Навършиха се 50 години от кончината на големия български актьор Нейчо Попов, а на 13 юли ще станат 100 години от рождението му. Нека по този повод си спомним за незабравимия талант и човек.

Нейчо Попов е роден през 1924 г. в Бургас. През 1953 г. завършва актьорско майсторство в Държавното висше театрално училище при Кръстьо П. Мирски. Започва професионалната си кариера на сцената на Държавния музикален театър “Стефан Македонски”, където участва в оперите “Хубавата Елена”, “Златната долина”. От 1963 до 1965 г. специализира режисура в “Дойче театър” в Германия. 

През 2007 г. Мария Грубешлиева, негова доведена дъщеря, издаде сборник със спомени за него, озаглавен “Клоун на Бога, изпратен на земята”. “Нейчо ме отгледа. Макар че не ми е баща, аз го обичах безумно”, казва тя. “На мене той в много тежки моменти ми помага. И когато съм била студентка във ВИТИЗ, когато съм имала проблеми, винаги съм ходела да му се моля. Бях го превърнала в светец. Невероятно е, по някакъв начин - внушение ли, вътрешна сила ли, но нещата ми се оправяха”, допълва Грубешлиева.

През 1957 г. Нейчо Попов става един от основателите на Държавния сатиричен театър в София (днес - Държавен сатиричен театър “Алеко Константинов”), където работи като актьор и режисьор до смъртта си. Първата му роля в Сатирата е на другаря Моменталников в постановката “Баня” от Владимир Маяковски, която е и първата премиера на сцената на театъра, състояла се на 7 април 1957 г. Постановката е на Стефан Сърчаджиев, сценографията - на Хосе Санча.

В “Баня” Нейчо Попов си партнира със Стоянка Мутафова, която е в ролята на мадам Мезалянсова. Чувствата между двамата пламват именно по време на това представление.

Стоянка Мутафова признава, че Нейчо Попов е голямата любов в живота й

Той е и третият съпруг на актрисата.

“Играехме в “Баня” на Маяковски”. Излизахме с танц. А аз - с цигаре в ръка. Работниците го слагаха на поставка, а Нейчо всеки път взимаше кибрита и палеше цигарата ми. В началото не забелязах, че зад жеста му се крие нещо друго. Така, полека-лека, се увлякохме. Любовта ни стана много дълбока. Той беше женен, скандалът избухна страховито. Разведе се, голяма история. Хубаво беше, но за кратко. Малко ми се видя. Най-важното, Нейчо обичаше детето ми. Умираше за Муки. И тя за него. Той беше нейният баща. Имахме прекрасно семейство”, разказва приживе Мутафова.

Нейчо взима решението да се разведе, а цената, която плаща, е, че оставя всичко на бившата си съпруга. Двамата със Стоянка вдигат скромна сватба и празнуват в апартамента на актрисата на улица “Славянска”. За жалост, химията в живота им далеч не съответства на тази на сцената и двамата си партнират много рядко в театъра.

“Между нас нямаше нищо материално. На първо място стоеше любовта. Бяхме луди един за друг. Но се карахме - романтиката ни не беше захаросана. Като изключителен мъж и интелектуалец, Нейчо никога не допусна баналността - от първия миг до последния си дъх. Нито пък скуката. Нямаше как да си омръзнем. 

И старци да бяхме станали заедно, пак щяхме да сме влюбени

Нейчо е с две години и половина по-млад от мен. И все викаше: “Еди-кога си мен няма да ме има”. Отговарях му ядосано: “Стига си говорил глупости, аз съм по-дърта от теб. Ще си отида първа”. А то какво стана - сърцето му не издържа, не беше добре. Но само страстта не е достатъчна. Без обич нищо не става. Трябва по еднакъв начин да се усещат нещата от живота. Не обръщахме внимание на бита”, разказва Стоянка Мутафова.

“Мисля за него непрекъснато. Живея с мисълта за Нейчо. Някога смъртта му ме извади от релсите. Добре че го имаше театъра - защото след смъртта на Нейчо работата ме спаси. Ако не играех, не искам да мисля какво щеше да стане. Ролите ме погълнаха изцяло”.

