Има автори, към които се връщаш не защото са велики, а защото действат успокояващо. При мен Фрида Макфадън отдавна е попаднала в тази категория. Често съм казвала, че книгите ѝ са моят личен Стокхолмски синдром – знам, че не са особено хранителни, усещам липсата на дълбочина, но въпреки това продължавам да ги чета.
Може би защото са леки, четат се на един дъх и не изискват нищо повече от няколко свободни часа и желание за бърз сюжет с убийства.
След като в началото на 2025 година преминах почти без почивка през цялата поредица „Прислужницата“, а през лятото добавих и „Затворникът“, логично дойде ред и на „Заключената врата“. Книга, която не е сред най-шумните заглавия на авторката, но която се оказа една идея по-непредсказуема, отколкото очаквах.
За какво всъщност се разказва в „Заключената врата“
Някои врати не са заключени случайно.
Единайсетгодишната Нора Нирлинг прекарва детството си по най-обикновения начин – в стаята си, над домашните. Само че под пода, в мазето на къщата, баща ѝ извършва немислими престъпления. Той убива млади жени, докато светът на горния етаж изглежда напълно нормален. Полицията рано или късно стига до тяхната врата, а детството на Нора приключва завинаги.
Десетилетия по-късно тя вече е Нора Дейвис – успешен хирург, с безупречна репутация и внимателно пазени тайни. Миналото ѝ е заключено, скрито дълбоко, далеч от очите на колеги, пациенти и познати. Никой не знае, че е дъщеря на прословут сериен убиец, и тя е готова да направи всичко, за да остане така.
Докато една от младите ѝ пациентки не е открита мъртва – убита по същия жесток и специфичен начин, по който е действал баща ѝ.
Някой знае коя е Нора. Някой познава миналото ѝ. И някой много умело се опитва да я въвлече в престъпление, което не е извършила. Полицията няма доказателства. Законът е на нейна страна. Стига тя да не отвори онази врата. Стига да не влезе в мазето.
Струва ли си да прочетем?
Вижте отговора в BetweenWorLds.bg, без спойлери от книгата
