На 8 януари 1945 г. по време на Втората световна война японският Императорски флот спуска на вода подводницата I-401 Sensuikan Toku, носеща на борда си три леки бомбардировача Seiran. От планираните 5 такива подводни самолетоносача са заложени построяване едва 3, но са произведени само I-400 и I-401. Предназначението им е да бомбардират големи градове в САЩ с бактериологическо оръжие.
Идеята за подводния самолетоносач възниква няколко месеца след началото на войната в Тихия океан. Флотилията от такива подводници трябва да пресече Тихия океан, непосредствено пред избраната цел да пусне самолетите си и да се потопи. След атаката самолетите трябва да се срещнат със своите подводни самолетоносачи и да кацнат около тях. След като ги приберат, флотилията отново следва да се потопи. На практика обаче пилотите са камикадзе.<br /> <br /> Програмата се развива в обстановка на повишена секретност и съюзниците за първи път чуват за нея едва след капитулацията на Япония. В началото на 1942 г. върховното командване на Япония възлага на корабостроителите най-големите дизелови подводници, строени някога.<br /> <br /> В много отношения I-400 и I-401 технологично изпреварват своето време. Япония в края на войната сътворява техническо чудо &ndash; макар от военна гледна точка да е безсмислено, но все пак е чудо.<br /> <br /> <strong>Сведения за подводниците:</strong><br /> - Дължина 122 м. и ширина 12 м.;<br /> - Водоизместимост 5307 тона в надводно положение, 6666 тона в подводно;<br /> - Над палубите се извисяват огромни хангари с дължина 34 м. и диаметър 4 м., в които са разположени самолетите-бомбардировачи;<br /> - Подводниците са снабдени с шнорхели за осигуряване на въздух за двигателите в подводно положение - 4 дизела по 7700 к.с. (5700 kW) и 4 електромотора по 2400 к.с. (1800 kW;<br /> - Огромни резервоари с гориво (по 1600 тона), осигуряващи ход от 37 500 мили (почти 70 000 км.) при скорост 17 възела (31,5 км/ч.);<br /> - Въоръжение: 8 носови торпедни апарата за 20 торпеда 533 мм. тип 95 (най-добрите по време на войната с 550 кг. взривно вещество); бордово оръдие 140 мм.; зенитно оръдие и картечници;<br /> - Радар, детектори за вражески радари;<br /> - Щатен екипаж &ndash; 144 души.<br /> <br /> Проектирането на специален за проекта ударен двуместен бомбардировач-торпедоносец е възложено на фирмата &bdquo;Аичи&rdquo;. Самолетът трябва да има забележителни характеристики: висока (до 560 км/час) скорост, голяма далечина на полета (1500 км), 850-килограмово торпедо или бомба.<br /> <br /> Първият опитен самолет е построен през 1943 г. Той получава обозначение М6А Seiran (Планински облак). Стартира чрез катапулт. Побира се в хангара, без да се разглобява, крилете и стабилизаторите само се сгъват. Поплавъците, монтирани непосредствено преди старта, му позволяват да каца на вода.<br /> <br /> В края на есента на 1944 г. флотът започва подготовка на пилотите и на обслужващия персонал. На 15 декември 1944 г. е създаден 631-и въздушен корпус под командването на капитан Тоцуноке Ариизуми. Общо в 1-ва подводна флотилия има 10 самолета &bdquo;Сейран&rdquo;.<br /> <br /> През май 1945 г. екипажите започват усилена подготовка. В продължение на 40 дни тренировки времето за излитане на 3 самолета е сведено до 30 мин., включително монтиране на поплавъците.<br /> <br /> Първата задача пред дивизиона е по свръхсекретен план, предвиждащ удари по гъстонаселени райони по Западното крайбрежие на САЩ с бактериологическо оръжие &ndash; плъхове и насекоми, заразени с бубонна чума, холера, тиф и други епидемични болести.<br /> <br /> На 26 март 1945 г. началникът на Генералния щаб на Сухопътните войски на Япония генерал Йоширо Умеджи налага забрана на операцията с довода, че &bdquo;бактериологическата война няма да е война против САЩ, тя ще се превърне във война против цялото човечество&rdquo;.<br /> <br /> Тогава са избрани алтернативни планове: обикновени бомбови удари по Сан Франциско или Вашингтон + Ню Йорк или по Панамския канал. Избран е последният вариант, но и той скоро отпада поради катастрофално влошаващата се стратегическа обстановка. Командирът на дивизиона настоява за Канала, но в японски стил и дух му обясняват, че &bdquo;няма смисъл да се гаси огънят на планината Фуджияма, ако той вече ближе ръкава на кимоното ти&rdquo;.