Наш лекар от COVID-19 отделение: Като на война е!

Много хора със сигурност нямат и малка представа през какво са принудени да преминават нашите лекари, изправени на първа линия в битката с коронавируса.

Покрай липсата на места в повечето градове бяха разкрити допълнителни звена, за да могат да бъдат приети и повече болни. Оттам пък дойде и липсата на лекари и медицински сестри.

Затова бяха командировани лекари с всякакви специалности, само и само да могат да бъдат запълнени липсите. 

Те не се страхуват да рискуват здравето си ежедневно, често изнемогвайки от умора.

Точно такъв е случаят и с Калоян Чилингиров, който в момента работи в такова COVID-19 отделение.

Ето какво разказва той на профила си във Фейсбук:

От два дни съм командирован в едно от 11-те новосформирани ковид отделения, разкрити с желанието да има легло за всеки. Не отделение, а по-скоро лазарет, защото обстановката е съвсем като на война.

Всичките тия звена в момента се въртят от онези млади, нагли и нахални специализанти по хирургия, урология, неврология, токсикология, УНГ и т.н. Тези, които се молеха да зачислят и да работят за две минимални в България срещу каквито и да е условия.

И които в един момент се оказаха единствените, които са способни да издържат във всякакви обстоятелства, далеч от комфорта на тяхната (потенциална) специалност.
На смяна съм сам с две сестри и през деня, и през нощта.

В отделението се грижа за 23-ма пациенти в пет стаи, като 15 от тях са силно зависими от кислородната маска.

Двама само за вечерта бяха интубирани и отведени в реанимация за апаратно дишане.

Останалите са до толкова увредени, че умората настъпва на третото изречение, което се опитват да кажат. Успокоявам ги, меря сатурация, нагласявам кислород - "Днес сте по-добре". И се усмихват с леко съмнение.

Двама са на хемодиализа, един е с тежък диабет, друг е с кървави изпражнения. Обсипват ме с въпроси - как, защо, кога. Та аз съм ушен лекар! И се смеят. Но съм лекар все пак. Бягам в кабинета, чета, звъня на колеги, колко инсулин, колко стероиди, колко бета блокер, имунотерапия?

За щастие в живота имам набор от приятели във всички специалности, които ми помагат денонощно със съвети и морална подкрепа. Чета в движение, уча в движение, нали исках адреналин, нали не исках скучна работа?

Та разбира се, не съм въобще единственият, който изведнъж се озова в тая ситуация. Ще издържим, и сто тояги са малко. Чудя се единствено защо винаги с това потиснато чувство и с наведени глави младите лекари са хем най-виновни, хем не заслужават, хем носят толкова много на гърба си?"