацнал на рамото им верен приятел.
Силно ме впечатли фактът, че в бизнескласата на Qatar Airways може да се закупи място за поставяне на сокола, както и специално меню от 50 грама пилешко. Шейхът на Саудитска Арабия резервирал 19 такива седалки за своите хищни питомци.
Отсреща е клиниката за соколи. Място, оборудвано с всички съществуващи апарати за преглед на птици и най-квалифицирани доктори от цял свят. Срещу символичната такса от един риал всеки може да прегледа, да лекува сокола си, че и безплатен педикюр да му направи.
Впрочем не само ловните пилета се церят без пари. Катарският владетел осигурява на поданиците си здравеопазване, образование, че и оземляване. Чужденците обаче могат да купят единствено изкуствено създадена земя (като на Перлата). При това на баснословни цени.
Магдалена ГИГОВА