Роден е в едно от най-живописните родопски села - Момчиловци. По семейна традиция завършва зъботехника, в същото време чиракува при известни фокусници и продава бижута в подлеза пред ЦУМ. По-късно влиза в НАТФИЗ, но в специалност пантомима. Голямата му любов и постоянството, продиктувано може би от зодиакалния му знак Телец, го подтикват на следващата година отново да кандидатства. Приет е актьорско майсторство в класа на Стефан Данаилов.
От 1997 г. работи в Театъра на Българската армия. Снимал се е във филмите “Любовни сънища”, “Изневяра”, “Опашката на дявола” и др. В сериала “Столичани в повече” по бТV ни забавлява в ролята на отец Григорий. Радва почитателите си и в комедийното шоу “Комиците”. Със съпругата си Зорница са женени повече от 20 години, а синът им Момчил е тийнейджър.

- Ненчо, струва ми се, че точно ти не можеш да не вярваш в писаното от съдбата.
- Абсолютно! Написано е там някъде и човек не може да го промени, каквото и да направи. Но е хубаво да се стремиш да постигаш нещо, не трябва да ти се спира ищахът, мислейки, че всичко ще се нареди от само себе си. Трябва да се трудиш, да имаш желание и да преследваш мечтите си.

- Като те гледам, ти си сръчен човек, може би щеше да стане от теб добър специалист и в областта на зъботехниката...
- След като завърших зъботехника, вече бях решил, че ще ставам фокусник, а не артист. Запознах се с илюзиониста Хери. Той се занимаваше и с бижутерия, правеше гривни. И аз ги продавах в подлеза на ЦУМ. За всяка продадена гривна той ми пишеше една чертичка и колкото чертички, толкова фокуси ми показваше. Учех занаята, чиракувах по този начин. Стигнах все пак до ВИТИЗ, кандидатствах, първата година ме приеха пантомима. На следващата отново кандидатствах актьорско майсторство и за мой късмет ме прие в класа си Стефан Данаилов. Попаднах в най-хубавия клас. Това да учиш при него е изключителен шанс, мога да кажа, че е най-добрият преподавател.

- Какво никога няма да забравиш от него?
- Доброто отношение към студентите му. Ние го чувствахме като баща, а той нас като свои деца. Много ни е помагал, страшно много го обичам. Взаимно ни е приятелството и любовта между двамата. Много съм му благодарен. 

- Занимаваш се с толкова различни неща, кое ти е най на сърце - кино, театър, фокуси, телевизия, шоу?
- Еднакво, ако може човек да ги съчетава, е най-хубаво. 

- Как стана така, че се събуди у теб интерес към фокусите?
- Още като много малък слагах едно одеяло върху кокошарника в двора и виках учителките и махалата да им правя представление. В пети клас гледах по телевизията предаването “Пет вълшебни минути”, видях как се правят едни фокуси, запалих се, направих ги. След това писах писмо на Мистер Сенко, тогава правеше 80 години. И той ме покани на гости. Майка ми и баща ми ме докараха в София при него. Въобще моите родители много са ми помагали. Изцяло на тях дължа всичко, защото бяха много ангажирани към мен и моите интереси. 

- Родителите ти имат ли нещо общо с театъра?
- Нямат абсолютно нищо общо с тази професия, те бяха зъботехници и двамата. Но виждайки, че имам желание да се занимавам с фокуси, ме подкрепяха напълно. В провинцията тогава беше много трудно въобще да се стигне до сцената, нямаше кръжоци, нямаше нищо. И така ме доведоха при Мистер Сенко, започнах да се занимавам, аматьорски все още. След което завърших гимназия, а после - зъботехника, имам тапия. (Смее се.)

- Родителите ти, които миналата година отбелязаха златна сватба, още ли живеят в едно от най-прекрасните родопски села - Момчиловци?
- Там са, отдавна вече са пенсионери. За съжаление, аз си ходя само през лятото. Родопите страхотно ме зареждат, много хубав край.

- Ти на кого повече приличаш?
- И на двамата, но физически повече на баща ми.