Нейчо Попов умира на 20 март 1974 г. на 49 години в Бургас, където поставя пиесата “Бернарда Алба”. 

“Преди тази постановка Нейчо вече имаше два инфаркта. И въпреки всичко не се жалеше, пушеше непрекъснато, не сваляше цигарата от уста. Затова може би и третият инфаркт се оказа фатален за него. А беше само на 49 години. Мисля, че беше грешка, дето толкова бързо замина за Бургас. Той каза: “Там ще почина”. Така се случи... Странно е и друго - последните му думи към Катето, която се грижеше за стаята му, бяха: “Кажи на Стоянка и Муки, че ги обичам”. Последните думи на майка ми също бяха такива: “Муки, мама, обичам те”, спомня си Муки.

Доведената му дъщеря имала усещането, че нещо неприятно ще се случи. “Денят, когато почина чичо Нейчо, аз бях много притеснена. Сякаш усещах, че ще се случи нещо. Бях във ВИТИЗ на лекции, после целият клас искаше да ме изпрати до нас. Странно ми беше, явно са знаели, но не ми казаха. Вървяхме в пълно мълчание и като отворих вратата, Стоянка ми се хвърли на врата: “Майче, майче”, и ридаеше. 

Оттук нататък се вкопчихме една в друга и така толкова години наред. И двете му останахме верни цял живот. И двете вярвахме, че той отнякъде ни пази. Аз дори му се молех като на светец, когато имах трудни моменти, и знаеш ли - той сякаш ми помагаше, разплитаха се нещата, оправяха се.

Нейчо ме отгледа като собствено дете, положи невероятни усилия и до последния си дъх се грижи за нас с мама. След смъртта му Стояна каза, че слага кръст на сърцето си и няма да погледне друг мъж. Тя се закле. Така и стана. В нашата къща оттогава няма мъж”, споделя Муки пред столичен ежедневник.

През 2020 г., 46 години след смъртта на Нейчо Попов, Община Бургас го удостоява със званието “Почетен гражданин” (посмъртно). Връчено е на 6 декември 2020 г. на Мария Грубешлиева.

На 13 юли 2020 г. в София кметът Йорданка Фандъкова открива обща паметна плоча на Нейчо Попов, Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова, която е поставена на улица “Люботрън” 96. Там тримата актьори са живели в една кооперация от 1965 г. до последните си дни.

Щрихи към биографията

♦ Сред ролите на Нейчо Попов в театъра са Баян в “Дървеница” от Владимир Маяковски, Ржапек в “Свинските опашчици” от Ярослав Дитъл, Рафаеле в “Ах, тези привидения!” от Едуардо де Филипо, Хаджи Смион в “Чичовци” от Иван Вазов, Ернесто Рома в “Удържимият възход на Артуро Хи” от Бертолт Брехт, Авихол в “Старчето и стрелата” от Никола Русев. Играл е и в “Импровизация” от Валери Петров и Радой Ралин.

♦ Последната роля на Нейчо Попов в Сатирата е Антон Иванович Сквозник-Дмухановски в “Ревизор” от Николай Гогол.

♦ Режисьор е на постановките “Големанов” от Стефан Л. Костов, “Римска баня” от Станислав Стратиев, “Сватба за цяла Европа” от Григорий Горин, “Женитба” от Николай Гогол и др.

♦ Има десетки участия в хумористичните предавания на радиотеатъра и редакция “Хумор, сатира и забава” в Българското национално радио, в киното и в телевизията. 

♦ Нейчо Попов, съвместно с Енчо Багаров, е автор и режисьор на естрадно-сатиричните спектакли “Баба, дядо, мама, татко и ние” и “Криво седи - право съди”.

♦ Актьорът е удостоен със званието “Заслужил артист” (1969 г.). През 1974 г. на Петия национален преглед на българската драма и театър получава посмъртно втора награда за режисура за постановката на “Римска баня” от Станислав Стратиев. 

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук