Мъжът с камерата, Симеон Идакиев на 78 г.: Не съм пътешественик, а журналист, който си върши работата

Пътешественик №1 у нас Симеон Идакиев празнува рожден ден. Той е роден в Радомир и е зодия Стрелец. Повечето хора го свързват с телевизионното предаване “Атлас”, което миналата година навърши 50 години. Нямам по-хубаво нещо в живота си от работата, това, което върша, е моята любов, казва той. Страстта не го е напуснала и той продължава да ни радва от малкия екран на телевизия Евроком. Не мога да ви разкажа всичко, просто гледайте предаването “Светът и всичко в него” всяка неделя от 16:00 ч. Обещавам да бъде интересно, обръща се той към зрителите. Това предаване е посветено на вас, любознателни зрители от всички възрасти, които обичате пътешествията и приключенията, та било то и по пантофи.

Заснел е над 400 филма. Първите 16 - по време на първото си пътешествие из Южна Америка, която прекосява сам за 7 месеца с автомобил “Нива” и камера. Още тогава става известен с рубриката на предаването “Един мъж, един автомобил, една камера”.

Автор e на 11 книги. Последните му филми са посветени на съвременен Китай.

Симеон Идакиев е учил в МЕИ, но завършва българска филология във Велико Търново. Посетил е над 120 страни на всички континенти,­ стигал е дори до Антарктида, но никога не се е изкушавал да остане зад граница. Посетил е най-високите планини, плавал е по най-големите реки на планетата.

Срещал се е лично с едни от най-популярните хора на планетата - Далай лама, Жак-Ив Кусто, първите мъже, стъпили на Еверест - новозеландеца Едмънд Хилари и шерпа Тензинг Норгей.

“Много обичам да пътувам, правя това десетки години, но не мога да живея другаде освен в България”, споделя Симеон Идакиев в предаването ''Нощен хоризонт''. По-голямата част от българите, които са избрали да живеят извън страната, “боледуват България”, смята той и допълва, че "България е невероятна съкровищница, в която има хляб за поколения журналисти”.

“Аз не съм пътешественик. Аз съм журналист, който пътува и си върши работата”, обобщава журналистът. 

Първото ми пътуване беше много драматично. Трябва да спомена на всяка цена името на Иван Славков Бях директор на продукция, никой в йерархията.

Познавах се с него покрай леководолазния спорт - спускахме се заедно под водата. Като чу, че искам да прекося Латинска Америка с автомобил, той вика: Ти добре ли си бе, ще загинеш! Но застана зад идеята ми. 


С Далай лама

Автор е още на предаването “Един мъж - един микрофон” по програма “Христо Ботев” на БНР. В радиото се чувства у дома, защото преди повече от 50 години от там започва кариерата му.

Все още помни и си пази първия си репортаж - за ботаническата градина в София. “Това е по-трудната медия, защото няма картина, която да ти помага, трябва всичко да се пресъздаде с глас - емоция... и това не е лесна работа.” 

Една от емблематичните му книги е посветена на магията на островите, които е посетил, а те са над 30. Книгата започва с Антарктида и завършва с архипелага Галапагос.

Бил съм на две места, където животните не се страхуват от човека и не бягат от него - едното е Антарктида, другото е Галапагос 

Има един час, много любим за мен, когато слънцето залязва и се прибират лодките от морето с улов. И е много забавно да видиш как на брега ги очакват всички - първо хората, дошли да си купят риба, след което пеликани, корморани наоколо, от водата излизат тюлени и всички те чакат да си получат пая.

Но най-важното: никой не се страхува от никого. Същото е в Антарктида - пингвинът няма да ти позволи да го погалиш, но е на метър и половина от тебе и не бяга. Ето това е библейска сцена. Нямате представа колко е хубаво да попаднеш на такова място - тоест хармонията е възможна. Зависи от нас, хората.

Нищо не може да замести живия разказ - на очевидеца, пътешественика, документалиста, смята Симеон Идакиев.
“Някога, когато аз тръгнах да пътувам, нямаше почти никаква информация, което, сега си давам сметка, имаше своите достойнства.

Защото когато се върнеш от един континент като Южна Америка и го покажеш в България, това е чиста новост. И до голяма степен на това се дължи и моята, донякъде, популярност”, разказва журналистът.

Няма безинтересни места на планетата, стига да имаш сетива да ги усетиш, убеден е Симеон Идакиев. Е, разбира се, не винаги всичко минава по мед масло, но той преодолява трудностите с лекота.

“Мръзнал съм много в Амазония например, не в Хималаите”, казва Идакиев, който помни и пребиваването си в Долината на смъртта в Калифорния, когато в 5 следобед термометърът показвал 60 градуса на сянка 

Когато си на екватора, се изкушаваш да направиш класическата снимка - с единия крак стъпил в Южното, а с другия - в Северното полукълбо, допълва пъстрия си разказ журналистът.

Никак не са малко добрите хора по света, вярва Симеон Идакиев. И допълва, че когато пътуваш в друга държава, където има други нрави, други обичаи - трябва да се съобразяваш с тях, не можеш да правиш каквото си искаш.
“В Хималаите се минава по определен начин покрай свещени места - така, че светинята да ти остане от лявата страна.
Аз веднъж сбърках и тръгнах по другата пътека. Момчето шерп, когото бях наел да ми носи багажа, защото там е много високо, с ужас възкликна: “Не, не, не - не оттам, върнете се!”. И аз се върнах и минах там, откъдето трябва, защото е много важно да си в съгласие с местните богове, не само с твоите.”

Още от времената, в които започва обиколките си из близки и далечни места, е воден от веруюто да не вдига “камерата към всяка палма”.



В Индия едва не загинах, бях най-близо до отвъдното, но бях сигурен, че ще оцелея; няма ужасни места, има ужасни преживявания. Не е виновно мястото, няма част от планетата, която да е грозна. Едно от най-неприятните за мен преживявания беше в Индия, но не е виновна Индия, която е прекрасна страна. 

Там, в Мадрас, се разболях, брах душа няколко дни

Беше ужасно, вероятно се натрових с нещо от леда или водата, която пих. На индийците нищо им няма, те са си изработили имунитет. 

Направих интервю с Далай лама още през 1984 година, но в БНТ ми казаха, че е поп. Опасностите са част от работата. Обикалях Индия с една “Нива” и пресичах местности, където не съм и предполагал, че ще мина някога. Попаднах на празник в Южна Индия, на който е обичайно хората да се заливат с боя. И сред тях се появявам аз, чужденец със странен автомобил.

Наобиколи ме тълпа хора, уж дружелюбни, но в един момент започнаха да удрят по колата с тоягите си. Побързах да се измъкна. Имал съм и други премеждия, но е смешно да се жалваш: “Ах, колко беше страшно!”.

Ами да не си тръгвал! Прекосих Колумбия през 1981 г. - съвсем сам, със същата “Нива”. Пресякох границата с Еквадор нощем, през една от най-пустинните части на Андите. Можеше да ми се случи нещо безкрайно неприятно, там престъпността е изключително висока.

И във Венецуела последния път посетих едно екзотично селце на крайбрежието, Чорони, за което се минава през доста безлюдни места. 

Предупреждаваха ме да се пазя от отвличане, защото мога да се озова чак в Колумбия 

Но подобни опасности съществуват и в България - и тук имаше серия отвличания!

Днес Симеон Идакиев се чувства удовлетворен от живота си и споделя: “Имам формула за щастието и е простичка - здраве, късмет, любов. Всичко друго заминава. Нито парите, каквито никога не съм имал много, нито тъй наречената популярност и слава”.