- А имаш ли си любима баба?
- Имах, но почина, казваше се баба Елена. Много я обичах и тя много ме обичаше. Беше много вярваща, имаше една иконка и постоянно се молеше пред нея. Беше страшно добър човек. Никога няма да я забравя.

- Беше ли пакостник като малък?
- Не мога да кажа, че съм бил палав. Най-голямата ми пакост беше, че ходех да плаша бабичките по село. Обличах се като мечка и им чуках по прозорците.

- Ти си от щастливите хора, които дълго няма да се разделят с детето в себе си. Представяш ли се като намръщен мъдър чичко?
- Може и това да стане един ден, но не ми се ще да си го представя.

- Мислиш ли, че младите хора днес умеят да мечтаят, или потопени в интернет, в чата, не го правят?
- Сигурно за тях и това си е някаква мечта, макар лично аз да не го разбирам. Нямам се за стар човек, но въобще не съм в час с новото интернет поколение. Според мен не отива към хубаво, компютрите обезсмислят много неща от изкуството - киното, театъра, фокусите, с които се занимавам. Децата почти не четат книги. Не играят навън, а седят с часове в клубовете. Но това е друго поколение и може би ние просто не го разбираме чак дотам.

- Със съпругата ти сте заедно повече от 20 години. Как се открихте? 
- Тогава бях на 25, а тя на 19. Зорница се казва и също е актриса. Страшно я обичам. Просто мисля, че наистина съм намерил жената на живота си. Открихме се случайно, много е смешно. Едно време беше модерна дискотека “Спартакус”. Като студенти ходехме там. Една вечер, почерпени с приятели, се запознахме. Видяхме се на следващия ден и оттогава не се разделихме. Аз живях 3 години в театъра, на последния етаж има стаичка за войниците. Изкарах една година като войник, после директорът ме остави още 2 години да живея там, защото нямах квартира. Дори с жена ми живяхме тука.

- С какво обичаш да я поглезиш?
- С шоколад.

- А тя тебе?
- О, с много неща. Много ми помага, има ми доверие. Хубаво готви, въобще грижи се страхотно за мене.

- Какви подаръци обичаш да правиш на Зорница?
- Ние обикновено, като изкарам някакви пари, си пазаруваме двамата заедно. Тя обича повече на мен да ми купува, за да ми достави удоволствие.

- А как изглежда една ваша романтична вечер?
- Всяка вечер! От известно време аз почти никъде не ходя - изморен съм, нямам време. Всяка вечер се прибирам след представление, тя ме чака. Никога не е седнала да вечеря, преди да съм се върнал. Може да е 12 часът, Зорница ме чака. Знаеш ли, много е хубаво да бързаш да се прибереш вкъщи, защото те чакат.

- Кажи ми коя е най-голямата ти магия в живота?
- Най-голямата е синът ми Момчил, разбира се. По-голяма от това нямам.

- Имаме ли нужда в живота от фокуси и магии?
- Хубаво е да има магии, защото те дават една усмивка, която е много нужна в тези трудни времена. И това най-много ме радва, че предизвиквайки усмивка в хората, това ги зарежда. Като те види човек и се усмихне, значи си успял.

- Има ли нещо, което ти самият би променил в себе си, защото не харесваш?
- Много неща не харесвам, сприхавостта си например...

- Никога не бих допуснала, че си сприхав, изглеждаш толкова благ и спокоен човек.
- Много съм сприхав и нервен, макар и да не изглеждам такъв на пръв поглед.

- Имаш ли някакъв порок, от който не можеш да се освободиш?
- Цигарите, ама не съм казал, че искам. Ще видим, след време.

- А суеверен ли си? Имаш ли ритуал, който изпълняваш, преди да излезеш на сцената?
- Да, имам си, няма да го кажа, но имам. Суеверен съм много. Аз съм много вярващ човек. Убеден съм, че има Бог, така да се нарече, който те контролира и ти помага, ако си добронамерен и се стремиш да вършиш добрини. Това ти се връща и успяваш.

- И накрая, моля те пожелай нещо на нашите читатели!
- Колкото и да е тривиално, да са здрави, да са усмихнати!

Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55"/