<br /> <br /> В Тихия океан към бреговете на Япония се свива пръстен от 3000 кораба на САЩ и съюзниците им &ndash; подготвя се операция &bdquo;Олимп&rdquo; за нахлуване на Японските острови. Последната получена заповед е да се удари вражеската групировка в района на остров Улихи. Първи през юли излизат в океана по-малките I-13 и I-14, а на 23 юли ги последват I-400 и I-401, като всяка поема по свой курс. Срещата е назначена за след 20 дни.<br /> <br /> Тъй като на флагмана I-401 избухва пожар, срещата е отложена за 17 август, но два дни преди това Япония капитулира. На 16 август флотилията получава заповед да се завърне в Япония, а след четири дни следва команда да се унищожи цялото настъпателно въоръжение.<br /> <br /> Мнозина потомствени самураи не могат да се примирят с поражението. Командирът на Първи дивизион е готов за бунт, но военният съвет не го подкрепя и едва тогава той заповядва да се издигне черен флаг в знак, че се предават.<br /> <br /> Командирът на флагманския I-401 капитан І ранг Аридзуми се застрелва, а екипажът катапултира самолетите без пилоти с неработещи мотори. На I-400 постъпват по-просто, като просто избутват самолетите и торпедата във водата.<br /> <br /> Всички подводни авионосци в края на август са пленени от американците и са изучавани в морската база в Пърл Харбър на Хаваите. През май 1946 г. са изведени в океана, разстреляни са с торпеда и са потопени, тъй като съветски експерти са поискали според взаимните договори достъп до тях.<br /> <br /> През март 2005 г. подводна експедиция от университета в Хаваите открива на дъното на Тихия океан около остров Оаху на 820 м. потопената подводница I-401. Подводницата е пречупена на две части, които са изследвани със спускаем подводен апарат.<br /> <br /> <span style="font-size: larger;"><strong>Послеслов</strong></span><br /> <br /> &bull; За цялата Втора световна война флотът на Япония има 174 подводници (без пилотираните от смъртници), като 128 са потопени в бой;<br /> &bull; За времето на войната в света са построени общо 56 подводници с водоизместимост над 3000 тона, като 52 от тях са японски; Към 1945 г. в света се наброяват 39 подводници с мощност над 10 000 к.с. и всички са японски;<br /> &bull; 65 японски подводници имат автономност на плаване над 20 000 мили, т.е. почти дължината на екватора, а у съюзниците нито една няма такива възможности.<br /> &bull; За цялата война обаче японският подводен флот потопява едва 187 товарни кораба с обща водоизместимост малко над 900 000 брт. За сравнение Германия е потопила 2840 кораба с обща водоизместимост 14,3 млн. брт, САЩ &ndash; 1079 кораба с 4,65 млн. брт, Великобритания &ndash; 493 съда с 1,52 млн. брт. Причината е, че японското командване сляпо следва остарялата довоенна доктрина за войната в морето.<br /> <br /> Сегашните наследници на японските самолетоносачи<br /> <br /> Ръководството на ВМС на САЩ сега се връща към някогашния проект на японците. Този път подводниците не са снабдени с обикновени самолети, а с безпилотни Switchblade, които могат да носят ракети или малки бомби. При това могат да стартират направо от подводно положение.<br /> <br /> Според проекта полетът на този БПЛА ще изглежда така: подводницата в подводно положение приближава неприятелското крайбрежие или кораби, изхвърля специален контейнер с добре опакован безпилотен апарат и пусково устройство. Скоростта на издигане се командва от компютър, за да може подводницата да отплава на безопасно разстояние и да се скрие.<br /> <br /> След изплаването контейнерът се стабилизира на повърхността с помощта на котва, разгръща посковата установка и стартира БПЛА Submarine Launch Vehicle (SLV). Връзката с апарата е посредством спътници.<br /> <br /> Командирите от американския подводен флот с нетърпение очакват края на изпитанията, тъй като за първи път ще имат възможност да огледат околната обстановка не само с недостатъчно високите перископи.<br /> <br /> <strong>Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ</strong><br /> &nbsp;