Разследваната за финансови престъпления криптобанка NEXO е наляла поне 3 млн. лв. в реклама и лъскане на имидж. Парите са изсипани ударно още през 2021 година, когато фирмата майка на проверяваната за финансова пирамида компания „Ен Ди ЕС“ ЕООД е започнала разгръщането си у нас.

Лъвският дял от пая пък е отишъл към медийната „перла“ на Иво Прокопиев, в чиято издателска империя „Икономедиа“ е налят поне милион. Това показва проверка в Търговския регистър на страната, архивите на икономическите издания у нас и справка с официалния рекламен ценоразпис на „Икономедиа“, пише "Труд".

Логично първият въпрос е защо „Икономедиа“?

Изборът на основна платформа за лъскане на имидж не е учудващ въпреки ниските тиражи и оскъдната аудитория на „Капитал“ и „Дневник“. И се корени в изконните дебели връзки между Прокопиев и създателите на NEXO - Антони Тренчев, Коста Кънчев и Георги Шулев (виж карето). В същото време рекламирането на NEXO у нас също няма икономически смисъл, тъй като самата компания заявява, че няма интерес към българския пазар. Тогава какво стои зад необяснимото желание на криптобанката да се промотира ударно в България? Възможните обяснения са две, като те не са взаимоизключващи се.

От една страна стана ясно, че NEXO чрез своите служители е наляла сериозни суми в политическите проекти на Прокопиев, като огромен дял е отишъл в иначе залязващата, но нужна като патерица на ПП „Демократична България“ (виж карето). Ако към това добавим и факта, че само за 2 години компанията увеличава своите служители у нас шесткратно (от 100 през 2020 г. на близо 600 към края на 2022 г.), видно целта е била да се създаде сериозен социален натиск върху държавните институции.


Представяйки се като солиден работодател в развиващ се сектор (и с любезното съдействие на политическите проекции на Прокопиев), NEXO получава чудесна легенда, с която да се явява пред различни институции и дори да оказва натиск върху тях чрез сериозния брой служители, които работят за нея. Тук е важно да се припомни, че по данни на прокуратурата с помощта на Асен Василев, NEXO е била предложена да се влее в системата БОРИКА.

Това от своя страна означава обръщане на виртуалните u пари в кеш и в завързването u към финансовата система на страната. Или по-просто казано - ако това се беше случило преди пирамидата да бъде разкрита, тя щеше да повлече цялата банкова система след себе си. Втората причина също не е за подценяване - наливане на сериозен кеш в умиращата медийна машина на олигарха Прокопиев. Който от своя страна си вписва „живи пари“ за медийния си мегафон.

Колко обаче струва цялата тази медийна любов?

Справка в Търговския регистър показва рязък скок в средствата, които NEXO харчи за „външни услуги“ през 2021. Според годишния финансов отчет на дружеството-майка „Ен Ди ЕС“ ЕООД (което реално извършва и търговската дейност на криптобанката у нас) показа, че от 1,2 млн. лв. за 2020 г., те са скочили на над 4,4 млн. лв. през 2021. Разликата е огромна, особено като се има предвид, че отчетът за 2019 г. сочи, че за това перо фирмата е харчила около 200 000 лв.

Така, като се махнат принципно символичните пера за други външни разходи (като например тези, описани в карето) и се приеме, че само разликата от над 3 млн. лв. през 2021 г. е налята в лъскане на имидж и реклама, пак сметката е показателна.

Проверка в системата на „Капитал“ показва, че именно през 2021 г. започва ударното пране на имиджа на NEXO. Тогава стартира и цяла кампания с брандирани от криптобанката статии (общо над 20) под логото „Съдържание от NEXO“. Материалите са изцяло пиарски и представят различни лица на компанията, с какво се занимава тя, както и основни знания за криптопарите.

Интересен факт е, че реално името на NEXO се появява в изданията на „Икономедия“ още през 2019 г., когато компанията е наградена от близки до Прокопиев компании за стартъп на годината в категорията „Блокчейн“. След статиите за отличието обаче следва дълбочинно потапяне за почти 2 години.

До януари 2021, когато стартира и кампанията на NEXO.

Освен рекламните материали, които са обозначени като такива, само в търсачките на „Капитал“ се откриват над 100 статии, които или изцяло са посветени на дружеството, или името му удобно е вмъкнато в различни материали, но с видимата цел - лъскане на имидж. Критични публикации в „Капитал“ и „Дневник“ срещу Nexo не се откриват. След като започнаха проблемите на дружеството с регулатора в САЩ, бяха публикувани неутрални и съвсем кратки текстове по темата.

Любопитна подробност е, че след като през септември 2021 г. избухва скандалът в САЩ с разследванията за фирмата, само два месеца по-късно „Ен Ди ЕС“ е сред наградените с отличието „Гепард“ на „Икономедиа“ за най-добре развиващ се бизнес у нас. В материала за отличниците присъства интересното изречение: „Най-растящият стар гепард е IT компанията „Ен Ди Ес“, която е част от портфолиото на българската криптобанкаNexo. Българското дружество отговаря за техническото изпълнение и поддръжка продукта, не и за финансовите операции“.

