На прага на своята 101-ва година Ганчо Йончев от Сухиндол продължава да бъде пример за жизненост и дух. Всекидневието му минава в пенсионерския клуб, където играе шах, табла и общува с приятели – навик, който поддържа ума му активен.
По професия учител по френски език и психология, Йончев започва кариерата си още през 1951 година. След като завършва „Френска филология“ и „Педагогика“ в Софийския университет, той се завръща в родния си град, за да преподава в местната гимназия.
„На 32 години съм преподавал френски, „Психология и Логика“, разказва той пред Bulgaria on Air.
Животът му обаче не минава без тежки изпитания. Йончев остава вдовец едва на 32 години с малко дете. По-късно намира отново щастието до своя колежка, с която споделят близо шест десетилетия съвместен живот, прекъснат трагично от катастрофа.
Днес неговото семейство са личният му асистент и хората от пенсионерския клуб. Те се грижат за него и му помагат да запази социалния си живот.
„Всяка сутрин ме пита как съм, кара ме в клуба, където убивам самотата“, споделя столетникът.
Според него ключът към дълголетието е в баланса – движение, умствена активност и умерен начин на живот. Ляга си рано, храни се разумно и избягва тежките храни.
„Не употребявам много солено, не употребявам тлъсто. Позволявам си чашка-две червено вино“, казва той.
Ганчо Йончев се радва на уважението на съгражданите си и на признателността на своите ученици. Преди три години е удостоен със званието „Почетен гражданин на Сухиндол“ – признание за дългогодишния му принос към образованието и обществото.
Историята му остава пример за силата на духа и смисъла да продължаваш напред – независимо от възрастта.
