Обърнах се към специалист в тази област, да поговорим:
- Сегашните евробанкноти, които се въртят из портфейлите на гражданите от еврозоната от 2002 г. насам, са истински паметник на международната деликатност.
Тъй като Европейската централна банка във Франкфурт ужасно се плашеше да не обиди някоя нация, навремето бяха похарчени милиони за картинки на антични и средновековни порти, каменни сводове и остъклявания, които не съществуват в реалния свят.
Резултатът? Лицевата страна на банкнотите прилича на строителен каталог, докато гърбът е осеян с въображаеми мостове. За да се пошегува с ЕЦБ, холандският архитект Робин Стам построи в периода 2011-2013 г. реални бетонни реплики на всичките седем фалшиви моста от банкнотите в градчето Спейкенисе, боядисвайки ги в точните им цветове.
За да се справи с този естетически куриоз, ЕЦБ обяви мащабен общоевропейски конкурс, който привлече над 1200 проекта.
Същевременно управителният съвет спусна много специфична задача – дизайнерите трябваше да илюстрират като ключова концепция "European birds in their natural habitats" (Европейски птици в естествените им местообитания).
Птиците не са сложени просто за красота, а са натоварени с тежката задача метафорично да изобразят ценностите и институциите на ЕС.
Така например, малката скалолазка, белият щъркел и гласовитите пчелояди красят номинали със сградите на Европейския парламент, Съда на ЕС и самата ЕЦБ.
Експертното жури отся 10 финални проекта, които Кристин Лагард официално пусна за всенародно онлайн гласуване до 21 септември 2026 г.
Сега европейците са изправени пред велик цивилизационен избор, защото алтернативната тема („Европейска култура“) предлага тежка артилерия от прочути личности за всеки номинал.
Ако хората изберат този вариант, в портфейлите влизат директно Мария Калас, Лудвиг ван Бетовен, Мария Кюри, Мигел де Сервантес, Леонардо да Винчи и Берта фон Зутнер.
Но дали непредставените европейски нации ще останат доволни? За да си нямат главоболия, очевидно това не е предпочитан вариант за банковите бюрократи. Везните клонят силно към пернатите.
Но съществуват ли изобщо „европейски птици“ и може ли фауната да олицетвори европейската идентичност – така, както кенгурото символизира Австралия, а пандата – Китай?
Реалността говори друго: белият щъркел прекарва половината си живот в Африка, пчелоядът зимува в тропиците, а скалолазката се среща масово из Азия.
Птиците не знаят какво са държавни граници или паспорти.
Забавно е да се види как глобалната перната фауна се вкарва в геополитическия контекст на европейските финанси.
Много особен свят се навъди при хората! На птиците хич не им пука.
Макар предлаганият птичи дизайн на евробанкнотите да не изглежда достатъчно авторитетен за парични знаци на световна валута, той е отлично попадение за орнитологичните сдружения, даващи приоритет на крила и пера пред великите европейци. Някои проекти посочват не само научните латински имена на птиците, но детайлизират и техния размер, тегло, размах на крилата и дори максималната им възраст.
Финалната дума ще има ЕЦБ в края на годината, но едно е сигурно – и старите, и новите пари ще отлитат от джобовете ни със скоростта на изобразените върху тях пернати създания!
Савка ЧОЛАКОВА