„Ен Ди ЕС“ е сред наградените с отличието „Гепард“ на „Икономедиа“

Само за тези рекламни статии по сметки спрямо ценоразписите на „Икономедиа“ NEXO трябва да се е бръкнало с малко под 300 000 лв. За да сме конкретни - 280 000 лева. В тази сума обаче дори не влизат средствата, които са плащани за участие в „специални събития“ на медийната група на Иво Прокопиев. От години издателят на „Капитал“ - „Икономедиа“ традиционно организира различни форуми, които от една страна да легитимират изданията на Прокопиев, а от друга да ги наложат (тях и фирмите от обкръжението им) като сериозни играчи в обществения живот у нас.

Такива са годишни срещи на бизнеса, банкови форуми, конференцията „Дигитолк“ и други. Отново според оферти на „Икономедиа“ само участието в тези събития е струвало около 200 000 лв. за една година. Трябва да се подчертае, че в тази цена дори не влиза по-специалното отношение, което NEXO получава от Прокопиевите медии.

NEXO e спонсор и на специалните събития на „Капитал“.

„Капитал“ дори е играл ролята на HR на NEXO.

За което разбира се също е платено подобаващо. Точната цена не може да бъде калкулирана, тъй като никъде не присъства официална оферта за кризисен пиар и предлагане на свободни работни позиции, каквато функция са изпълнявали от Прокопиевата медия в полза на криптобанката. Проверка в системите показва обаче, че NEXO е имала собствено портфолио в подсайта на „Капитал“ - „Кариери. бг“. В него има десетина материала за компанията, заедно с профил на дружеството, интервюта с различни негови служители и промотиране на чудесната опция да се работи в криптопирамидата (виж карето). Според медийни експерти тази услуга най-вероятно е струвала поне колкото е платено за рекламните статии - т.е. близо 300 000 лева, ако не и повече.

NEXO има и собствено портфолио в „Кариери. бг“ на „Капитал“.

Освен това изданията на „Икономедиа“ предлагат и опцията срещу 4000 лв. на седмица да се промотират различни важни за дружествата послания чрез платформите на прокопиевите медии в социалните мрежи. Така за една година пълно обслужване в този сегмент NEXO е трябвало да плати още над 200 000 лв. Така парите от криптобанката към „Икономедиа“ набъбват до поне 1 млн. лв. за 2021 г., при това калкулирани на най-ниските цени според офертите на медиите.

Засича се обаче и друг, по-иновативен метод за обмяна на пари срещу медийна любов.

Проверка в списъците с дарителите към коалиция ПП показва, че към партията мандатоносител ВОЛТ са постъпвали десетки и дори стотици хиляди левове по линия компании от софтуерния сектор, които редовно се радват на рекламни материали и промоутърска дейност от страна на изданията на кръга „Капитал“.

Така в края на септември 2021 г., в навечерието на кампанията за вота на 14 ноември, по сметката на ВОЛТ постъпват например 20 000 лв. от съоснователя на компанията за „интегрирани технически софтуерни решения“ в областта на земеделието НИК - Калоян Куманов. Дружество, което в следващите месеци се радва на засилена реклама под формата на необозначени като такава статии в „Капитал“.

Още по-показателен за меко казано нестандартният начин за стимулиране (възнаграждаване) на партийните спонсорства е случаят със създателите на IT компанията SiteGround Иво Ценов и Тенко Николов. На 4 октомври 2021 г. Иво Ценов е записан като спонсор към ПП чрез ВОЛТ с 200 000 лв. Пак към ПП чрез ВОЛТ своя дан дава и съдружникът му Тенко Красимиров Николов. Той е в размер на 150 000 лв. Така, само от тях двамата, Кирил Петков и сие получават 350 бона мощна инжекция за кампанията си.

Тенко Николов впрочем се отчита не само към ПП с дарение. На 22 октомври той превежда 215 000 лв. към ДБ, чийто спонсор е бил, но с по-скромна сума и на изборите през лятото - 115 000 лв.

Потвърден е друг ключов момент - вицепрезидентът по инженеринг на NEXO - Александър Починков, е бивш дългогодишен висш кадър на „Икономедиа“. На вече очертания фон едва ли има изненадани защо NEXO са решили да налеят такива сериозни суми към „Капитал“ и какви опасни връзки разкриват тези финансови транзакции.

Защото тук идва следващият ключов момент. При положение, че криптопирамидата е разследвана освен за измами на вложители и нарушаване на санкциите срещу Русия и за пране на пари, 

какъв е произходът на средствата, налети в изданията на кръга „Капитал“ на Прокопиев.

И дали разследването няма да стигне до проверка и на контрагентите на NEXO у нас. Още повече, че официално от NEXO твърдят, че са нямали дейност в България, което обаче повдига въпросът защо са наливали милиони за промотирането си именно у нас. И дали това не е бил метод за превъртане на пари, придобити по незаконен начин.

Служители на NEXO дарили по 1/3 от годишната си заплата за ДБ

Средна заплата от 5 бона, гурме закуски и епични партита

Гурме закуски, висока заплата с бонуси, детегледачки и епични фирмени партита са обещавали на служителите от NEXO. Това става ясно от обяви за работа в компанията, публикувани в „Кариери. бг“ на Иво Прокопиев. От „Икономедиа“ дори са разпращали седмични бюлетини с отворените свободни позиции в криптобанката.

Този лукс обаче си има цена - поне по 1/3 от годишната си заплата са дарили служителите на NEXO, които се оказаха мастити дарители на кампаниите на ДБ. По данни от Единния регистър по Изборния кодекс, поддържан от Сметната палата е видно, че 9 от служителите на криптобанката са се бръкнали с по 20 000 лв. за финансова подкрепа на политическия проект на Прокопиев. Проверка в Търговския регистър показва, че средната заплата в NEXO е била около 5000 лв. Което означава годишно заплащане от 60 000 лв., една трета от което е отишло за финансови разкешвания към партиите.

„Няма лошо млади, будни хора да правят дарения на политически партии. Ако имаш годишен доход 200 000 лв., да отделиш 10%, това звучи естествено. Обаче, ако доходът ти за годината е 40 000-50 000 лв., да отделиш 20 000 за дарение - това не е нормално“. Това заяви в неделя в интервю за БНТ зам.-шефът на НСлС и бивш член на ВСС Ясен Тодоров.

„Ако тези дарения са правени хипотетично в кратък период от време, дори едновременно, дали това не е общо дарение, разбито на части, за да се падне под някакъв праг, за да не се налага декларирането му и попадането му под санкцията на закона? Но това не е обект на нашето разследване“, коментира той.

Прокопиев обяви преди години, че ще строи завод за биткойни в Разлог

Основните играчи в схемата - лица от кръга „Капитал“

Интересът на Иво Прокопиев към криптобанките е от години.

Още при избухването на скандала с NEXO излязоха наяве факти, доказващи, че през цялото време от създаването си през 2018 г. чак до мегаоперацията срещу нея на 12 януари тази година криптопирамидата е действала в пряко взаимодействие с кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев и с издателската му империя „Икономедиа“. Това впрочем е съвсем логично предвид факта, че лица както от редиците на създателите u, така и от висшия мениджмънт на компанията са обвързани именно с разградския олигархичен кръг.

Освен лицето на криптопирамидата - депутата от РБ Антони Тренчев, който е и бивш съдружник на мандатоносителя на ПП НастимирАнастиев, от Прокопиевото обкръжение е и друг от създателите на NEXO - Георги Шулев. Той е син на бившия вицепремиер и икономически министър Лидия Шулева, която докато бе във властта, бе позната като основен проводник на интересите на олигарха в политиката. Шулев-син изпада от борда на NEXO през 2019 г. след скандал, включващ и сметка от 30 млн. паунда в биткойни, с останалите създатели.

От 2018 г. досега вицепрезидент на NEXO пък е човек, стартирал кариерата си като системен администратор в „Капитал“ още в далечната 1997 г. до 2000 г., след което - пак в продължение на няколко години, е бил и главен технически директор на „Икономедиа“. Става въпрос за Александър Починков, който напуска издателската група на Прокопиев именно, за да отиде на работа в NEXO, откъдето продължава приятелското и бизнессътрудничество със семейството на разградския олигарх. Сътрудничество, маркирано от солидната промоутърска кампания на дейността на криптопирамидата от страна на медиите на кръга „Капитал“.

Всички тези факти повдигат редица сериозни въпроси, сред които най-ключовият е за „бащинството“ на проекта NEXO. Още повече, че той реално изглежда като проект, запълнил престъпната ниша, която се освободи след избухването на аферата с предната криптопирамидаOneCoin на Ружа Игнатова.

Скандалът с криптокралицата, завлякла 4 млрд. долара от нищо неподозиращите си жертви-вложители, взриви пазара на дигитални валути през 2017 г. Само няколко месеца след избухването му - в началото на 2018 г., пък се ражда NEXO, което далеч не случайно е сравнявано с OneCoin. NEXO също има собствена валута и също е разследвана за измама на вложители.

Разликата е, че мащабът е в пъти по-голям, като за 5 години през криптобанката е превъртян оборот от 94 млрд. долара. Както и че сред редицата линии, по които се провежда разследването е пране на пари и нарушаване на руските санкции.

Това са все мащаби, които повдигат въпроса доколко са били по силата на Антони Тренчев и компания и дали зад тях не стои някой далеч по-запознат с международните аферистки схеми. В същото време не е тайна, че секторът на криптовалутите е дългогодишна страст на Иво Прокопиев, като през 2017 г. (броени месеци преди „раждането“ на NEXO) беше обявено, че ще строи завод за „копаене“ на криптовалути край Разлог.

Плановете така и си останаха неосъществени - вероятно заради факта, че навлизането на 5G технологията реално прати в историята копаенето на криптовалути, но пък междувременно се оказа, че не друг, а Лидия Шулева има фирми за фотоволтаици в района.