Близо 1000 анонимни сигнала за изборни нарушения. 188 арестувани. 2000 съставени предупредителни протоколи без реални доказателства, стоящи зад тях. 330 образувани разследвания, но без данни, водещи до обвинения, които да издържат в съда… В МВР безспорно кипи стахановски труд. Дирижиран от служебния вътрешен министър Емил Дечев. Администриран от назначения от него по втория начин и.д. (зам.-) главен секретар Георги Кандев. И подсигурен от чистка, проведена от Дечев още в първите му дни начело на МВР, в резултат на която екстремно бяха сменени почти всички полицейски началници от висшия и средния ешелон на министерството. Чистка, чиято цел беше да превърне униформените в маша в ръцете на служебното ръководство на МВР, за да може чрез тях предизборно да се всява страх в редиците на опонентите на тези, които инсталираха същото това служебно ръководство на МВР, както и целия кабинет „Гюров“.
От вече близо месец Дечев обикаля пред камерите и отчита от 300% до 600% скок на „успеваемостта“ на битката на полицията с изборните престъпления и търговията с вот. Тази т.нар. успеваемост обаче е куха, защото сред всички изброени и напомпани цифри липсва най-важната – броят на повдигнати обвинения и постигнати присъди.
А тя липсва, защото такива няма, тъй като целта не е наистина да се бори покупко-продажбата на гласове и манипулирането на предстоящия вот, а да се всее страх. С репресии, с показни акции, с обиски без доказателства, със сплашване в полицията, с натиск зад паравана на анонимност. Все похвати, присъщи на диктатурите, а не на държава-член на ЕС, чието общество преди 36 години избра да върви по пътя на демокрацията.
Път, от който в момента служебният кабинет, съставен почти изцяло от кадри на основната маша на задкулисието в политиката – ПП-ДБ, ни избутва, запращайки ни в канавката на репресиите и терора.
Случващото се в момента е повторение, но още по-пошло, на репресиите от предизборните кампании, в които МВР беше оглавявано от друг кадър на ПП-ДБ – Бойко Рашков. Настоящ депутат от тази коалиция, чиито съставни части са изцяло родени в инкубатора на тандема Джордж Сорос-Иво Прокопиев и техните задкулисни мрежи, ръководени от „Отворено общество“ и кръга „Капитал“.
Единственото ново спрямо 2021-2022, когато той първи въведе практиката на съставянето на предупредителни протоколи като основен начин за натиск върху активисти на политическите опоненти на ПП-ДБ, е интензитетът на репресивните мерки, прилагани от идеологическия съмишленик на Рашков – Емил Дечев. А също и обогатяването на арсенала, използван от полицията под негово ръководство.
В настоящата предизборна кампания униформените не само привикват без никакви доказателства хора в полицейските управления, за да ги карат да подписват протоколи, но обискират и жилища, при това по няколко пъти. И образуват досъдебни производства, които – ако изобщо стигнат до съд, падат там, защото няма достатъчно налични данни за престъпления.
Като параван за прилагането на всички тези репресивни мерки служат анонимни сигнали, които валят лавинообразно към телефон 112. Използваната в цялата страна матрица е една и съща, а прицелът е основно върху малки населени места, в които споменът за тоталитаризма, в който живеехме допреди няколко десетилетия и страхът от репресивните му мерки продължава да е жив. А също върху общини, в които традиционно са силни опонентите на ПП-ДБ.
Свидетелствата са показателни и покъртително стряскащи. „Първо получих телефонни обаждане от лице, представящо се за служител в „Икономическа полиция“, което посочи, че трябва да посетят моя дом. На прибиране към къщата си забелязах автомобил с трима мъже. Цивилни. Дори не се легитимираха, когато ги попитах за какво ме чакат и дали са свързани с лицето, което ми се обади.
Същите заявиха, че срещу мен е имало анонимен сигнал до 112 за оказване на натиск към жителите на селото да гласуват за определена партия. Обясних им, че подобни действия няма, а аз единствено изпълнявам законовите си задължения. От мен бяха снети обяснения, след което ми беше оказан психологически натиск да подпиша протокол за предупреждение, което аз категорично отказах. Подобни действия се извършват и срещу други колеги“, гласи едно от свидетелствата на кмет на село в община Кърджали, публикувано от местния сайт Rodopi24.
Подобни истории обаче има от цялата страна, а според източниците на сайта, въпросните „анонимни“ сигнали се координират от предизборния щаб на конкретна формация. Коя е тя е риторичен въпрос с ясен отговор, предвид принадлежността на служебния вътрешен министър и бивше лице на грантаджийския Съюз на съдиите в България Емил Дечев към същата задкулисна мрежа, част от която са и ПП-ДБ, от чийто редици бе съставен почти целия кабинет „Гюров“. Воглаве със самия премиер.
Ще се намеси ли Брюксел? Заради безпрецедентното използване на полицията като инструмент за репресии, натиск и потискане на свободния избор преди няколко дни евродепутатът от ДПС Елена Йончева обяви, че подава сигнал до Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи към Европейския парламент. Йончева обяви това на среща с президента Илияна Йотова, като й припомни, че държавният глава избра Гюров за служебен премиер и съответно носи отговорност за действията на кабинета.
„Евродепутати от различни политически групи споделят своите притеснения за това, което става в България. Недопустимо е български граждани да бъдат притискани и плашени от МВР във връзка с вота. По този начин се прави опит да бъде повлияно тяхното гласуване“, подчерта евродепутатът и е права. Именно това е целта на полицейските акции, разпоредени от Дечев – да подмени свободни избор, гарантиран на гражданите на държавата по Конституция, със страх от репресии и политически гонения.
За да осигури служебна победа на задкулисието и на неговите проксита в политиката, които го инсталираха на поста вътрешен министър със задачата да прави избори с „наше МВР“, както обясняваше председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев в един вече печално известен запис от 2023 г.
„Най-тираничните правителства са тези, които криминализират убежденията, защото всеки има неотменно право на свое мислене“, е казал още преди няколко века Спиноза. В момента наблюдаваме именно това – един служебен вътрешен министър в правителство, което се опитва да изтрие правото на свободен избор като тероризира, обискира и дори арестува активисти без доказателства. Само заради политическите им убеждения.
