Андреевден е денят, в който по стара българска традиция се смята, че денят започва да расте и да преборва нощта.

Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!

Така че това е важен християнски празник, чрез който хората се молят за лека зима, която ще постави основата на успешна нова година, пише poznanieto.bg.

Разберете какво се прави по нашите земи на този специален ден , за да имаме късмет през цялата година.

Какво се прави на Андреевден

Както споменах в увода, по наша традиция се смята, че денят наедрява колкото едно царевично зърно на този ден. Това води след себе си и до следните действия:

Сваряване на зърнени култури – боб, леща, царевица, ечемик, просо и т.н. Причината за това поверие е, че се смята, че всичко ще наедрява през този ден и това ще доведе до много берекет за домакинството.

Хвърляне на варена царевица в комина – Това е най-важната култура за празника и по стара традиция няколко сварени царевични зърна се хвърлят в комина. Причината е, че по този начин се смята, че ще се уплашат злите сили и няма да засегнат този дом.

Раздаване на варивото – Това е третото основно поверие, което се прави на празника. Раздава се на съседи и приятели, за да могат всички да имат късмет през годината. Задължително се дава и на животните, които да имат силно и здраво потомство.

Празник на младите булки – Тъй като това е празникът на плодовитостта и плодородието, смята се, че той е посветен и на младите жени, които очакват свое потомство. Традицията гласи, че те не трябва да работят никаква домакинска работа през днешния ден и задължително трябва да хапнат от приготвените сварени зърнени култури. Така ще имат щастлив и ползотворен семеен живот.

Какви разновидности има из България на тези обичаи

Както знаем, нашият фолклор е много богат и съответно има равлични разновидности на тези обичаи из различните населени места. Ето някои по-интересни от тях:

В Новозагорско задължително се правели пуканки, които се наричали на мечката. Чрез пукането на пуканките се прогонвали злите сили и се смятало, че мечката ще бди над селото и ще защитава хората от лошотията.

В Тетевенско се слагали задължително плодове по време на вареното на зърнените култури – най-често това са били круши или сливи.

В Панагюрище е запазена интересна традиция свързана пак с мечката. Когато хвърляли царевичните зърна в комина, те викали за здравето на баба Меца. Тук е интересно как е насложен образът на баба Меца със символният образ на мечката като знак за щастие и плодовитост.

В заключение, ясно е, че едва ли ще можем да изпълним всички поверия за късмет. Важното е да знаем за тях и да запазим символната им значение. Много от тези действия имат определан логика и определен смисъл. Особено това се вижда по отношението на консумацията на определени храни в определени периоди. Очевидно нашите предци са знаели кое е най-добре да се яде през различните етапи от годината.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук