Преди 3 години, на 22 февруари, ни напусна чл.-кор. проф. д-р Йордан Алексиев Йорданов. Той беше директор на Института по експериментална морфология и антропология към БАН. Припомняйки си тази тъжна дата, нека се върнем към един интересен разговор с него.

Променяме ли се и в каква посока? По-умни ли ставаме, по-красиви или по-добри? Отговорите на тези и други въпроси със сигурност ще ви накарат да се замислите. 

Проф. Йорданов, сигурно често ви задават този въпрос, но кажете - как ще се промени човешкият род през следващите столетия?

- За 40 хиляди години до ден днешен са настъпили само две промени с период на засилване и период на отслабване. Намалил се е надлъжният размер на главата за сметка на широчината й, тоест човешкото лице е станало по-широко, но по-късо. В момента този процес има обратно развитие. Втората промяна е изфиняването на костния релеф. Това е в резултат от отслабването на мускулатурата поради намаляването на физическия труд за сметка на умствения. Наричаме го грацилизация. Кроманьонският ни събрат е бил с ръст около 172 см, като отделни индивиди са достигали 176 см. 

Някои от запазените мъжки скелети от бронзовата епоха, 2-3 хилядолетия преди Христа, са с ръст 208 см, или почти като днешните баскетболисти

След ледникови периоди, световни войни и пандемии, които обхващат милиони и милиарди хора, се забелязва ускоряване на ръста, или така наречената акселерация. След това имаме задръжка. Поддържането на човека в тази норма е определено от биологична гледна точка като удобство да живее върху планетата Земя. Значи от кроманьонския човек насам не се е случило нищо ново под слънцето. Още повече че в духовно отношение той е имал изключително висока степен на изразяване на емоционалното си състояние. И доказателство за това са цветните фрески с ловни сцени, които ни е оставил и които до ден днешен ни взимат акъла. Така че през хилядолетията човекът се е променил твърде малко. И няма опасност да стане плешив и беззъб, стига да не се бърка много в делата на майката природа. Уви, единствено нашата активна намеса в околната среда се отразява неблагоприятно върху човешкия род...

Често се спекулира с това, че жената има по-малък мозък, което според някои е равнозначно на по-малко ум... Така ли е наистина?

- О, не, големият мозък не е признак на интелигентност. Мозъкът на болен от хидроцефалия може да тежи и 2 кг, но това съвсем не означава, че той е умник, нали? 

За успокоение на нежната половина от света мога да кажа, че по-малкият й мозък не я прави по-глупава от мъжете

С минимални изключения, мъжкият индивид е с по-големи размери, по-силен физически и по-устойчив, защото има за задача да достави храна, да запази целостта на популацията и т.н. При тяло с по-малки размери е естествено обемът на черепната кухина при женския пол да е по-малка. Учените категорично са доказали, че разликите в областта на духовната изява и реализация не се обуславят от пола, расата, цвета на кожата... Но дейностите със силно физическо натоварване не са подходящи за жените. Те не летят на реактивни самолети и не слизат с подводници в океанските дълбини по простата причина, че организмът им няма да издържи на невероятните натоварвания. 

Колкото до разликите между двата пола, те са очевидни. Ето ви една от тях: жената паркира на заден ход доста по-несръчно от мъжа, но затова пък периферното й зрение е по-широко с 30 градуса в двете посоки... 

Преди години ми разказвахте, че жените могат да завиждат на мъжете не толкова за по-големия им мозък, колкото за... по-дългите бедра.

- Така е, наистина. Макар че това със сигурност ги огорчава, но дължината на бедрената кост при тях средно е по-къса, отколкото при “противниковия отбор”. Баскетболистките с височина 2 метра и манекенките са красиви изключения. Уви, пропорциите на човешкото тяло никога не са били в полза на жената. Тя има само по-дълга коса, защото просто не я подстригва.

Често се казва, че българките са сред най-красивите Еви на планетата, с какво си обяснявате това?

- С многообразието на типовете жени, които населяват страната ни. В Скандинавия, Германия или Русия можеш да срещнеш най-вече русокоси и синеоки жени. В Индия пък едва ли има светлооки блондинки. Както се казва, кой ли не е минал през нашите земи. И се е получила невероятна амалгама. Затова пък българката генетично е обречена да бъде късокрака. Е, изключенията са много приятни...

Дано тогава да компенсираме с мозъчните гънки...

- Що се отнася до многото мозъчни гънки, които уж издавали “големия мозък”, трябва да ви открия едно погрешно твърдение, което се е наложило през годините. Мозъкът се състои от сиво и бяло вещество. Повърхността на полукълбата е с определени единици. Когато започне да се развива, тя става многократно по-голяма. Но с по-малко и с не толкова дълбоки гънки. Те са едни и същи до края на живота на индивида. И не се променят от много четене или учене. Дали сме умни или не, зависи не от образованието ни, а от наследствеността. 

Глупакът със или без диплома си е глупак

Това, че може да го назначат някъде за шеф, не означава, че е станал по-умен. Може да се е пообразовал и обиграл, но възможностите му за изява си остават такива, с каквито се е родил. Цензът и образованието могат да дадат известно предимство, но не могат да повлияят върху степента на интелигентност, която в научните среди се нарича ефективност на мозъчната дейност, на мисленето и оттам на действието.

И накрая нека ви попитам, прав ли е Дарвин според вас, когато твърди, че човекът произлиза от маймуната?

- Тук не мога да не ви разкажа един от любимите си вицове. Двама приятели си говорят. Единият пита: “Поддържаш ли теорията, че сме произлезли от маймуна?”. “Поддържам я, разбира се!” - отговаря вторият. “Да, ти може и да си от маймуна, но аз не съм...” Лично аз като учен не поддържам никаква друга теория освен Дарвиновата...

Щрихи към биографията

Чл.-кор. Йордан Йорданов е един от най-изявените български учени в областта на физическата антропология, палеоантропологията, морфологията на костната система у човек, медицинската и приложната антропология и музейното дело. Роден е на 6.11.1938 г. Висше образование завършва в Стоматологичния факултет на ВМИ - София, след което придобива права на специалист по ортопедична стоматология с ортодонтия и по анатомия на човека. През 1972 г. му е присъдена научна степен “кандидат на биологическите науки”, а през 1980 г. става “доктор на медицинските науки”. Проф. Йорданов е член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН) от 2004 г. и дългогодишен директор на Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Той е член на Българската национална академия по медицина, бил е представител на България в Европейската антропологична асоциация, председател на Българското анатомично дружество и Българското антропологично дружество. Създател на оригинални методи за определяне на биологичната възраст на човека, за количествена оценка на проявите на асиметрията на човешкото лице и за установяване на нови зависимости между отделните лицеви размери. Пластичните възстановки на главите на видни личности от българската история, като тракийската принцеса от Враца, на Мостич, висш български сановник от времето на Симеон Велики, на цар Калоян, цар Самуил, на серия дейци на Възраждането и освободителното движение, като Бачо Киро, Раковски, Каравелов, Захарий Стоянов и редица други, са дело на проф. Йорданов. Той е автор на над 70 пластични антропологични реконструкции, на 26 монографии и 360 научни труда.

Кончината на чл.-кор. Йордан Йорданов е голяма загуба за българската морфологична общност. Преди 3 години загубихме един изявен учен, голям патриот и обаятелна личност, който през годините неуморно ни водеше по трънливите пътеки на науката и живота.

Валентина ИВАНОВА