Нови документи за Дякона от Османския архив в Истанбул изненадаха историците

Нови факти за живота и дейността на Васил Левски, станали достояние благодарение на непознати доскоро документи, представиха историци по време научната конференция “150 години безсмъртие: Васил Левски, революцията и бъдещият свят”.

Форумът се организира от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН) и Софийския университет (СУ) “Св. Климент Охридски” и се състоя в СУ, предаде БТА.

Включените през последните две - три години, непознати досега документални материали от Османския архив в Истанбул, дават основание за преосмисляне на досегашната хронология за началото на интереса на турските власти към личността на Апостола и към осъществяваната от него конспиративна дейност.

Това разказа проф. д-р Пламен Митев (СУ), представяйки доклада си на тема “Васил Левски, Арабаконашкото приключение и комитетското дело (нови историографски прочити и предизвикателства)”.

По думите му в новооткрита телеграма на управителя на Търновския санджак до Великото везирство от 28 декември, в която за първи път се съобщава за залавянето на Левски, изрично е отбелязано, че Дяконът е издирван от седем - осем месеца, т.е. от пролетта на 1872 г. и, че властите са прихванали вече 60 - 70 писма и документи, които той е получавал през тези месеци от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия.

Бонусите са важни! 200 лв. Спорт и 1500 лв. Казино
 

Не обирът при Арабаконак, не издайничеството на Димитър Общи и арестуваните преди него комитетски дейци са подтикнали властите да почнат издирването на Васил Левски, посочи ученият и добави, че началото на интереса на властите към Васил Левски трябва да се ориентира няколко месеца по-назад във времето. Според мен това е тъкмо пролетта на 1872 г., каза Митев.

Проф. Орлин Събев от Института по балканистика с център по тракология (ИБЦТ) при БАН представи нови данни, открити в дигиталната база данни на Османския архив в Истанбул. Събев даде пример с неизвестен доскоро доклад от управителя на Дунавския вилает до Великия везир Мидхад паша от 16 септември 1872 г. Според този документ се оказва, че османските власти имат една сравнително добра представа за организацията, която Васил Левски основава и организира на територията на българските земи.

Според Събев особено внимание заслужава един новооткрит непубликуван досега подробен доклад на съдебната комисия, която съди Левски.

По думите му този доклад прави преглед на цялата сага с арабаконашнкия обир, издирването на извършителите му, разкриването на комитетската мрежа, хода на съдебния процес, дадените присъди. Той представя и анализ на ситуацията в българските земи, разказа ученият и допълни, че според авторите на документа, проблемите, които са причинили създаването на такава комитетска организация, са социално-икономически.

Събев отбеляза, че с екзекуцията на Левски отношението на османските и впоследствие на турските власти по време на Турската република не прекъсва.

Те продължават да се интересуват как се развива издигането на Васил Левски в национален герой и проявяват интерес към всички тези процеси, но вече на дипломатическо ниво, посочи историкът.

По думите му редица документи от Османския архив свидетелстват за притеснението на османската държава от това, че след Освобождението Дяконът вече е издигнат в ранг на национален герой и че се почита паметта му чрез спомени, чествания, издания, разпространение на негови биографии и фотографии, поставяне на театрални постановки, прожектиране на филми.

Той даде пример с официалното отбелязване през 1898 г. на 25-годишнината от гибелта на Левски, чиято кулминация е на 6-ти февруари.

Той разказа за реакцията на османския комисар за тази церемония. Професорът отбеляза един по думите му интересен детайл в комуникацията на османския комисар до Истанбул по отношение на паметника на Васил Левски в столицата.

Комисарят изтъква, че по времето на Стамболов не е било възможно да бъде допуснато паметникът да бъде официално открит. По негово време недовършеният паметник е бил покрит с дъсчена преграда, но след смъртта на Стамболов е бил официално открит през 1895 г. и се е превърнал, според комисаря, в място за посещение и поклонение, каза Събев.

Професорът посочи, че заради тази церемония комисарят е получил в ответен отговор от правителството в Истанбул “мъмрене” защо не е направил постъпки пред правителството на България да бъде отменено отбелязването.

Събев разказа още, че освен вътрешната комуникация с Истанбул, на 7 февруари същата година комисарят отправя и нота до тогавашния български министър-председател Константин Стоилов да се спре разпространението в много български градове на фотографии и издания с лика на Левски.

Проф. д-р Пламен Павлов от Великотърновския университет (ВТУ) говори по темата “Васил Левски и така наречената “средна класа” в българското възрожденско общество”.

Преди да представи тезата си за средната класа в страната и връзките на Левски с нея, Павлов коментира изнесените данни от проф. Събев. Според него документите показват, че османската държава за времето си е била една модерна държава, що се отнася до военното дело и до полицейските служби - има очни ставки, има модерни следователи.

Левски неслучайно е идентифициран в Търново, а не в Ловеч, защото Търново е областен град и там има професионални следователи, отбеляза Павлов. Той обаче допълни, че въпреки всичко нашите хора две години и повече правят комитети, което показва, че самата османска държава много късно проумява за какво става дума. 

По отношение на темата на доклада си, Павлов отбеляза, че очевидно Левски е лидер на средната класа. Той посочи, че когато е заловен Васил Левски, пред търновския управител се държи със самочувствието на политически лидер, какъвто всъщност е. Ученият допълни, че през цялото време към Левски се отнасят като към лидер - “не се знае дали утре не трябва да преговарят с него”.

Самата власт го признава, но това е функция именно на факта, че той е лидер на социални сили, а не просто някакъв фантазьор, който е тръгнал да прави някакви комитети и да сее някаква пропаганда, която щеше да пропадне, ако я нямаше “социалната почва”, каза Павлов. По думите му Левски е един много широко скроен човек, което също е характерно за тези социални среди, от които произлиза.

Доц. Тодор Радев от Пловдивския университет (ПУ) напомни, че трябва да съобразим в какво време живее Левски, за да разберем как мисли, каква е неговата идеология, как действа за реализацията на своите програми. С други думи Левски е човек на ХIХ в., а това е векът на европейските национализми, каза Радев. Според него това е времето, когато в основни линии се формират почти всички европейски модерни нации.

Той поясни, че разделя българския възрожденски национализъм на две основни направления - консервативен, и от друга страна - радикалният или революционен национализъм. При Левски случаят е специфичен, защото той преминава и през двата етапа, отбеляза ученият.

Той посочи, че времето на Левски като духовник съвпада с един възход на църковно-националното движение. Но очевидно това за него е недостатъчно и той извършва постепенен преход към онова, което можем да наричаме радикален или революционен национализъм, каза Радев и допълни, че най-вероятно окончателно това става факт с четническото движение през 1867 - 1868 г.

Събитието е част от Националната програма за отбелязване на 150 години от гибелта на Васил Левски под патронажа на Президента на Република България.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук