Нели Константинова - Кирилова работи и живее в Тенерифе. Завършила е математическа гимназия в Силистра. Много харесва името на родния си град. После учи известно време журналистика във Варненския свободен университет. Но се налага да замине да търси щастието и препитанието си извън страната, като стотици млади българи.

По повод на детството си казва: Израснала съм в интересно семейство, заедно с двете ми сестри. Интересно не беше точното определение тогава, но благодарение на тежкото детство някои житейски уроци ми се дадоха много рано.

Това ме предизвика да търся отговори на въпроси като защо сме тук, какъв е смисълът, защо има толкова много болка?

Днес Нели казва, че на миналото си дължи ценния опит, който запазва в нас човешкото. 
Огромната библиотека – дело на българската общност на острова 

- Как се озовахте на Тенерифе, насред Атлантика?

- На Тенерифе живея от 6 г. Това е моята четвърта спирка от странстването ми в Испания, където съм от 18 г. В Тенерифе за първи път изпитах желание да “пусна корени”. Като че ли започнах един нов живот. Преди години изкарах курсове за масажист-терапевт в Мадрид. Наложи се да работя именно това. За мен то е дарба, начин да помагам на повече хора, поне докато завърша обучението си като психолог.

Така ще обединя в единен проект моята крайна цел - да помагам на хората да се освободят от болки по най-добрия за тях начин. За мен това, което ми дават университетът с теорията, занаятът с опита и духовният път с практиката са свързани помежду си. 

Да живееш на “другия край на света” е и привилегия, и наказание, особено ако не се адаптираш. Приемането и изучаването на чуждия език и традиции е от огромно значение. Няма как да живееш на чуждо място и да се затвориш в черупката си. От друга страна, коренът има значение за идентификацията на род и родина. Дърво без корен е като плаващ дънер. Не знам дали всеки емигрант копнее за България, но аз ДА.

Вече толкова години съм извън страната. Някога дори не съм мечтала да излизам в чужбина, но по любов тръгнах и не мислех колко ще остана. И се отказах в началото, но после се върнах. Някъде бях чела, че едно робство не бива да продължава повече от 16 години. В този момент осъзнах, че 12 години смятах избора си за “бягство” и мечтаех един ден да се върна. Казах си, на 16-ата година се връщам. 

Какво се промени ли? Представата ми за живота. Тогава разбрах, че човек не може да избяга от себе си. Приемайки живота с цялата му хубост, приех и своя избор. Свързвайки се с душата си, се освободих. Мисълта за робство се изпари, остана любовта към тук и там. В България намирам много духовна сила, а тук намерих себе си. Как ли? Намерих себе си чрез пътешествие към Бога в мен. Обичайки себе си, обичаш Бог и тогава чашата ти прелива от любов, която можеш да раздаваш, без да имаш нужда да вземаш.

- Разкажете за семейството си.

- Омъжена съм щастливо и влюбено, но дечица нямаме. Това е най-голямото предизвикателство, пред което ме изправи Бог. Дълго време това бе най-голямата ми болка, повод за предишна раздяла с първия ми мъж и за сегашното ми смирение. Когато се изправиш пред проблем, чието решение не зависи от теб, фазите, през които преминаваш, са подобни като при загуба на близък човек.

Така потърсих Бог и срещнах правилните хора, които да ме преведат по пътя. Радостта към другите деца стана още по-голяма, а желанието за живот още по-силно. За мен това беше преломен момент, който ме обогати и придаде смисъл на живота ми. 
С мъжа си Райко Кирилов

Съпругът ми Райко Кирилов е поредният подарък от Бог. С него се познаваме от първите ми дни в Испания. Райко е моя опора и аз негова. Заедно се учим и вървим по пътя. Мечтатели сме и търсещи истината. Бяхме си свидетели на живота - всеки със своя партньор. Всеки в своята прекрасна връзка. Минаха доста години, преди да се видим по друг начин. Тогава бяхме изправени всеки пред своя избор - тежки избори, за който днес не съжалявам.
 
Изпитвам любов и благодарност към миналото, дълго време не можех да простя на себе си за болката, която причиних и си причинихме. Днес разбирам смисъла на тези събития, уроците, през които преминах, прошката, срива, който всъщност те издига. Във всеки труден момент вече знам, че Бог е с мен и ми дава възможност да подобря себе си. Приемането на тъмната ни страна ни дава силата да израстваме в светлата, защото егото не може да убие само себе си.

- Как се роди идеята ви да направите библиотека за българската общност и за благотворителна асоциация?

- “Dar Amor Salva VIDA”, което в превод означава “Даваш Любов, Спасяваш Живот”, е в помощ на деца. Приносът ни не е грандиозен, но истински, с любов и докоснал детските сърца. В разгара на една от мисиите да събираме средства за сираци в Малави се даде начало на една моя мечта. Далеч бях тогава от идеята за Библиотека, но с наличните 70 книги на български език реших, че ще ги отдавам под наем срещу скромна сума, която да е в полза на каузата. Срещнах огромна подкрепа от българската общност и идеята се разрасна, оживя.

Книгите ставаха повече, хората даряваха, други заемаха за четене. Разнасях ги лично, срещах се с хора, говорихме за книги, докато чакахме автобус за вкъщи. Това продължи година, докато моя приятелка Гинка Петрова не ми се обади с предложение да настаня Библиотеката в новия й Биомагазин. Речено-сторено. От началото на 2020 г. магазин “Биопланета” заедно с Библиотека “DAS VIDA” (“Даваш живот”) отвори врати.

Както знаем, щастието продължи още месец. След това светът пое в друга посока с появата на ковид. Биомагазинът обаче продължи да работи, а с него и нашата Библиотека. Това бе време за четене, само дето нямаше как да идват хората за книги. Затова пък направихме верига от посредници - такива, които имат разрешение да се движат - и така отново разнасяхме книги от ръка на ръка.

Един прекрасен ден с мен се свърза Александър Бонев, който живее на Тенерифе, с предложение да ми транспортира всички книги, като не ми обяви лимит. Нямаше такава радост в този момент. И се започна една постоянна връзка с България с цел събиране на книги, за чиято организация съм благодарна на Соня Станчева, друга наша сънародничка на острова и моя приятелка. 

Сега в Библиотеката ни има над 5000 книги на български език, над 1000 на испански и още много книги на италиански, френски, руски, немски и английски език. А към Библиотеката се роди детски клуб “Приказен час”, а вече и “Великани”, към Българското училище “АзБуки”, и Читателски клуб “Фантазия” за всеки, който обича да чете и да споделя. Покрай моята мечта се запознах с други мечтатели, които милеят за слово на български език. Благодарна съм на Бог за подкрепата, за всеки пратен ми човек, за всеки, който се включва в каузата, за лекотата, с която се случваше дори и Невъзможното, за вдъхновението.
 
Затова и създадох Сайта: “Пътешествие към Бога в мен” https://www.facebook.com/Пътешествие-към-Бога-в-мен-108161851804047/
Слава Богу, тук срещнах прекрасни хора, които са мои приятели и с тях споделяме общи цели, идеи и пътища. 

Тук българите държим на празниците си, на езика си, на семейните традиции, на фолклора си

Радваме се на танцов състав с ръководител Йосиф Инджов, който ни обединява по празници в ритъма на народните танци. Българчетата, родени тук, имат уникалната възможност да се запознаят с родния език в Българско неделно училище “АзБуки” с директор Диана Стойкова. Имат и Българска библиотека DAS VIDA, за да четат на български. Една от целите на Библиотеката е запознаването със съвременни български автори, които един ден да ни гостуват.

- И за финал, кажете накъде ви водят мечтите оттук нататък?

- Силна мечта ми е написването на книга, която плахо започнах. Тя няма да е биографична, нито възпитателна, тя ще е за чудесата в деня ни. Защото и ние сме чудо като творение, светът е едно училище и сцена за изява, а животът е Божественото проявление - тогава живеем в приказка, в която ние избираме какви герои да бъдем. 

Савка ЧОЛАКОВА