Моралът на Мая Манолова и Демократична България, който изтича между пръстите като пясък

 От 27.09.2019 г. се даде старт на предизборната кампания за местни избори.

Манолова и Демократична България дадоха старт на предизборните си кампании, опитвайки се да се надскочат по това кой е в основата на политическия скандал около строежа на сграда Златен Век.

Казус, който днес вече е безинтересен за столичани.
Безинтересен, защото и на двете събития почти не присъстваха граждани от квартала.

Безинтересен още защото българският съд се произнесе, че строежът на сградата беше спрян незаконно.
И не само това – съдът даде отговор и на въпроса за законността и срока на разрешителното за строеж, както на Златен Век, така и на всички сгради строящи се в момента и обслужващи се от поправка в закона, която се опитаха да ни внушат, че е лобистка и обслужва само една единствена сграда.
Очевидно целият скандал бе плод на политически амбиции от най-различен калибър. 

Защото днес вече знаем, че от протестите пред тази сграда излязоха поне 4 кандидатури за кмет на София и няколко за общински съветници, т.е. почти всички, основни участници в „гражданските недоволства“.

Кандидати за управлението на столицата които, веднага след излизане на решението на съда забравиха, че са заявявали че ще се съобразят с него.
Забравиха, защото още преди започването на местните избори излязоха с юридическо становище, подписано от юриста Борис Милчев.
Становище, в което вече не се търсят срокове за валидност на разрешително за строеж, а направо се обявява сградата за незаконна, подлежаща на събаряне.

Няма как! В предизборна кампания трябва нещо да се събаря!
А писателят?

Писателят на това становище също веднага намери място в листите за общински съветници.
За да обобщим пародията около тези политически занимания, ще Ви представим накратко именно него – автора на юридическото становище, което застава срещу решение на българския съд и на практика срещу законността в страната.

Борис Милчев – днес, кандидат за общински съветник от Демократична България.
Повече от 15 г. началник на отдел “Правен” към Направление “Архитектура и градоустройство Столична община.
Преди това юрисконсулт в отдел “Общинска собственост”, район “Изгрев” Столична община.

Участвал в разработката на много поправки в закона за устройство на територията (ЗУТ).
Участва като консултант и при разработката на поправката в закона от февруари 2017 г., обявена от протестиращите срещу Златен Век за лобистка, създадена уж само за една компания и една единствена 30-етажна сграда.

Полагал подписа си под много документи за строежи, един от които дори под документ на сграда Златен Век, а именно – удължаващото разрешително за строеж от 2012 г.

Затваряйки си очите за всичко това, юристът Милчев създава и разпространява юридическото си становище в подкрепа на протестния инициативен комитет с някаква велика идея.

Идеята за удължаване на скандала и прехвърлянето му от едни избори в други.
Становището му е изпълнено от преднамерено заобикаляне на истината, създавайки опорни точки около това, че сграда е напълно незаконна, оплетено в конспиративни теории как се е построила дотук.
Очевидно че в стремежа си да стане общински съветник, Борис Мичев създава този документ, за да се прилепи до досега протестиращите и да се включи активно в предизборната борба.


НО КАКВА Е ИСТИНАТА ЗА БОРИС МИЛЧЕВ?
Истината е, че:
Човекът, който плюе срещу поправката в закона ЗУТ през 2017, всъщност е участник в процеса на нейното създаване.
Човекът, който плюе срещу управлението в Столична община, всъщност повече от 15 години е бил част от него, не на случайни позиции.
Човекът, който плюе срещу законността на една сграда, всъщност е полагал подписа си под документи за удължаване на разрешително за строеж на същата.

Човекът който плюе срещу Артекс, всъщност притежава не един а два апартамента, закупени от тази компания. Очевидно намира този български инвеститор и строител на висота за задоволяване на личните си потребности. Явно харесва как строят, оценява качеството и добрата архитектура, но е готов да събаря техни сгради в интерес на политическите си амбиции.

Защото моралът изтича между пръстите като пясък, когато хора като него чрез инициативни комитети и протести днес щурмуват Софийска община и на думи са способни да решат всички проблеми на София.

Защото тези, които направиха така, че цялата държава да се занимава с един строеж постигнаха целта си: да направят от него не строителна, а политическа площадка за хора като Мая Манолова, Борис Милчев, Борислав Игнатов, Борис Бонев, Войслав Тодоров, Иво Божков, Марта Георгиева, Тома Белев, Георги Кадиев и всички, които обещават ли обещават някакво по-различно, безметежно бъдеще на столицата.

Бъдеще без строителство, без разрешителни, без инвеститори, а може би и без нови хора в столичните квартали.